obiknowen user
05-05-2006, 14:04
Не знам къде точно да сложа тази тема затова я сложих тук.Ако искате пишете тук,може и съвети да давате,може и само да я прочитате без да отговаряте.Просто исках да споделя тук за да може поне малко да ми поолекне.Ситуацията е следната:
Чувсвам се много самотен и ми е много гадно>Пред познати не искам да споменавам,защото наскоро се порвърди мисълта ми че всеки приятел може да те предаде и да използва това като твое слабо място.Е и мен ме предадоха на скоро,но заради този принцип не могат да използват слабите ми места.Аз съм едно момче 20 години без 2-3 месеца.Наскоро ме предадоха приятели,с който съм израснал.Въпреки че гледам да съм колкото се може по-добър с всеки,те се съюзиха срещу мен и стана един сакатлък след сбиване преди малко повече от месец.От тогава избягвам контактите с тях.Сега разбирам че най добрите ми приятели в момента са мойте съученици.Единствено в училището намирам утеха от самотата.С тях се запознах преди 4 години.Тогава бях с друго мислене,но бях здраво подтискан.Не обичам да се бияи тогава или не ме забелязваха или ме подтискаха.Бях стигнал до мисълта или да убия някой или да се самоубия.Съвсем сериозно.Тогава се срещнах с тези хора.Те дори без да знаят в какво положение съм ми помогнаха.Много задружен клас сме.Помогнаха ми да не гледам чак толкова сериозно на живота.Сега обичам да сезабавлям и да се базика взаимно с хора,който разбират от базик.Обаче тук идва гадното.След около 15 дена завършваме.Аз ходя от време на време на кафе с тях,но нямам пари да ходя вечерта,оцобено сега когато наближава бала и това може би ще е край на срещите с най добрите ми приятели>Освен това съм от малък град,а и наште колкото и да звучи смешно ги е страх да ме пускат извън града.Също съм малко срамежлив и запознанствата са ми трудни особено с хора,който не съм виждал никога.А сега за "капак" разбрах че и момичето,което обичам просто не ме взима насериозно.Досега не може да се каже ч е съм имал гаджета.А иначе в училище понеже ми е приятно да виждам хората весели и засмени,а и обичам да ми обръщат внимание се държа като много весел човек,който обича бъзиците и е с доброс амочувствие.Впрочем аз си мислех ч е вече съм станал такъв и ми беше готино.Но това ще продължи още най много две седмици..Иска ми се също да ме приемат малко по насериозно,но не да си го прося като някой хора с шутове и юмруци.След завършването имам чувството че винаги ще си остана самотен. :cry:
СЪЖАЛЯВАМ ЗА ДЪЛГАТА ТЕМА,НО ПРОСТО ИМАХ НУЖДА ДА СПОДЕЛЯ С НЯКОГО ЗА ДА МИ ОЛЕКНЕ ПОНЕ МАЛКО.Ако има правописни грешки,извинявам се.
Чувсвам се много самотен и ми е много гадно>Пред познати не искам да споменавам,защото наскоро се порвърди мисълта ми че всеки приятел може да те предаде и да използва това като твое слабо място.Е и мен ме предадоха на скоро,но заради този принцип не могат да използват слабите ми места.Аз съм едно момче 20 години без 2-3 месеца.Наскоро ме предадоха приятели,с който съм израснал.Въпреки че гледам да съм колкото се може по-добър с всеки,те се съюзиха срещу мен и стана един сакатлък след сбиване преди малко повече от месец.От тогава избягвам контактите с тях.Сега разбирам че най добрите ми приятели в момента са мойте съученици.Единствено в училището намирам утеха от самотата.С тях се запознах преди 4 години.Тогава бях с друго мислене,но бях здраво подтискан.Не обичам да се бияи тогава или не ме забелязваха или ме подтискаха.Бях стигнал до мисълта или да убия някой или да се самоубия.Съвсем сериозно.Тогава се срещнах с тези хора.Те дори без да знаят в какво положение съм ми помогнаха.Много задружен клас сме.Помогнаха ми да не гледам чак толкова сериозно на живота.Сега обичам да сезабавлям и да се базика взаимно с хора,който разбират от базик.Обаче тук идва гадното.След около 15 дена завършваме.Аз ходя от време на време на кафе с тях,но нямам пари да ходя вечерта,оцобено сега когато наближава бала и това може би ще е край на срещите с най добрите ми приятели>Освен това съм от малък град,а и наште колкото и да звучи смешно ги е страх да ме пускат извън града.Също съм малко срамежлив и запознанствата са ми трудни особено с хора,който не съм виждал никога.А сега за "капак" разбрах че и момичето,което обичам просто не ме взима насериозно.Досега не може да се каже ч е съм имал гаджета.А иначе в училище понеже ми е приятно да виждам хората весели и засмени,а и обичам да ми обръщат внимание се държа като много весел човек,който обича бъзиците и е с доброс амочувствие.Впрочем аз си мислех ч е вече съм станал такъв и ми беше готино.Но това ще продължи още най много две седмици..Иска ми се също да ме приемат малко по насериозно,но не да си го прося като някой хора с шутове и юмруци.След завършването имам чувството че винаги ще си остана самотен. :cry:
СЪЖАЛЯВАМ ЗА ДЪЛГАТА ТЕМА,НО ПРОСТО ИМАХ НУЖДА ДА СПОДЕЛЯ С НЯКОГО ЗА ДА МИ ОЛЕКНЕ ПОНЕ МАЛКО.Ако има правописни грешки,извинявам се.