PDA

View Full Version : Трябват ми 3 теми по литература (за 9 клас).



triho_
05-07-2006, 14:19
Здравейте!
Имам класно следващата седмица ,а материала върху който е ми е много труден и сам не бих могъл да си развия темата както друг път.
Става дума за :
1)Възхвала на Славянската писменост ('Проглас към Евангелието')
2)Азбучна молитва - Анализ
3)За буквите (Черноризец Храбър)- Защита и възхвала на славянската писменост.

Ако не успеете да ме насочите към точните теми и анализи само биха ми помогнали!

Благодаря за вниманието!

05-09-2007, 12:31
ocenka.hit.bg - shte ti pomogne!

05-09-2007, 12:31
ocenka.hit.bg - shte ti pomogne!

cvety_i_bebeto
05-09-2007, 16:01
http://www.teenproblem.net/school/s/957.html

cvety_i_bebeto
05-09-2007, 16:04
Живото слово “За буквите” на Черноризец Храбър
Изпрати на приятел

Трактатът на Черноризец Храбър “За буквите” може да бъде наречен “жанрово синкретична творба”. Доколкото носи черти на полемиката, той се вписва в образеца на художествената литература. Доколкото има характер на апология, може да се отнесе към публицистиката. Доколкото е трактат с определена научна стойност (филологическа и историческа), би могъл да се разгледа като научно изложение. Какви са корените и функциите на това многообразие? Защо в един период, свързан с укрепване на канона в християнския свят, в нашия духовен живот се появява едно произведение с огромна културно-историческа значимост, което не само не се ограничава с религиозния шаблон, но дори жанрово не би могло да се впише в едно определено русло? Може би това, което обединява вътрешно текста, е по-скоро стилът. Патетичният стил, който заявява една обществено ангажирана и емоционално натоварена творба, който превръща “За буквите” в “начало на българската публицистика” (Петър Динеков).
Като всяко публицистично произведение, и този трактат би трябвало да носи като водещ белег хоризонта на актуалността. И наистина, в трактата на Черноризец Храбър, при цялата научна прецизност, плътно прирсъства острият критичен усет за съвременността и своевременността на излаганите проблеми. Характерен пример за това е актът на сравняване (постоянното съизмерване на българското е гръцкото), условно казано – на активно присъстващия “двоен поглед”. Не феноменът сам по себе си е съществен за автора. Това би било възможно в една културна ситуация на улегнала консервативна духовност. Има един спорещ, оглеждащ се, неспокоен, сравняващ и отхвърлящ или утвърждаващ, “жив” Аз в текста, който прави произведението отворено към нови и нови отговори. Това явление, разбира се, е продукт на конкретната културна епоха с нейното младенчество и противоречивост. Това е причината и за съдържателното богатство, пъстротата и “неортодоксалността”на голяма част от нашата средновековна литература. Доколкото началото на писмената словесност в България има значение много по-широко от това писмеността сама по себе си (има стойността на национално утвърждаване), за нея в ранния период е невъзможно да се говори “спокойно”, като за научен обект. Тя предразполага адекватните на епохата си творци към възторжен, екстатичен изказ, съзидаващ и утвърждаващ нещо живо, към изказа, който в акта на своето излагане се удивлява от самия себе си, изпитва гордост от появата си, опиянява се от своята новост.
В този контекст “За буквите”, от една страна, влиза в спор с традицията, с която е генетично свързан (гръцката), от друга страна, оттласквайки се от тази традиция, гръмко заявява правото на битие на своя език, на своята “материя”.
Актуалността, проблемът за живото, настоящото намират тук и своето експлицитно осъществяване, своята тематизация. Т. е. този проблем не е само извънтекстова предпоставка, нито пък неосъзнат от автора механизъм, определящ облика на творбата:
“Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш:”Кой ви е дал азбуката ил ипревел книгите?”, всичк знаят и в отговор ще рекат:”Св. Константин Философ, наречен Кирил; той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий”. “живи са още онези, които са ги видели.”
С този аргумент авторът внезапно излиза от установения преди това научен стил и се доближава до един начин на убеждаване, близък с простотата и завладяващата си откровеност до този на приказката, на обикновения човешки разговор; посочва едно емпирично потвърждение, което като въздействие може би дава много повече от системно изложените научни факти. Това е рязък обрат в досегашната инерция, който приковава възприемателската нагласа, безапелационно й налага приемането на авторовата истина.
В този смисъл може да се обобщи, че текстът “За буквите” се характеризира с една определяща черта – тоталната доказателственост – и тя има две хармонично съсъществуващи модификации – научността и импулсивността.

:smt016 :smt016 :smt016 :smt016 :smt016 :smt016 :smt016

"За буквите" - възхвала за славянската писменост
Изпрати на приятел

Съчинението За буквитее написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България.Авторът е бил длъжен в кратко,но силно и убедително слово да развенчае противниците на писмеността,да защити правото и на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци. Съчинението на Черноризец Храбър е и полемично слово,и алегория,съчетано с публицистика и с трактат.То е изградено съобразно компузуцуонната структура на полемичното слово. В първата част на творбата,авторът проследява етапите в историята на славянското писмо,като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката.Според него до 9в.нашата писменост преминава през три етапа.В най-ранния период славяните са езичници,които нямат книги.Изпитват необходимост от писменност и затова измислят писмени знаци-черти и резки.Ограничените възможности на тези писмени знаци не позволяват да се възприемат като писменост. В нов културен етап навлизат славяните,когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви.Това е първият писмен период в тяхната история.Още във второто изречение на За буквите долавяме нотки на протест-нуждата кара славяните да се примирят с руските и гръцките букви,но те са неподходящи за славянския език,не могат да отразят фонетиката и благозвучието му. Третият най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий.Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях.За оратора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род,защото това са много силни аргументи в защита на азбуката-една от важните цели на съчинението. Доводи в защита и възхвала на славянската писменост,Храбър търси и в историята на гръцката азбука.Посочва се,че процесът на формирането и е много дълъг и в него участват редица книжовници.А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методий.Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм.Светоста на Кирил прави свято и делото му.Такава е логиката на Черноризец Храбър,като обявява славянските книги за по-свети от предхождащите ги гръцки,като по този начин ги възхвалява и се чувства победител в спора. След като ясно изразява своето становище,полемистът се връща още веднъж към личността на славянския първоучител Константин-Кирил Философ.Като си поставя за цел да го възхвали и прослави,Храбър посочва факти,които говорят за изключителната популярност на Кирил в България-името му е известно дори на най-малките.Това е двойна възхвала-на учителя и на народа,възприел така съкровено делото му. Най-силните аргументи,използвани от Храбър за защита и възхвала на славянската азбука,са умело подбраните и неопровержими исторически факти.В неговото сказание,те са твърде много.Явно Храбър е съзнавал тяхната доказателствена сила и ги използва като най-мощно оръжие срещу отрицателите на славянското писмо.Отношението му към историческите доказателства и факти се определя от максимата:Когато фактите говорят и Боговете мълчат!

synity
05-02-2011, 13:15
Ще можете ли и на мен да ми помогнете по тези теми? Мерси предварително!
1.Десетте божи заповеди-ориентир на човека в християнската ценностна система (ЛИС)
2.Животът-грижа за ближния (есе)
3.Константин Кирил Философ-създател на славянското писмо според пространно житие на св. Кирил (ЛИС) Ако някой намери нещо може да ми го прати и на ЛС Моля до 13. май! :)