_)_
05-07-2006, 15:28
В условията на едно силно ускорено социално време, в което живеем днес не може да се отрече значението на човека за облика на днешния свят. Всеки един от нас е една биологична единица, отличаваща се от всички останали, не само по своята същност, способности, генетични заложби, произход, интереси, но и по начина си на мислене и усещане на света около нас. Аз като български гражданин се гордея, че съм такъв и всеки българин трябва да се гордее с това. Всеки който се е родил в по-малък или в по-голям размер е допринесъл с нещо за промяната на света около него независимо дали в положителна или отрицателна посока. Ала какво означава да променяме света? Как и кога е възможно да мисли човек за това? Защо например един учен като Алвин Тофлър ни предлага позиция на съзнателно участие в превръщането на Бъдещето в Настояще? Много са възможните отговори на тези въпроси, но аз мисля, че първо трябва да се изходи от отделния индивид. След това да се премине в разглеждане на структурите и организациите, който той подкрепя или само им симпатизира, независимо на каква основа са създадени - национални, политически, икономически, правителствени или неправителствени. Виждаме, че човечеството с всеки изминал ден навлиза в една нова епоха на информационните технологии. Тя се характеризира с динамично и бързо развитие на компютърните системи и електроизчислителните машини имащи възможност да обработват голям обем информация. Компютрите в съвременните условия не само заместват остарелите пишещи машини, не само са средство за съхранение на информация, но се превръщат като нещо необходимо на всеки един от нас. Чрез компютрите и глобалната мрежа "Internet" ние можем да посетим всяка една точка от земното кълбо, така ние се превръщаме не само като български граждани, но и граждани на света. Компютърните технологии имат днес, а и за в бъдеще определящо значение за развитието на света, именно те носят духа на новото и динамичното, това с което се сблъскваме всеки ден. Факт е, че днес наи-силните и мощни фирми в икономическо отношение са фирмите занимаващи се в сферата на информационните технологии. Най-богатия човек на света в момента Бил Гейтс управлява, именно такава фирма като "Microsoft". Погледнато в исторически план човечеството преминава през аграрна епоха - времето, когато човекът битува в сраснало тяло със земята. Втората вълна на промяна е индустриалната цивилизация - в която човек се освобождава от природната зависимост. Третата вълна, която става днес, както твърди Тофлър "колкото и индустриалната революция, с тази разлика, че протича много по-бързо. Именно върху това акцентира в своите произведения "Шокът на бъдещето" и "Третата вълна" американския автор Алвин Тофлър. Според Тофлър "Третата вълна ще се разлее над планетата само за няколко десетилетия". Дали обаче тогава ще се освободи бъдещето от предрасъдаците на настоящето? Дали това ще бъде времето, когато човекът ще отдели от себе си "човешките същностни сили", за да овладее своята телесно-природна необходимост? Както предполага Тофлър "човекът няма да третира природата така сякаш е създадена, за да му служи. В замяна на това тя ще му разкрие нови тайнства, с които той ще промени цялостната си представа за логиката, причинността, времето и пространството. Аз мисля, че новите технологии навлизат с бърза скорост, защото са актуални и отговарят на нуждите на хората. Те позволяват на хората не само да се чувстват по-комфортно при работа с тях, но и да бъдат по-гъвкави при производството, реализацията на продукцията. Свидетели сме как в днешно време много от работата, която човек трябва да изпълнява се извършва именно от компютри, роботи така това помага и за по-бързото производство, което пък е предпоставка за по-лесно лобиране в света на конкуренцията. Ето защо аз мисля, че човек който не е в крак с новите тенденции и технологии, и който не се стреми да се осъвършенства в тази насока в скоро време ще се сблъска, ако не е вече го направил и ще се убеди, че именно информационните технологии са тези, които носят духа на новото време. Едва ли има някой, който да не е усетил предимството да притежаваш колкото се може повече от онези предмети, които стоят на пътя ни към общуването с други хора. Както сега е немислем живота без телефон в всяко едно домакинство, така ще дойде времето, а аз мисля, че е дошло, когато компютъра няма да е една суперлуксозна стока в дома, а една необходимост за всеки от нас. В САЩ например над 90% от домакинствата имат компютри. В подкрепа на това компютрите се превръщат в един съвременен носител на информация за даден потребител, фирма, различни организации до секретна информация с национално значение. Така нещата коренно се обърщат, когато в обществото първостепенно значение за начина на живот на човека добива нематериален предмет, какъвто е информацията. Информацията сама по себе си не значи нищо, ако няма на кого да послужи тя самата. Ето защо аз мисля, че информацията и индивида трябва да се разглаждат заедно. Така и книгата на Алвин Тофлър "Третата вълна" е не само за бъдещето, за човека, който познава, предвижда и направлява бъдещето. Информационния къс за разлика от вещите може да бъде притежаван не от един човек, а от много хора едновременно. Тук проличава и голямото значение на информационните и глобални мрежи, чрез които до информацията може да достигне всеки един от нас. Достигайки до по-голяма част от индивидите информацията има по-голямо значение и ползата от нейното потребяване е по-голяма. Вглеждайки се днес в тези бурни промени, може да си кажем, че това са едни изолирани факти, които сочат нестабилност и разруха. Да наистина днешния живот е много динамичен и човек, за да се задържи в него, но и да израсне в своето професионално развитие трябва непрекъснато да избира правилния път. Така например на запад студентите в университетите сами могат да посочат първия семестър какви изпити да полагат т.е. всеки сам трябва да направи своята програма според своите възможности. Така всеки един индивид има свобода да избира, но и ако се провали цялата отговорност пада върху него и на никой друг неможе да се сърди освен на самия себе си. Тази нова цивилизация е така дълбоко революционна, че хвърля предизвикателства в всички сфери на човешкия живот. Днес човек има по-големи възможности от гледна точка на полето за изява да бъде чут и разбран от много по-голяма общност от хора и всичко това благодарение на новите системи за комуникация. Но аз мисля, че не цивилизацията е тази, която трябва да прави нещо, а самите ние хората. Тук мисля, че се крие разликата т.е. че новите тенденции може да провокират нещо в нас, но ние отделните индивиди сме тези, които трябва да направим сами собствения избор. Основанията за отправяне по един или друг път в всяка една ситуация в човешкия живот са различни и то зависи по отделно за всеки от нас. Ценностните системи се пропукват, песимизма, които тържествува днес са част от прехода, през които минава света. Но аз мисля, че колкото и трудно да е отчаянието е неоправдано, то е грях. Защото всеки един богат човек в резултат на тези промени и динамика утре може да се окаже последния бедняк и обратното този, който е беден утре може да живее по-добре. В подкрепа на това ще спомена един действителен случай: Един мой прятел отива в чужбина, но парите, с които заминава му стигат за малко време да преживее. Налага му се да започне работа, за да живее. Започва да работи като чистач по улиците, да мие витрините в различни магазини, за да изкара пари за препитание. Един ден когато почити нищо не е припечелил и е гладен сяда до едно кошче и вижда хвърлена закуска до него. Той иска да я вземе, но да него види никой от улицата, тогава минава случаен човек преживял същото и го вика при себе си, виждайки че той точно това иска да направи и го завежда в една евтина гостилница да го нахрани, но му дава телефон и информацията, където може да се обади и получи по-дълготрайна работа. В потвърждение на това ще кажа, че на човек е добре да помагаш, но най-добре ще му помогнеш ако му кажеш как сам той да си помогне т.е. да не му даваш на готово като на "сираче", а да му посочиш как той сам да изкара това, което му трябва. Ето защо според мен информацията в днешно време е по-ценна дори и от златото. Днес живеем в епоха на експлодираща промяна - с разкъсването на личния живот с разпадането на съществуващия социален ред и с изплуващия на хоризонта нов начин на живот, както и задаването на най-големите въпроси за нашето бъдеще. Това е въпрос на отцеляване. Както казва Алвин Тофлър в своята книга "Третата вълна" : "милиони хора настройват своя живот към ритъма на утрешния ден. Други - ужасени от бъдещето - се впускат в отчаяно, безполезно бягство в миналото и се опитват да възкресят умиращия свят, който ги е създал". (глава 1, "Свръхборба") Аз мисля, че в тази динамика и привиден хаос човек трябва да търси най-късия път до целта, която преследва. Думите не трябва да са само на теория, но и подплатени с дела, разстоянието между думите и делата трябва да е много малко, но също така мисля, че човек е важно да знае какво трябва да направи, за да постигне дадено нещо, отколкото да незнае. Тук пак се допирам до знанието, до информацията, която се явява един нов структуро определящ ресурс в съвремения свят. Не мисля, че преди информацията не е имала важно значение, но днес с помощта на новите технологии информацията придобива вече световно значение. Така тази информация напуска националните граници и може да получи по-голяма подкрепа от други съмишленици извън граница. Ето защо мисля, че всеки от нас е важен като индивид и влияе върху съвременния живот. Това се проявява непрекъснато в ежедневието, но по-важен е сблъсъка за утрешния ден, от него ще зависи и по нататъшното ни съществуване. В тази "Свръхборба" не трябва да мислим да не паднем, а трябва да търсим победата. Ето защо мисля, че използвайки най-съвременните инструменти като се поучим от собствените си грешки и от грешките на другите да погледнем напред в бъдещето. Това е трудна задача, но само по този начин можем да достигнем тази съдба, която искаме да създадем. Тази тема е неизчерпаема, защото в съвременният свят възникват все нови и нови неща, а истината е една нека бъдем достойни съвременници на днешния свят чрез своите дела