PDA

View Full Version : ЯВОРОВ???



Literatur_girl
05-11-2006, 08:52
Моля,моля моля,които може да ми помогне по следните теми да го направи-Страданието в творчеството на Яворов-"На нивата" и "Градушка"
Мотива за национално-освободителните войни в творчеството му-"Арменци" и "Заточеници"
Страданието в човешката душа-"Маска","Нощ" и "ПЕсен на песента ми"
Любовта в творчеството му-"Две хубави очи",Ще бъдеш в бяло","Стон"
ЗА КОЕТО ОТ СТИХОТВОРЕНИЯТА ИМАТЕ НЯКАКВИ АНАЛИЗИ,МОЛЯ ДАЙТЕ МИ ЛИНКЧЕ ИЛИ МИ НАПИШЕТЕ,ЩЕ ГЛЕДАМ ДА ВИ СЕ ОТБЛАГОДАРЯ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН,ЧЕ СЪМ МНОГО ЗЛЕ...
:)

LuDaTa_14{P}
05-11-2006, 09:04
vij v u4itelq sorry ama me murzi da tursq ;)

LP_girl_14
05-11-2006, 20:52
Анализ на Заточенци (http://eg.net1.cc/forum/viewtopic.php?p=98&sid=5a8be8336bd96e7600362ff6fae7ea3b)

Две хубави очи (http://teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=581)


Страданието в творчеството на Яворов (http://teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=489)[/url]

Literatur_girl
05-11-2006, 21:02
Мерси мноого.. :D :D :D ако някой се сеща още нещо да пише :)

LP_girl_14
05-12-2006, 06:07
Няма защо :-D

Намерих ти и за
Арменци (http://teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=762)

sasho_43
05-12-2006, 16:54
Интересът на Яворов към съдбата на обикновения човек в неговото ежедневно битие е продиктуван от хуманизма и изострената душевна чувствителност. Поетът е съпричастен към участта на угнетените, изживява трагичната им обреченост.. Познаващ дълбоко психологията на селяка, Яворов го прави герой на една драма, в която безнадежността е наложена от социалната орис и от природната стихийност.Поет а, съумява да представи картината на битието детайлно и пластично – изразително. Признат връх в социалната лирика на Яворов е поемата “Градушка” – най-точна картина на селските злочестини, пресъздадена чрез наслагващите се мотиви на страданието и обречеността. Шестте части на творбата са свързани смислово, внушавайки идеята за злото. В целостта си поемата е съвършен художествен израз на драматичните преживявания на народа, споделени от поета. Споменът за предишни беди е създал у героите мрачно убеждение за безмислието на труда и живота им. Мрачните интонации във въвеждащата част се сменят от неочакваното бодро, оптимистично настроение в следващата картина. Тя е съзвучна със светлите трепети в човешката душа, за миг оттърсила се от злокобната сянка на страданието. В радостния кръговрат на сезоните избликва надеждата – “утешителка”, караща угнетените да изпаднат в молитвено настроение, очаквайки облекчение в тежката си участ. Усмивката – рядка гостенка на селяшкото лице, плахият жест на прекръстването говорят за крехкостта на надеждата, за силата на опасението, че миналите беди ще се повторят. Отрудените и вярват, и не вярват, че “на мъките ни края ще дойде ”. Прекалено голяма е силата на злото и затова раждането на надеждата е само краткотраен миг в селяшката неволя. Сгъстявайки времето, поетът представя в трета част на поемата началото на един ден от трудовото битие на селяните. Описвайки обикновения делник, Яворов създава една ярка, реалистична и убедителна картина. Тревожното суетене, припряността в подготовката на дългоочакваната жътва, придават на цялата картина нервност, напрежение и драматизъм. Те отекват в грубото ругаене от” съседния двор;” в радостно – тревожното бързане, сякаш да се предотврати и изпревари нещото, което ще попречи за прибирането на реколтата. Битовата сцена е пронизана от тревогата на предчувствието за злина, изразено по-директно в следващия детайл: ... и ето вече слънце грее и на земята огън праща... Намерил майсторски прехода към следващата картина, Яворов я насища с мотива за безнадеждност и обреченост. Цветовата гама на небето е сведена до сивото – знак за унилост и безпомощност, слънцето – символ на живота – “жълтей сърдито”, като закана и злокобно надмощие. Природата обръща жестокото си лице към беззащитните, убивайки всякаква надежда – “Милост няма!” Стихията е показана като апокалипсис, безпределно зло, изпълващо цялото пространство. Ужасеният човек търси закрила в една последна, но и напразна надежда: Спри.Недей!.. труд кървав, боже,пожалей” Вече няма място за никакви илюзии за избавление при вида на страховитата стихия: “Град! – парчета”, “яйце и орех”. Последната картина, включена в композицията чрез краткото “Но свърши”, затваря кръга на отчаянието и покрусата. Отиващите към нивите селяни с “мъртвешки посивели” лица се изправят пред трагичната обезсмисленост на своето съществувание. Градушката се оказва символ на “вечното зло”, тегнещо като фатално предопределение над техните съдби. Всяка надежда погива в омагьосаният кръг на страданието – повтарящи се беди и неволи. Песимистичното звучение е силно изразено, подчертаващо болката на поета за нещастната участ на народа В стихотворенията си Яворов съпреживява интензивно и искренно народните неволи, както и тези на потиснатите и угнетени от робството. Волна натура, със остро развито чувство за справедливост и пламенен темперамент, Яворов показва неразрешимостта на трагичните противоречия в живота, но смята, че те могат да бъдат уравновесени от сводолюбивия дух на истинската личност



И те моля да ми помогнеш и ти - напиши ми ако можеш нещо за "Една невъзможна любов" върьъ Крадецът на праскови

Literatur_girl
05-14-2006, 11:10
Според мен повеста 'Крадецът на праскови'разкрива две напълно противоположни краиности.Първо една красива ,но обречена любов даваща на хората надежда радваща сърцата им,и другата изпълнена с тъга,трагедия,вземаща много невинни жертви , а именно воината.Героите са представени като разнообразие от различни човешки качества.Елисавета млада красива дама неизживяла все още младоста си ,а а вече много нещтасна обречена в съпружески начелабез право да избира,без възможността да почуства любовта наи-накрая получава това право чрез съвсем случаината,но съдбовна среща на две очи от сливането на светлината ,която те излъчват ,от радосния трепет на две сърца-едното изтезано от военноплен,а дръгото от плен на сапружески животс полковник петнадесет години по възрастен и изцяло обладан от строго до отвратителност канализиран живот.Сръбския военнопленник ,а именно мъжът от срещата променил изцяло живота на истрадалата жена е един изглеждащ добре дори през окасаната ониформа мъж истрадал много ,но все още бореики се.От тази среща по повод гладът по тези времена пламва полуогасналата искрица в сърцата и на двамата само от пръв поглед.Направи ми впечетление борческия дух и безстрашието от трагичните последици при жертвите които прави Елисавета за да помогне на Иво.Тя го храни дава му дрехи и чрез всяка рискована таина среща се пали по една от тези искрици които са били дълбоко скрити в нея.Сред всичко красиво описано в повестта идва и трагичния краи и за двамата.Като мошно чуство издигащо се над живота и над смъртта по-силно от тях и неподвластно на каквито и да е норми.Любовта между българската полковниша и сърбина военнопленник се изявява в момента на самообииството.Задавеният вик на Елисавета-изявата на чуството което се е таяло дълбоко в нея.Следва и неиното самоубиство.Аворът не ни прави свидетели ,но приемаме това като нешо неизбежно.Смърта е краиността предрешена от силата на любовта.За нея животът без любимият човек се обесмисля.

Literatur_girl
05-14-2006, 11:11
мисля,че ще ти бъде от полза

диди
05-29-2006, 15:44
Според мен повеста 'Крадецът на праскови'разкрива две напълно противоположни краиности.Първо една красива ,но обречена любов даваща на хората надежда радваща сърцата им,и другата изпълнена с тъга,трагедия,вземаща много невинни жертви , а именно воината.Героите са представени като разнообразие от различни човешки качества.Елисавета млада красива дама неизживяла все още младоста си ,а а вече много нещтасна обречена в съпружески начелабез право да избира,без възможността да почуства любовта наи-накрая получава това право чрез съвсем случаината,но съдбовна среща на две очи от сливането на светлината ,която те излъчват ,от радосния трепет на две сърца-едното изтезано от военноплен,а дръгото от плен на сапружески животс полковник петнадесет години по възрастен и изцяло обладан от строго до отвратителност канализиран живот.Сръбския военнопленник ,а именно мъжът от срещата променил изцяло живота на истрадалата жена е един изглеждащ добре дори през окасаната ониформа мъж истрадал много ,но все още бореики се.От тази среща по повод гладът по тези времена пламва полуогасналата искрица в сърцата и на двамата само от пръв поглед.Направи ми впечетление борческия дух и безстрашието от трагичните последици при жертвите които прави Елисавета за да помогне на Иво.Тя го храни дава му дрехи и чрез всяка рискована таина среща се пали по една от тези искрици които са били дълбоко скрити в нея.Сред всичко красиво описано в повестта идва и трагичния краи и за двамата.Като мошно чуство издигащо се над живота и над смъртта по-силно от тях и неподвластно на каквито и да е норми.Любовта между българската полковниша и сърбина военнопленник се изявява в момента на самообииството.Задавеният вик на Елисавета-изявата на чуството което се е таяло дълбоко в нея.Следва и неиното самоубиство.Аворът не ни прави свидетели ,но приемаме това като нешо неизбежно.Смърта е краиността предрешена от силата на любовта.За нея животът без любимият човек се обесмисля.

THE_PLAGUE
10-10-2006, 16:30
По-подходяща тема от тази - здраве.
Трябва ми ЛИС на тема: "Народното страдание в поемата "Градушка" от Пейо Яворов"

01-25-2007, 15:41
vij v u4itelq sorry ama me murzi da tursq ;)

laikosss
05-15-2008, 14:10
Анализ на стихотворението Ще бъдеш в бяло" МОЛЯ ДАЙТЕ МИ ЛИНКЧЕ ИЛИ МИ НАПИШЕТЕ,ЩЕ ГЛЕДАМ ДА ВИ СЕ ОТБЛАГОДАРЯ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН,ЧЕ СЪМ МНОГО ЗЛЕ...
:)[/quote]