FiRe_LaDy
05-16-2006, 11:54
Hi na vsichki.Iskam da vi pomolq ako imate nqkoq ot tezi temi razrabotena da mi dadete,che mi trqbvat s peshno.Eto gi i tqh `` Dramata b Gunchovoto semeistvo `` , `` Blagorodnata lyja na Mokanina `` i `` vprechatleniqta na Aleko ot noviq svqt ``.
FiRe_LaDy
05-16-2006, 12:09
Mi rovq se sega tam.Oshte ne sam namerila nishto tam. [-X :roll:
Това е нещо като увод:
В българската литература Алеко Константинов е крупен сатирик ,писател-градоданин ,демократ-хуманист и критически реалист.Личността му е изпълнена вътрешен огън и огромна духовна енергия.В Алеко съществува рядко единство м/у нравствената чистота на човека ,безкомпромисния идеализъм на гражданина и народностния критически патос на писателя.Отрицанието на бществено-политическата действйтелност от 90-те год.на миналия век е изразено от позициите на искрен демократизъм ,свързан с активната борба на автора против грозното ,антихуманното в живота на човека и обществото
А това е останалото.Май ще ти свърши работа.
Аналитичният ум ,тънката прозорливост и наблюдателност ,умението на Алеко да проникне в същността на социалния живот на обществото ,са разкрити в едно от най-популярните му произведения "До Чикаго и назад".Пътеписът е ярка изява на новата духовна потребност на българския писател за изразяване на собствени преживявания ,за простор на личното и индивидуално-неповторимото.”До Чикаго и назад” е творба ,която по думите на Милена Цанева "еманципира ролята на разказвача".В пътеписа отношението на писателя-реалист варира от възхищение и удивление пред грандиозната красота на Ниагара и постиженията на цивилизацията до чувството на страх за съдбата на човека в това общество.Своеобразно се преплитат традиционно и ново като изходна точка и поглед към света ,проявяват се нови аспекти на патриотизма-съчетание от любов и критичност ,от съчувствие ,разбиране и трезва оценка.
Проблемното богатство на "До Чикаго и назад" е съсрсдоточено около отношението на Алеко към западната цивилизация и техническия прогрес.В този смисъл възлови моменти в пътеписа са известнйят разговор с Недялкович ,"описанията" на чикагските кланици ,на зданието на Круп ,на американските полицаи и т.н.Говорейки за всесилния ”златен телец” ,който се разпорежда с честа ,нравите и щастието на американеца ,Константинов разкрива лъжата за прословутата американска демокрация ,където "парица е царица ,както кажу у нас".Разговорът със сърбина Неделкович разкрива обществена атмосвера ,в която” кой има най-висше злато ,он има най-висше силе".3а да си обясним цялото сложно отношение на Алеко към тази действйтелност ,трябва да не забравяме неговия темперамент и душевна нагласа ,цялата му същност на интелигент-демократ от първото поколение следосвобожденски интелигенти.
Пътуването на Алеко през океана е пътуване към общочовешките ценности ,към същиостта на човешкото сществуване ,към призванието на човека в обществото и връзките му с природата.Мирът и войната ,природата и индустриалната цивилизация ,личността и машината за долари ,диктатурата като политическо насилие ,като невидима икономическа обвързаност и зависимост са размислите ,които авторът на пътните бележки ”До Чикаго и назад" ни предлага като читатели.
"Антиописателната" тенденция в пътеписа намира израз в своеобразната субективна селекцея на фактите и новото отношение към тях.Писателят е стъписан и отблъснат от "желязната студенина" на американците "тези загрижени физиономии ,онези немн уста ,лишени вече от способността да изразяват усмивка".Той е възмутен от англичаните ,които хвърлят монети на уличните деца ,за да наблюдават жестоката борба помежду им.Автор-разказвач и читател-слушател са поставени в единно худодожествено пространство ,непознато в българската пътеписна литература преди Алеко. Родината ,нашето ,ние ,започва със сравнения/"Та си спомних нашите полицейски!.../ и стига до политически алюзии и аналогии /"Боже ,какъв ли патриотизъм би развили у нас тези цепеници!..."/.Лю6ознателността ,интересът ,а не преклонението пред чуждото ,ръководят Алеко в отношението му към света.Той успява да съизмери родината с чуждото и по този начин да установи критериите си за обществен и технически прогрес ,за култура ,демокрация ,хуманност.В негови ръце пътеписът е не само информативен и описателен жанр ,но и произведение с ярко социално звучене.
Човекът в Новия свят ,такъв ,какъвто го вижда авторът ,буди тревога в душата на Алеко ,предизвиква нееднозначни чувства и оценки.Новият свят учудва писателя с техническите си завоевания ,с мащабността и динамиката си ,с блясъка и великолепието си.В основата на всички тези постижения лежи човешкият прогрес.Но както доказват наблюденията на писателя ,ръстът на прогреса и ръстът на нравствеността понякога чувствлтелно се разминават.И техническият прогрес без добро и без нравственост може да се превърне в проклятие за хората. В пътеписа"До Чикаго и пазад" Аеко осмисля проблема за цената на прогреса-унищожената природа ,невротизираните хора ,автоматизирането на човешката личност ,моралната деградация на обществото.
Firelady,ти не беше ли писала теми във 'здравни проблеми'-нещо,че като малка си паднала на главата си и сега имаш някакви припадъци отвреме навреме?Ако е така мисля,че мога да ти бъда полезен с информация.Моля остави e-mail или се регистрирай,за да ти пратя лично съобщение.Чао от мен.
FiRe_LaDy
05-16-2006, 14:17
deem mersi mnogo.Da bqh pisala.Eto ti da mi pishesh stefi19992_@abv.bg ... blagodarq ti za sichko {}
Fire Lady,можеш ли да ми дадеш друг e-mail,защото този май не работи.
Един път ми върна писмото вече.