View Full Version : Стиховете, които ви правят впечатление
FikyScHetOo
05-17-2006, 17:49
Нека всеки напише няколко стиха от стихотворение, което му е направило голямо впечатление.
dve hubavi o4i,
o4ite na dete-ne iskat i ne obe6tavat te..
Гонят ви и всички ви проклинат,
и смъртта, щом дойде някой ден -
вълците с погнуса ще отминат
край трупа ви сгърчен и студен
Пол Верлен
midnight...
05-17-2006, 18:10
Безглаголно
Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.
Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.
Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.
Радой Ралин
А нека сложа още едно от ей това стихотворение се зарибих по модернизма (беше в учебника по литература) :oops:
SPLEEN
by: Charles Baudelaire
[i][b]I'm like some king in whose corrupted veins
Flows ag
[quote=Death_F]А нека сложа още едно от ей това стихотворение се зарибих по модернизма (беше в учебника по литература) :oops:
SPLEEN
by: Charles Baudelaire
[i][b]I'm like some king in whose corrupted veins
Flows ag
[quote=Анонимко][quote=Death_F]А нека сложа още едно от ей това стихотворение се зарибих по модернизма (беше в учебника по литература) :oops:
SPLEEN
by: Charles Baudelaire
[i][b]I'm like some king in whose corrupted veins
Flows ag
The Interceptor
05-17-2006, 19:10
Христо Ботев
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!
Когато си на дъното
Когато си на дъното на пъкъла.
Когато си най-тъжен и злочест.
От парещите въглени на мъката,
си направи сам стълба и излез.
Светът, когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,
създаи си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища отрязани,
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко не загубвай себе си.
Единствено така ще го решиш.
black_lady999
05-17-2006, 19:52
Ето един който ми направи впечатление
ЖИВОТ ПОД ЗНАКА НА ХИВ
Жена красива,
Вещица, дори и кучка
някои те наричаха,
а в тебе не трепваше
искрица дори.
Живееше в свят, изпълнен с
фалшиви идеали, с латино сериали,
завършващи с красиви финали.
Животът ти беше изпълнен със срещи,
с различни мъже:
красавци, мерзавци,
отличници, глупаци май че дори.
Живееше актуално,
вулгарно, неморално,
но никога НЕ тривиално.
Беше ти разблудната царкиня,
а днес по-бедна си и от просякиня.
Загуби красотата, мечтата,
играта дори… Онази игра,
която някои наричат живот.
Щом той се промъкна в кръвта ти,
забрави ти свойте идеали -
латино сериали с красиви финали.
Животът ти стана горчив…
Живот под знака на ХИВ!
Изпълнена с ярост и гняв,
поиска ти да си върнеш на целия свят,
продължи да се срещаш с различни мъже:
красавци, мерзавци, отличници, глупаци май че дори
и на много от тях живота направи горчив…
Живот под знака на ХИВ
angelski_o4i
05-17-2006, 20:33
druga e sega zemqta,drugi moite o4i
drugi stanaha ne6tata,drug zvuk v moq stih zvu4i.
drugo 4uvstvoto v gardite,drugo q4e to zvu4i,
drugi stanaha me4tite,drugo tqloto dori.
drug 4ovek me pravi toq ogan svqt na lubovta,
ot kogato tq e moq,drug sam az i drug sveta!
В една "хубава" сутрин
При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха -
беше храбър наистина,
така че, когато
В една хубава сутрин
му се стори, че вижда
нещо отвън
той каза си: "Нищо!
навярно е сън!"
И сигурно имаше за себе си право
да го казва с такова убеждение здраво -
вън нямаше нищо наистина.
И когато във същата
тази хубава сутрин
чу, че някой го вика
от къщния праг,
той пак каза си: "Никой!"
и влезе си пак.
И пак беше прав така да си казва,
но тоз път усети как страх го полази -
вън нямаше никой наистина,
но той се почувства
в тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен дотам,
че в действителност вече
не бе истински сам:
тези Никой и Нищо, плът добили зловещо,
бяха влезли в дома му като Някой и Нещо!
Жак Превер
Превод: Валери Петров
(Валери Петров е ЗВЯР)
Пиеса - Светослав Витков
Пиесата е тъжна, зрители,
Актьорският състав е нов,
А темата е - Относителност
Или... Пропусната любов.
Ще видите познати фигури
От миналото все лица,
А deja-vu, е чувство лигаво
И... нервно пърхахме с крилца.
Да почне скромният спектакъл!
Готови ли са всички? Да?!
Митът, за който всеки чакал е.
Да вкуси - живата вода.
Изгасват лампите и в мрака,
Останали съвсем сами
Не лазят мисли по главата,
А просто чакаме... Нали...
- "Здравей, наричам се Желание,
но галено ви викат Страст.
Не винаги със твое знание,
но винаги във моя власт."
- "Привет от мене - Колебание,
Но можеш да ми казваш Страх.
В ума заседнало терзание
Което носи всеки грях."
- "А мен ме бъркате с Желание,
но аз различен съм - Стремеж.
Дълбоко, вътрешно послание,
Забравил - ще ме разбереш"
- "Това съм аз, позна - Омраза,
във теб ли съм, раста през ден.
Надеждата в безсилието пазя,
а Слабостта ти, е храна за мен. "
- "Дълбок поклон, това съм - Суетата
и моята близначка - Самота.
Различни сме в подхода и устата,
но винаги еднакви в същността."
- "На мене всички сте добри познати
и често придружавам Красота.
Повтаряте от мене, че се пати,
но аз не съм съгласна - Глупостта."
- "Създадохте да бъда Време
и аз съм символа му твърд.
Мигът съм, който ще ви вземе.
Родени, за да има Смърт"
Клетка - Любка Данчева
Часът настъпи, За поредна нощ
ще се заключа в мрачната си клетка.
За да не чуят лудите разкъсващия вой,
ще се наметна с тяхната жилетка.
И през решетките си лудо ще надничам
ще се разтапям от неистов глад.
Във свойта свобода ще се заричам.
Вълкът ще ме намери - моят брат.
И ако тази нощ по чудо оцелея,
на пир ще свикам мъртвите души.
И вечно и безсмъртно ще живея
със вълците във тъмните гори.
За сега толкова, 4е много хора си налазиха кютата. После пак :)
ама нали темата беше за откъср а не за любимо стихотворениеллл :roll:
Едно дете с очи угаснали.
Едно дета без никаква вина.
Едно дете ,самичко сред порастнали
и страдащо във самота…
То е дошло тъй чисто на земята,
с очи невинни е погледнало деня,
усмихнало се е на красотата,
повярвло е във съня.
Но никога прекрасен е живота.
И винаги нечестен е света.
Измама е и красотата.
Мечта недостижима е съня..
То било малко и невинно,
направило е крачка или две.
Неумолима,сграбчила го е съдбата,
мечтите му пречупила на две.
НАдеждата му във калта е стъпкала,
Копнежите-превърнала във прах,
Любовта дълбоко е заровила,
а радостта-превърнала във страх.
Едно дете с очи угаснали,
Едно дете се скита по света.
Едно дете,самичко сред порастнали
Върви и дири късче топлина.
tova mn me kefi! rosskata go e pisala! =D>
Разминахме се с теб като планети,
като две светещи космически тела.
В живота ми така и не дойде ти,
ела поне на мойта смърт, ела!
Ела в деня, когато ще си ида,
сред множеството дето ще гълчи,
вдигни свещта високо да я видя,
за да не умра с отворени очи!
a tova mi e edno ot lubimite... :mrgreen:
BeBencEto
10-22-2006, 08:50
ti me nakara da se vlacha i da stradam,
da kriq ranata ot razbitoto surce,
da se mrazq zaradi tova,koeto mi otne..
zaboga!....ti ubi edno dete!
Много ми е интересно какво мислите за това :
Оживяване
Дамян П. Дамянов
Полека и мъчително възкръсвам
след неуспешната си смърт поредна.
И съжалявам, че не бе последна.
Защо съм още тук? Що още търся
на този свят - огромна мръсна борса,
в която всичко се купува и продава :
любов, мечти, и суета, и слава...
А аз - довчера богаташ, на зор съм.
И за да ям и челяд за да храня,
цял трябва да си разпродам имота.
Озъртам се. Но всичкото, каквото
от прежното богатство ми остана,
са моята душа и мойта слава.
А за такава стока днес кой дава
и пукнат грош? Душата - жива рана,
а славата ми - кучета я яли...
Сред днешната действителност жестока
сергия няма за подобни стоки.
Кой днес купува дрипи и парцали?
Душата, изпозобана от грижи,
пременям в две-три лъскавички строфи
и търся някой дребен Мефистофел,
за грош, на вехто, да му я харижа.
Но той преситен, отегчен и смръщен,
души не иска вече да купува.
"Такъв парцал и две пари не струва!" -
ми вика и нехайно ми я връща.
Обърсвам я от пръстите му ледни,
прибирам си я и си тръгвам с нея :
"Душа, прощавай, трябва да живеем
до следващата смърт...Уви, последна."
И любимото ми :
"И слънцето с предвечния си плам"
Петър Алипиев
И слънцето с предвечния си плам,
изгубено в нощта на мойте степи,
ще освети порутения храм,
но моите очи ще бъдат слепи.
Невидима ръка ще затрепти
по струните на мойта мисъл бедна,
пред мене ще застанеш скръбен ти,
но моята душа ще бъде ледна.
И моята молитва ще зове
в часът на безпощадната измама,
като мечта по нови светове,
но моята уста ще бъде няма.
Аз ще разплитам своя сън злочест
под шепота на сетно алилуя,
и ти ще спреш пред мене с блага вест,
но, жив мъртвец, аз нямада те чуя.