PDA

View Full Version : BIG KLASNO



puH43
05-26-2006, 11:41
HORA PLSSS pomognete mi da si napravq klasnoto po literatura!!! ako imte analizi za pesenza 4oveka -bapcarov mi pi6ete 6oto mn zle stava
10x

mnogo_sladi4ka
05-26-2006, 12:20
Вапцаровата поезия е вечна,както е вечна човешката вяра в живота и в необходимостта от идеал,който да осмисли този живот.Между най-големите български поети той е най -силно вярващия в Доброто у човека. Цялата му поезия е изпълнена с тази вяра и обич към човека и към бъдещия справедлив човешки живот,който "ще дойде по-хубав от песен /по-хубав от пролетен ден/".
От къде извира тази невероятна вапцаровска вяра? Съдбата му е трагичната съдба на човек,който въпреки необикновенните си дарби през голямата част от живота си е черноработник,обречен на тежък физически труд и на постоянни рискове в борбата "за хляб и свобода".Лирическият му герой носи колективното страдание на милионите онеправдани,облпечени на унизително бедно и несправедливо битие,което"горчи като отрова", което потиска и обезсърчава дори най-издържливите.Но-колкото по-силни са страданията на хората,толкова по-несломима е вапцаровата вяра.Тя извира от вътрешната убеденост на твореца в могъщия човешси дух,той вярва в самия себе си,в своята абсолютна честност,в благородството на всеотдайния си характер,в готовността си за саможертва,заради добруването на другите.Вярва и в утопичната представа за революцията ,която ще облагороди света и ще донесе "вечна правда" и "вечна радост4/по думите на Хр.Смирненски/ на цялата земя.
Вапцаров е убеден ,че всесилното човешко Ние на народите ще премахне тиранството и робството в настоящия му живот на дива жестокост.
Вярата ва Вапцаров,че колективното НИЕ ще ускори прехода от смазващото настояще към щастливото бъдеще ,озарява цялата му драматична и романтично-утопична поезия:
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив,напротив!-
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
/"Вяра"/
Човекът,в когото Вапцаров вярва ,е борещият се човек.На него той посвещава основния си цикъл"Песни за човека" в единствената си издадена приживе стихосбирка"Моторни песни"/1940/.
Вярата в добродетелната същност на човека прониква в стиховете му и за "малката човешка драма". Дори в нея поетът намира начина да изведе на първи план смисъла за човечността,любовта,способ ността на личността да се разкае за извършени грехове.Дори в престъпника- убиец поетът открива надежда за прераждане и извисяване.
В стихотворението "Песен за човека" Вапцаров разкрива две напълно противоположни истории от две различни гледни точки.Тук постепенно спорът за две престъпления между двама различни разказвачи/дамата и лирическия говорител/прераства в спор за ЧОВЕКА изобщо,за неговата същност,за неговия морал и за неговата тежка,"жестока,безока съдба".Разказът на драмата е кратък и изпълнен с омраза към човека, а лирическия герой подробно и вълнуващо претворява прераждането на престъпника,дълбокото му и искрено разкаяние, след като "в затвора попаднал на хора/ и станал човек". С помощта на една песен убиецът пречиства и извисява душата си.
Вапцаров не онеправдава извършеното престъпление,не убиждава читателя,че убиецът,макар и разкаял се ,трябва да бъде оправдан.Напротив,лирическ ият герой чрез драматичния си разказ доказва величието на ЧОВЕКА,който успява да опознае себе си ,да осъзнае големия си грях и да приеме смъртната си присъда не само като справедливо наказание,но икато лично облекчение на собствената си съвест.Чрез този свой герой и чрез прераждането му ,поетът -хуманист изповядва вярата в истинската човешка сила да признаеш вината пред самия себе си и да приемеш смъртта като спасение.Вапцаровият герой от "Песен за човека" се отправя с вдигната глава и с песен на уста към бесилото .В този миг художественото пространство на творбата се изпълва с атмосфера на уважение и респект към силата на разкаялата се личност:
Усмихнати чули звездите и викнали:"
Браво ,човек!"
/"Песен за човека"/
Вярата на Никола Вапцаров,че Доброто ще възтържествува у човека и в живота ,идеализмът и вродената му романтичност се излъчват в интимно -изповедната му лирика и създават нейното неповторимо обяние.Песните му за човека са изпяти с искрено жизнелюбие,с пределна чистота ,простота и откровенност.Те създават неповторимата вапцаровска поетична атмосфера на влюбеност в "едрите звезди"/над Фамагуста",на "див копнеж/по Филипините" и копнеж по романтиката на машините,които пеят под синьото небе-атмосфера на увереност в бъдещето на ЧОВЕКА и вяра във висшите духовни сили в божественото у човека:
"Той пеел човека-
Това е прекрасно,нали?"
/"Песен за човека"/
Вапцаров е голям поет не само защото е роден с рядко срещан поетически талант,но и защото е завършил"училището на страданието",научило го ,че без вяра не може да се живее.Всичко ,до което се доскосне поета се одухотворява .Затова Вапцаровите "Песни за човека" са заслужили безсмъртието си!


------------------------------------------------------------------------
Силата и величието на човека ,споообността на човешката личност да се промени и усъвършенствува ,мотива за прозрението са в основата на творба като “Песен за човека”.В нея поетът влиза в спор ,в който утвърждава прераждащата сила на човешкия дух.За Вапцаров ,човек не е нито добър ,нито лош.Вапцаров вярва във възможността на човек да анализира обстоятелствата ,да не ги използува за задоволяване на своите желания ,да се възроди и промени.Малката човешка драма ,за която разказва в подкрепа на своята теза за мощтта на човешкия дух ,е породена от обезценяване на нравствените стойности в човека ,от неразбирането на собственото му съществуване.Със своя разказ ,поетът се противопоставя на схващането на дамата -мизантроп ,която вижда човека ,подвластен само на злите сили ,на престъпната си природа.В обикновената човешка драма синът убива своя баща ,защото има нужда от парите му.В изолираното пространство на затвора той има възможност да преосмисли направеното ,да види собственото си престъпление ,да достигне до извода:"ех, лошо ... светът е устроен!".В резултат се извършва екзистенциално събитие в самния човек “ставането” на светлината в него ,прераждането ,осмислянето.Лирическият герой на Вапцаров е нежен и лиричен ,силен и суров.На основата на жизнените ценности поетът осъщестаява превръщането на престъпника в човек.Израз на тази промяна е песента -надежда и протест.Той престава да бъде "скот в скотобойна" и постига нравствено извисяване.Направеният избор ,решителното приемане на смъртта ,е изплъзване от затягащата се примка на всекидневието.Поетът извежда във родилия се човек на светлина ,от потискащото пространство на затвора пред погледа на Вселената чрез поетична метафора:"Човекът погледнал зората ,/ в която / се къпела с блясък звезда...".Той разкрива нелепостта и жестокостта на човешката съдба ,в контраст с вечността и красотата на природата.Вярата в човека е изразена чрез възстановяване на човешкото достойнство ,чрез утвърждаване на прекрасното ,на нравствените стойности на човешкия дух:"Браво, човек!”.Поетът печели битката за човека и успява да утвърди своята искрена вяра в способността на му да преодолее злото и да запази човешкото в себе си.Така Вапцаров се разкрива и като страстен хуманист.
Поезията на Никола Йонков Вапцаров носи белезите на голямото изкуство.Вярата осмисля поезията и живота на човека и поета ,придава й смисъл и съдържание.
Вапцаровата вяра в човека и бъдещето му позволява да създаде поезия ,изтъкана от оптимизъм ,наситена с ентусиазъм.Чрез нея той преодолява идеятя за смъртта и създава литературни шедьоври ,които имат особено място в световната художествена мисъл.
------------------------------------------------------------

еее само това намерих,дано съм помогнала с нещо.Хайде успех. :smt016 :smt016

02-20-2007, 21:14
HORA PLSSS pomognete mi da si napravq klasnoto po literatura!!! ako imte analizi za pesenza 4oveka -bapcarov mi pi6ete 6oto mn zle stava
10x

02-20-2007, 21:21
molqqqq viiiii tema za pesen na 4oveka :cry: barzo mi trqbva