05-26-2006, 15:01
"Проблемът" ми е следния:
Запознах се с него, запознанството (от общи познати) беше с точната цел да стане "нещо". Първия път нищо не стана, всъщност, аз как да знам искам ли нещо или не, останахме си с уворката с тези нашите общи познати да организираме нещо. Нещото се организира след два месеца, когато спретнах един купон и обаждайки се на общите познати ме попитаха дали да го доведат, тук да вмъкна, че още не знаех дали искам "нещо", но заради веселбата отговорих положително. Като краен резултат той ми поиска телефона, изпрати ме до нас и пак си остахме с уговорка, този път да се обади на следвашия ден, за да излезем (тук грешката си беше моя, ама.... казах му да не ми звъни, че не се знае дали ще съм свободна точно "утре") - не се обади въобще. Всъщност през следващите почивни дни имаше идея той, аз и общите познати да ходим на една вила, но на тях нещо им се случи и не отидохме. Обаче в продължение на времето (пак около два месеца): или започнах да си мисля, че го харесвам или няма значение... реших, че ще му се обадя да излизаме. Взех му телефона от общите познати, звъня - изключен телефон. И съвсем случайно след няколко дни го срещам и му обяснявам как съм му звъняла (може би малко се зачуди) и той от него страна ми казва, че този му телефон е изключен и ми дава друг, пак с уговорката да се чуем да излизем. М/у другото тогава ме канеше да ходим на кафе, но аз бях с мои си приятели, той с негови и реших, че ще се получи неприятна ситуация.
Така, още не се е обадил (той доста работи и са минали само няколко дни, но нека не се самозалъгвам) и ми е .... мислех си да му се обадя, защото след моята изцепка като ме изпращаше, може би да покажа, че имам интерес, но от друга пък страна - да не се подплаши, да не си помисли, че искам кой знае какво от него (аз още не знам точно какво искам, но определено вече искам нещо , а така като не се виждаме ми е по-трудно да реша)
Запознах се с него, запознанството (от общи познати) беше с точната цел да стане "нещо". Първия път нищо не стана, всъщност, аз как да знам искам ли нещо или не, останахме си с уворката с тези нашите общи познати да организираме нещо. Нещото се организира след два месеца, когато спретнах един купон и обаждайки се на общите познати ме попитаха дали да го доведат, тук да вмъкна, че още не знаех дали искам "нещо", но заради веселбата отговорих положително. Като краен резултат той ми поиска телефона, изпрати ме до нас и пак си остахме с уговорка, този път да се обади на следвашия ден, за да излезем (тук грешката си беше моя, ама.... казах му да не ми звъни, че не се знае дали ще съм свободна точно "утре") - не се обади въобще. Всъщност през следващите почивни дни имаше идея той, аз и общите познати да ходим на една вила, но на тях нещо им се случи и не отидохме. Обаче в продължение на времето (пак около два месеца): или започнах да си мисля, че го харесвам или няма значение... реших, че ще му се обадя да излизаме. Взех му телефона от общите познати, звъня - изключен телефон. И съвсем случайно след няколко дни го срещам и му обяснявам как съм му звъняла (може би малко се зачуди) и той от него страна ми казва, че този му телефон е изключен и ми дава друг, пак с уговорката да се чуем да излизем. М/у другото тогава ме канеше да ходим на кафе, но аз бях с мои си приятели, той с негови и реших, че ще се получи неприятна ситуация.
Така, още не се е обадил (той доста работи и са минали само няколко дни, но нека не се самозалъгвам) и ми е .... мислех си да му се обадя, защото след моята изцепка като ме изпращаше, може би да покажа, че имам интерес, но от друга пък страна - да не се подплаши, да не си помисли, че искам кой знае какво от него (аз още не знам точно какво искам, но определено вече искам нещо , а така като не се виждаме ми е по-трудно да реша)