Fena
05-27-2006, 20:06
Надали има много хора в България, които да не знаят за успехите на националния ни отбор по футбол през 1994-та година.
В тази тема мисля да напиша как, кои хора и по какъв начин стигнаха до четвъртото място в света. :)
http://www.expertfootball.com/history/dream/bul94_big.jpg
Прави от ляво на дясно: 10. Наско Сираков, 3.Трифон Иванов, 9. Данчо Лечков, 1.Боби Михайлов(капитан), 6. Златко Янков, 7.Емо Костадинов, Димитър Пенев(треньор)
Клекнали: 20. Красимир Балъков, 5. Петър Хубчев, 8. ХРИСТО СТОИЧКОВ, 4. Цанко Цветанов, 16. Илиан Киряков
Нападатели
Лидера на отбора несъмнено беше Христо Стоичков, играч на FC Barcelona (exploitedteen 8)). Като ляв нападател/крило, Стоичков покриваше голяма част от терена, и бележе винаги във важни за отбора моменти. Напред, той беше подпомаган от играчите на ЦСКА, Любо Пенев(мисля че всеки знае за случката с него и "супата" :lol:) и Костадинов. Пенев, който е племенник на на треньора Димитър Пенев, бече център нападателя на отбора. С впечатлавящ ръст от 1.90м, той играеше важна роля във повечето от въздушните двубои. Костадинов беше дясно крило, работата му която беше същата като на Стоичков, само че от другата страна. Неговата впечатляваща скорост и движения, караха често играчите от противниковия отбор да го фаулират.
Полузащитници
Постояннството и упоритостта в играта на Стоичков, мотивираше съотборниците му да играят като един много добър колектив (Това което на нас ни липсва в момента - лидер в отбора). Това беше още по-убедително с играта на Красимир Балъков, на когото това беше първата изява на световно ниво. Балъков покриваше огромна част от терена. Почти всички топки минаваха през него. Пасовете му също бяха точни. Йордан Лечков "изплува" като техничаря на отбора. С неговите умения с топката, Лечков лесни си проправяше път между играчите. А прическата му го правше още по-атрактивен. Отбранителния полузащитник Златко Янков играеше като сянка зад Балъков и Лечков.
Защитници
Трифон Иванов беше най-видния от защитниците. Неговото умения да отнема топката, му помагаше да неутрализира някои от най-добрите нападатели във Футбола по онова време. Киряков и Цветанов работиха от двете страни на Трифон. Отличната скорост на на стопера Хубчев му позволяваше да се включва актвно в атаките на отбора.
Вратари
Боби Михайлов беше незаменима фигура в отбора на България. Имаше в актива си над 100 международни мача, но в зряла вече за футбол възраст, беше заменен от талантливия гологлав Здравко Здравков.
Треньор
Българския треньор Димитър Пенев имаше добри умения да ръководи отбора, особено когато става въпрос за "химията" на отбора. Преди да поеме националния отбор, той имаше впечатляващи успехи в софийския клуб ЦСКА. Пенев вкара много от предишните си колеги, както и племенника си Любо Пенев в националния отбор. Решение, за което беше много критикуван по онова време.
Засега е това, утре ще пусна още информация :)
В тази тема мисля да напиша как, кои хора и по какъв начин стигнаха до четвъртото място в света. :)
http://www.expertfootball.com/history/dream/bul94_big.jpg
Прави от ляво на дясно: 10. Наско Сираков, 3.Трифон Иванов, 9. Данчо Лечков, 1.Боби Михайлов(капитан), 6. Златко Янков, 7.Емо Костадинов, Димитър Пенев(треньор)
Клекнали: 20. Красимир Балъков, 5. Петър Хубчев, 8. ХРИСТО СТОИЧКОВ, 4. Цанко Цветанов, 16. Илиан Киряков
Нападатели
Лидера на отбора несъмнено беше Христо Стоичков, играч на FC Barcelona (exploitedteen 8)). Като ляв нападател/крило, Стоичков покриваше голяма част от терена, и бележе винаги във важни за отбора моменти. Напред, той беше подпомаган от играчите на ЦСКА, Любо Пенев(мисля че всеки знае за случката с него и "супата" :lol:) и Костадинов. Пенев, който е племенник на на треньора Димитър Пенев, бече център нападателя на отбора. С впечатлавящ ръст от 1.90м, той играеше важна роля във повечето от въздушните двубои. Костадинов беше дясно крило, работата му която беше същата като на Стоичков, само че от другата страна. Неговата впечатляваща скорост и движения, караха често играчите от противниковия отбор да го фаулират.
Полузащитници
Постояннството и упоритостта в играта на Стоичков, мотивираше съотборниците му да играят като един много добър колектив (Това което на нас ни липсва в момента - лидер в отбора). Това беше още по-убедително с играта на Красимир Балъков, на когото това беше първата изява на световно ниво. Балъков покриваше огромна част от терена. Почти всички топки минаваха през него. Пасовете му също бяха точни. Йордан Лечков "изплува" като техничаря на отбора. С неговите умения с топката, Лечков лесни си проправяше път между играчите. А прическата му го правше още по-атрактивен. Отбранителния полузащитник Златко Янков играеше като сянка зад Балъков и Лечков.
Защитници
Трифон Иванов беше най-видния от защитниците. Неговото умения да отнема топката, му помагаше да неутрализира някои от най-добрите нападатели във Футбола по онова време. Киряков и Цветанов работиха от двете страни на Трифон. Отличната скорост на на стопера Хубчев му позволяваше да се включва актвно в атаките на отбора.
Вратари
Боби Михайлов беше незаменима фигура в отбора на България. Имаше в актива си над 100 международни мача, но в зряла вече за футбол възраст, беше заменен от талантливия гологлав Здравко Здравков.
Треньор
Българския треньор Димитър Пенев имаше добри умения да ръководи отбора, особено когато става въпрос за "химията" на отбора. Преди да поеме националния отбор, той имаше впечатляващи успехи в софийския клуб ЦСКА. Пенев вкара много от предишните си колеги, както и племенника си Любо Пенев в националния отбор. Решение, за което беше много критикуван по онова време.
Засега е това, утре ще пусна още информация :)