PDA

View Full Version : Теми за класно по литература



babi_girl
05-30-2006, 13:57
здравейте, трябват ми 4 теми за класното по литература другата седмица. темите са:
- "проглас към евангелието" - възхвала на словото
- "за буквите" от Черноризец Храбър - апология на славянската писменост
- образът на словото-централен образ в стихотворението Азбучна молитва от Константин Преславски
- Видимият свят като ибраз и подобие на отвътния според "Шестоднев" на Йоан Екзарх.
Ако някой има някоя от тези теми да пише. мерси предварително :)

05-30-2006, 14:35
i na men mnogo mi trqbva za proglas kam evangelieto ako moje nqkoi da pomogne 6te 4epa edna vodka :)

NeNo_pz
05-31-2006, 10:19
За възхвала на словото в Проглас към Евангелието, темата я имам само че ме мързи да я препиша и да ви дам линк :smt011

babi_girl
06-01-2006, 14:52
eeee stiga de, molq te napi6i q, molq te [-o<

babi_girl
06-02-2006, 14:44
ei namerih za proglas kym evangelieto, ako na nqkoj mu trqbva eto :D


Прогласът към Евангелието на Константин-Кирил Философ, едно от първите оригинални произведения на старобългарски език, продължава да излъчва дискусионни въпроси към славистите и днес, цели 145 години след своето откриване и публикуване.1 В три от запазените четири преписа творбата предхожда славянско четвероевангелие, произхождащо от манастир. Що се отнася до времето на написването му, то с основание се приема, че произведението е създадено малко по-късно от първия превод на Изборно Евангелие, осъществен с изобретената от Кирил глаголица, т.е. написано е по повод на пълния превод на славянското четвероевангелие.2 Прогласът е предхождал новопреведеното Евангелие, така както Кириловото разсъждение върху изкуството на библейския превод (запазено частично в т.нар. Македонски кирилски лист)3 вероятно е предшествало първоначалния превод на Изборното Евангелие.

Значително повече проблеми е създавало на славистите авторството на творбата. Можем да приемем обаче, че те са останали вече в миналото. След превъзходните студии на Р. Якобсон4 и В. Топоров5 (а преди тях и на българския учен Ем. Георгиев6) Прогласът все по-категорично се отнася към книжовното дело на Константин-Кирил, а не на неговия по-млад съвременник и едноименник Константин Преславски. (Междувпрочем, за подобна атрибуция говори още заглавието на творбата - например в най-стария, сръбски Хилендарски препис от ХІІІ-ти век надсловът е “Блаженаго оучителя нашего Константина философа слово”).7 Съществено в методологическо отношение е да се отбележи, че проблемът за атрибуцията в работите на Якобсон и Топоров е решен имплицитно, със средствата на поетиката; в тях ще видим проникновен анализ на ключови концепти като “слово”, “славяни”, “книги”, на съвършената подредба на граматически категории, на изтънчената игра на парономазии. Изцяло дискриминирана при уточняване на авторството от представителите на Ягичевата славистика (ориентирана викториански - позитивистично), поетиката показа - спрямо Прогласа - че може да бъде повече от надежден инструмент и помощник на традиционните (историко-текстологически) атрибутивни операции. Всъщност изключителното поетическо майсторство на Кирил е доловено още от неговите ученици и последователи, които възхваляват поетическото дарование на славянския просветител в Службата за Кирил (поместена в Новгородски служебен миней от ХІ в., но написана в края на ІХ - началото на Х в.): “О, оуме огнькъ, о, гласьна троуба, о, славию пяснивъш, о, ластовице глаголива” (О, уме огнен, о, гласна тръбо, о, сладкопоен славею, о, сладкодумна лястовице).8

Най-много размисли и нерешени въпроси предизвиква проблемът за жанра на Прогласа към Евангелието - той ще бъде главен предмет и на настоящата работа. Един от първите издатели на творбата Йордан Иванов я публикува, стриктно следвайки словесната диспозиция в самия (Хилендарски) препис, за да не изпадне, както сам признава, в субективистичен произвол.9 Други слависти обаче, като А. Вайан, реконструират Прогласа в 12-сричен византийски силабичен стих10 (или по-точно византийски додекаметър), с цезура след петата (по-често) или след седмата сричка. Произведението се състои от 108 стиха и има вид по-скоро на поема - не е безинтересно, струва ни се, да си припомним в тази връзка изискването на Едгар Алън По за образцовата поема, която трябва да съдържа именно 108 стиха.11 Една поема за сбъдналото се при славяните пророчество, което в конкретния случай има двойна функция - пророчество за идването на Христос (т.е. за християнизацията на етноса) и за възможността чрез собствена писменост славяните да слушат божието слово на роден и разбираем език.

Не са лишени, разбира се, от основание и опитите да се съотнесе жанровата природа на Прогласа с особеностите на ораторската реч: произведението е по-скоро реторично организирана в колони реторична проза, отколкото силабическо стихотворение (Р. Пикио, Кр. Станчев)12. Компромисна жанрова дефинитивност може да се види у такива слависти като Райко Нахтигал, определящ Прогласа като “дидактична поезия” и Р. Якобсон, който пък го нарича “омилетична поезия”. Тази компромисност в оценките всъщност правомерно отразява сложната поетико-реторична структура на творбата на Кирил, където безапелационната ораторска призивност умело се съчетава с изящна поетическа форма.

В този план следва да се има предвид, че заглавието на Прогласа, както стана вече дума, не е Проглас (на Константин Философ), а Слово на блаженния наш учител Константин Философ. Проглас - това е само първата лексема от първия стих на творбата. Според Хилендарския препис от ХІІІ в. стихът гласи: Проглась есть святого еуангелиа.13 Според реконструирания от Р. Якобсон текст, опиращ се и върху късния непълен руски препис, стихът е следният: Прогласъ есмь (свентоу) евангелию.14 Оттук и разликата в преводите: Проглас на светото Евангелие15 и Аз съм Проглас на светото Евангелие16. С течение на времето обаче лексемата “проглас” от първия стих на творбата се превръща метонимично в заглавие, измествайки реалния надслов в ръкописа. Тази лексема е хапакс, изключение за цялата старобългарска книжнина, но нейната семантика до голяма степен може да се дешифрира от глагола “прогласити”, означаващ “пророчествам”, “възвестявам”, “предричам”, глагол, който се среща в някои от най-старите български писмени паметници.17 С други думи, Прогласът е реализираното пророчество, възвестяващо идването на Христос при славяните и осмисленото възприемане на неговата проповед на роден, славянски език.

Но богатството от внушения на Прогласа прави възможно и неговата експликация в съвременен литературоведски ключ. Преди време се опитахме да разглеждаме произведението като своеобразен манифест, чертаещ истинска програма за славянско просвещение.18 Съгласно нашите наблюдения Прогласът притежава всички формални белези на класическите литературни манифести, които се появяват значително по-късно в Европа (налагат се едва през ХVІІІ-ХІХ в., макар че за пръв манифест се приема написаният още през 1549 г. трактат на Жоатен дьо Беле “Защита и възхвала на фрунския език”). Тези сходства са примерно следните: 1) манифестите прокламират и налагат една нормативност и рушат друга, оттук произтича и техният войнствен и категоричен тон - Прогласът налага новите християнски конвенции чрез разбираемото Слово и руши както езическите форми на варварство и хаос, така и дискриминационните постулати на триезичната доктрина, допускащи богослужение само на трите сакрални езика - гръцки, латински и еврейски; 2) манифестите се пишат обикновено от едно лице, но винаги са израз на общи принципи, създадени и предложени от група еднаквомислещи творци - Прогласът е написан от Константин-Кирил, но въплъщава възобновената през втората половина на ІХ в. в хуманистичния кръг на патриарх Фотий идея на апостол Павел за равенство на всички християнски народи пред Бога и допускане на собствена писменост сред съседните на Византийската империя народи; 3) манифестите най-често предхождат литературни творби, които представляват художествена илюстрация на прокламираните идеи и принципи - Прогласът е предговор, увод към друг текст, към първия пълен славянски превод на Четвероевангелието. Донякъде може да се съотнесе в плана на жанровата “етимология” с традициите на антично-византийския “прооймион”, въвеждащ в епическо произведение химн; 4) манифестите са изпълнени с енергичен, войнствен тон - в Прогласа определено присъстват заплашителни интонации, които може би най-добре личат във вмъкнатата от името на автора притча:

Обаче нека прибавя и своята притча,
като влагам голям ум в малка реч:
голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души
и готови за плена на вечната мъка.
И вие, народи, които не обичате врага,
а мислите да се борите дълго с него,
отворете прилежно дверите на ума,
като сте приели сега здравото оръжие,
което коват книгите Господни,
силно притискащи главата на Лукавия.19

5) манифестите обикновено имат достатъчно широк отглас в литературната практика - Прогласът налага идеите на Славянското просвещение повече в общоцивилизационен план, докато в своята изконна жанрова специфика (силабически организирано стихотворение) творбата има само частично продължение в Азбучната молитва на Константин Преславски20 и някои други, откъслечно проучвани азбучни стихотворения, битуващи в старата славянска ръкописна традиция21; Прогласът има наднационални и наддържавни измерения.

Или - Прогласът към Евангелието на Константин-Кирил притежава, както се вижда, всички формални знаци, за да бъде наречен “Средновековен” манифест на Първото славянско просвещение, както можем да го дефинираме, за да го разграничим и от по-късните европейски естетически манифести, и от класическото европейско Просвещение на ХVІІІ в.22 Прогласът е манифест, но само в границите на Средновековието и на славяно-византийската културна общност; произведението е особен, но показателен случай в историята на европейските манифести, когато се сменя не дадено литературно-художествено направление с друго, а когато безписменото слово се заменя с писмено. Неслучайно Кирил енергично призовава да славим вечно милостивия Бог “всякога в писани песни”.23

Но с понятието “манифест” (което не може да избегне напълно упрека в терминологична модернизация) едва ли се изчерпва жанровото своеобразие на Прогласа. Завръщайки се отново към неговата чисто средновековна (старобългарска) специфика, ние можем да доловим в творбата и чертите на класическото, раннохристиянско апостолско послание. Известно е, че апостолските послания като съставна част от корпуса на новозаветните книги, се делят на седем съборни (отправени към цялата Църква), и на четиринадесет послания с конкретен адресат. Във втория дял несъмнено се открояват посланията на апостол Павел (до коринтяни, солуняни, римляни, евреи), в които се дават наставления за развитието на отделните регионални християнски общности. Видян в такъв раннохристиянски дискурс, и Прогласът към Евангелието на Кирил представлява апостолско послание и по-точно - послание към славяните. Този аспект е подчертан на много места в текста на творбата: най-напред, че се е изпълнило пророчеството за идването на Христос; обръщенията към всички славяни (“слушайте всички славяни” и “слушайте цял славянски народе”), обилието от реторични призиви и въпроси (отличителни за Павловите послания), и, разбира се, съвсем конкретното цитиране (именно цитиране, а не асоциация) на знаменитите думи на апостол Павел от Химна на любовта в неговото Първо послание до коринтяните:

И свети Павел, учейки, рече:
“Когато въздавам Богу своята молитва,
предпочитам да изрека пет думи,
но и всички други да разберат,
отколкото хиляди неразбрани думи.”24

Константин-Кирил цитира Химна на любовта и малко по-късно, във своята Венецианска реч против триезичници, откъси от която са поместени в Пространното му житие.25 В Прогласа славянският просветител идентифицира своя модел на мисионерско и литературно (епистоларно) поведение с аналогичния, пораждащ поведенчески образец на апостол Павел, комуто той очевидно е подражавал и чиито идеи са били популярни в кръга на неговия учител - патриарх Фотий.26

Следователно, бихме могли да обобщим на този научно-изследователски етап жанровата специфика на Прогласа, като разположим нейните репрезентации в следната последователност:

Прогласът е написан като предговор към пълния славянски превод на Четвероевенгелието;

Предговорът донякъде е обвързан генетично с антично-византийския прооймион;

Използвайки реторично-епистоларните възможности на раннохристиянското мисионерско послание с пропагандно-поучителна прагматика, Кирил моделира своя предговор като апостолско Послание към славяните; тук той следва традициите на посланията на апостол Павел с точно назован адресат и особено - Първото послание до коринтяните;

Прогласът (предговорът-послание) е структуриран двойствено на едно по-детайлно литературно равнище - като дванадесетсрично силабическо стихотворение и като относително последователна система от колони;

И накрая, погледнат от съвременна литературоведска гледна точка, Прогласът може да бъде възприет като средновековна поема за Словото и като програмен манифест на Първото славянско просвещение. Функционалната множественост на Прогласа изглежда обратно пропорционална на неговата самоопределяща се, поне като рецепция, сингуларност (единичност) - именно като проглас. Бидейки жанров хапакс, прецедент, творбата усилва мощно функционалната си множественост: предговор, апостолско послание, стихотворение, ораторска реч, поема, манифест. Тук е възможен паралел със семантиката на думите в ранната фаза на старобългарския език, когато с малко слова са се изразявали много понятия. По същия начин и първите оригинални произведения на старата ни литература са били натоварени с много функции и за книжовниците е било невъзможно да следват някаква, макар и относителна, жанрова чистота. Многофункционалността е намалявала с времето и през ХІІІ в. Прогласът е бил сведен само до предговор към Четвероевангелие.

Подобни жанрове - прецеденти, поемащи много функции, са характерни изобщо за старобългарската литература от ІХ - началото на Х в.: такива творби са Пространното житие на Константин-Кирил (Житие, антология с други жанрови образци), За буквите на Черноризец Храбър (апология, филологически трактат, схолия към учебно пособие или граматика) и редица други оригинални творения.

Можем да приемем, че именно Прогласът към Евангелието на Константин-Кирил стои в началото на градивната дихотомия: сингуларен жанр (жанр прецедент) - реална функционална множественост.

Spei64eto
06-09-2006, 19:20
“Проглас към Евангевието” – възхвала на писменото слово

“Проглас към Евангилието” на Константин-Кирил философ е едно от първите произведения на старобългарската извънкултова официална поезия, възникнала в началото на IX век. Във времето на утвърждаване на славянското писмено слово, когато на всички народи трябва да се докаже, че славяните вече имат свой език и писменост, на който могат да създават поетически текстове, тази творба има решаваща роля на основоположник на една традиция продължена с “Азбучна Молитва” на Константин Преславски, “За буквите” на Черноризец Храбър и тн.
Първата стихотворна творба на славянски език е призвана да възхвали писменото слово. Тази задача се осъществява на всички равнища на текста: чрез съдържанието, разкриващо силата на словото и голотата на безкнижната душа; чрез дълбокия емоционален патос, чиято цел е да приобщи колективния адресат – славянското племе – към “благата вест”, че и те вече имат слово; чрез поетическата реализация на идеите посредством градацията на мисли, чувства, понятия, анти тези, сравнения и не на последно място чрез потърсената връзка с библейските образи (топоси), носители на святост. Така в едно цяло се сливат християнската идея за Бог като светлина на света и славянската, която носи прозрение за житейстите тайни.
Човекът ще достигне до тях само чрез словото, чиято святост още в началото е внушена чрез топосите за светлите и глухите, то е и “дар божи за дясната част”. За поета буквите стават медиатор между човеците и техният творец – Господ. Само чрез тях “Слепи ще прогледнат, / глухите ще чуят писменото слово” и ще компенсират “недъга” на тъмнината, която толкова години е властвала в душите.
И така, Исус е разгласявал своето слово, така и славянският творец възвестява това, което године наред народите чаакат. Дошъл е денят да чуят “с целия си ум” словото, “което кърми човешките души” и “подготвя да познаем бога”. Словото като познание за духа, носещо светлина и радост, е изведена на преден план чрез тройните анафорични жпределения, които поставят акцент върху “слушайте... словото...”.
Повелителната форма “слушайте” разкрива силните чувства на книжовника, завладян от силата на това ново сетиво – буквите, но и търсения диалог с народа, за да познае той новия закон, който отмахва “тклението но този свят”. В тройното повторение на глаголната форма и на свещената дума “слово” се откроява още с дълбог символичен характер: три е числото но светата Троица – Бог отец, Бог – син и Бог – свят дух и те като универсални придават такъв характер и на писменоста. А само тя носи спасение на безкнижните души, е емоционалното обобщение на поета.
И ако емоцията е водеща в тази начална част на “Програса”, то силата на логическите съждения е изведена в следващата. Чувства, но и трезвия разум умело се преплитат в тази творба: чувствата са израз на вълнения на душата, а разумното начало идва , за да покаже необходимаста от това ново слово. То е животворно, затова неслучайно е сравнено с природата и с човешките сетива в поредица от реторични въпроси:
“Та кой ли слух, тътнежа щом не чува
на гръмотевица, от Бога ще се плаши ?
А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват
как ще разберете това божие чудо ?
Устата, неусещащи вкуса на сладостта ,
човека правя т да е като камък.. “
Слух, обоняние, зрение и мисъл трябва да се насочат към него, за да видят радостта от докосването до създателя. А това може да стане само с пълното себеотдаване на човека, който като творение Божие трябва да живеее с непрекъснатия стремеж към съвършенство. Един от пътищата към него е новата писменост, която лекува от мрака и носи прозрението.
С този аргумент от посланието на апостол Павел към коринтяните и от това, че славяните са вече равноправни на останалите народи, препотвърждава се една истиа, че “врагът на нашите души” е победен и протевниците на буквеното слово не ще успеят да го изкоренят от душите на хората.
Поставянето на славянската писменост редом с библейските образи, с промерените истини за битието, приемани като универсални, вече говори и за самата нея като нещо непреходно и вечно, неподлежащо на съмнение. И ако някой все още се съвнява, творецът го оборва със силата на притчата. Богопознанието се постига само по пътя на вярата, а тя е като “семето, което пада на нивата” и “и изисква божия дъжд на буквите”. Слоното е светлина, безкнижовността е мрак, човекът е този, който избира по кой път да поеме. За това поетът е призван да го насочи като му покаже силата на новото оръжие. То расте и се развива в душата, носи сила, разум и увереност, носи поетическо вдъхновение и мъдрост, защото:“Голи са без книги всички народи”
Тази метафора притча синтезира авторските прозрения за човешкото битие. В ролята на емоционална поанта този стих извежда увереността, че книгите са пътят към себепознанието. Голотата, слепотата и глухотата могат да бъдат преодолени само чрез мощното оръжие на буквите, оръжие, което не носи смърт, а ново раждане, нов живот в светлината.
Точно това ново раждане на славянските племена става предмет на обсъждане в “проглас към Еванггелието”. Началото на тяхното ново живеене в света дава право на книжавника да бъде горд и да сподели това свое чувство на висок глас, защото за словото вече се говори чрез самото слово.

Coki
06-09-2006, 20:56
http://www.teenproblem.net/school/

EsKORT
05-16-2007, 07:13
Ако някой може да ми даде тези теми ще съм много благодарен
1.Посланието на стихотворението"Азбучна молитва"
2.Жанрово композиционни особемости на творбата "За буквите"
3.Черноризец Храбър- последовател на Кирило-Методиевото дело
от това нещо зависи човешки живот.

05-27-2007, 14:50
Ако някой може да ми даде тези теми ще съм много благодарен
1.Посланието на стихотворението"Азбучна молитва"
2.Жанрово композиционни особемости на творбата "За буквите"
3.Черноризец Храбър- последовател на Кирило-Методиевото дело
от това нещо зависи човешки живот.

Tiana__
06-03-2007, 18:26
Spei64eto mnooogo ti blagodarq za temata ZADULJENA sam ti,dosta mi pomogna =D> :D