Slyn4o
05-31-2006, 13:49
Любовта... Имах Я. Но Я изгубих. Как стана това - и до днес не мога да си обясня. Държах Я в ръцете си, усещах Я с всичките си сетива. И изведнъж Тя просто изчезна. Къде отиде - скри се в мрака? Просто се уплаши от мен и побягна? Не знам. Исках отговор, търсих отговор, но така и не го получих. И не знам дали изобщо някой ден ще го получа.
Всичко беше толкова прекрасно - от самото начало. Всичко започна много непринудено и може би затова беше толкова чудесно. Всичко беше идеално... и може би затова трябваше да свърши.
С Нея бяхме много добри приятели. Тя беше човекът, на който можех винаги да се опра. Аз също винаги бях насреща, когато тя имаше нужда от помощ, успокоение или просто едно рамо. После по един невероятен начин ние се влюбихме един в друг. Не, не беше постепенно - напротив, изведнъж се получи. И беше перфектно - още от първата целувка. След това си дадохме обещание - Тя искаше да я обичам вечно. Тя повтаряше, че не съм поредният, че не ме иска за няколко дни, а завинаги. В началото ме беше страх, не бях сигурен, че е искрена, страхувах се да не ме нарани, което ми се беше случвало и от тогава бях много предпазлив. Но Тя се кълнеше, доказваше ми се и малко по малко И повярвах. Отдадох И се изцяло - с тялото, сърцето и душата си. Мислех само за Нея, Тя също мислеше за мен и постоянно ме търсеше, искаше да сме заедно. При най-малкото нещо се страхуваше, че съм спрял да Я обичам. Но аз бях дал своето обещание и дори и да исках, вече не можех да го прекрача. Защото бях влюбен. И то толкова силно, колкото никога не бях си представял. Връзката ни беше просто перфектна - всичко ни беше наред, нещата между нас вървяха както по филмите. Изненадите, които си поднасяхме един на друг, като че ли бяха нещата, за които всеки от нас беше мечтал през целия си живот.
Да, Тя ме обичаше истински - за това не се съмнявам. Затова точно И повярвах - защото не спираше да ми доказва, че живее за мен. Защото независимо какво говореха хората, тя не се интересуваше какъв съм или аз - каква е тя. Защото за мен Тя беше перфектна с всичките си недостатъци, които я правеха моето момиче, моята Любов, това, което исках и търсех. Защото и аз бях това за Нея. Тя непрекъснато ми повтаряше, че не може да иска нещо повече от живота... Че си има вече всичко, стига да има мен. Сега, като си помисля за тези моменти и нещо ме стяга през сърцето и ми пречи да дишам спокойно.
Как стана всичко - така и не разбрах. Какво Я накара да спре да ме обича, кое беше нещото, което абсолютно потопи чувствата И към мен? Защо сега Тя дори не иска да ме погледне? Защо ме гледа презрително, ако изобщо задържи погледа си върху мен? Нищо не съм направил, с което да съм виновен пред Нея. Бях и верен, давах и всичко, непрекъснато и показвах какво изпитвам към Нея. Не съм я обидил или вдигнал ръка дори и един път. Не съм я карал да прави нещо насила... Разбира се, че се посдърпвахме, но това беше само от ревност и от двете страни и не би могло да е причината, защото ако ме ревнуваше, значи още ме обича, а това със сигурност вече не е истина. Просто го разбрах. До скоро имах надежда, че все още в Нея има нещо, но явно съм грешил. Тя не иска да има нищо общо с мен и аз не мога да и преча. Не мога да упорствам, защото така ще стане още по-зле.
В един от последните ни дни заедно, я попитах за пореден път дали не е спряла да ме обича и тя повтаряше, че не е така, но аз усещах, не можеше да ме излъже, не можеше да лъже и себе си. Накрая си призна, но тъй като беше обещала, че никога няма да ме напусне, ми каза да правя каквото реша. Тя можеше да остане при мен, но без чувства, без топлина. Просто така. Щяхме да се водим двойка или "гаджета". Затова предпочетох да се разделим, колкото и да ме болеше - поне така Тя нямаше да е окована с мен.
Много време мина оттогава, всички ми казват, че вече трябва да я забравя. Но не мога. И единственото обяснение е, че Я обичам истински. Колкото и зле да се държи с мен, колкото и да ме има за нищо. Винаги ще съм насреща, ако има нужда от нещо и се надявам Тя да го знае. Искам само да е щастлива и ако това зависи от мен, ще направя всичко възможно да я пазя и да и помагам тайно, защото т, не иска помощ от мен, всъщност вече нищо не иска.
А аз искам само да разбера ЗАЩО и КАК Тя се промени така...
Дано някой ден да намеря истинска любов отново, но в едно съм сигурен - никога няма да забравя Нея, която ми даде всичко, което някога съм искал...
Всичко беше толкова прекрасно - от самото начало. Всичко започна много непринудено и може би затова беше толкова чудесно. Всичко беше идеално... и може би затова трябваше да свърши.
С Нея бяхме много добри приятели. Тя беше човекът, на който можех винаги да се опра. Аз също винаги бях насреща, когато тя имаше нужда от помощ, успокоение или просто едно рамо. После по един невероятен начин ние се влюбихме един в друг. Не, не беше постепенно - напротив, изведнъж се получи. И беше перфектно - още от първата целувка. След това си дадохме обещание - Тя искаше да я обичам вечно. Тя повтаряше, че не съм поредният, че не ме иска за няколко дни, а завинаги. В началото ме беше страх, не бях сигурен, че е искрена, страхувах се да не ме нарани, което ми се беше случвало и от тогава бях много предпазлив. Но Тя се кълнеше, доказваше ми се и малко по малко И повярвах. Отдадох И се изцяло - с тялото, сърцето и душата си. Мислех само за Нея, Тя също мислеше за мен и постоянно ме търсеше, искаше да сме заедно. При най-малкото нещо се страхуваше, че съм спрял да Я обичам. Но аз бях дал своето обещание и дори и да исках, вече не можех да го прекрача. Защото бях влюбен. И то толкова силно, колкото никога не бях си представял. Връзката ни беше просто перфектна - всичко ни беше наред, нещата между нас вървяха както по филмите. Изненадите, които си поднасяхме един на друг, като че ли бяха нещата, за които всеки от нас беше мечтал през целия си живот.
Да, Тя ме обичаше истински - за това не се съмнявам. Затова точно И повярвах - защото не спираше да ми доказва, че живее за мен. Защото независимо какво говореха хората, тя не се интересуваше какъв съм или аз - каква е тя. Защото за мен Тя беше перфектна с всичките си недостатъци, които я правеха моето момиче, моята Любов, това, което исках и търсех. Защото и аз бях това за Нея. Тя непрекъснато ми повтаряше, че не може да иска нещо повече от живота... Че си има вече всичко, стига да има мен. Сега, като си помисля за тези моменти и нещо ме стяга през сърцето и ми пречи да дишам спокойно.
Как стана всичко - така и не разбрах. Какво Я накара да спре да ме обича, кое беше нещото, което абсолютно потопи чувствата И към мен? Защо сега Тя дори не иска да ме погледне? Защо ме гледа презрително, ако изобщо задържи погледа си върху мен? Нищо не съм направил, с което да съм виновен пред Нея. Бях и верен, давах и всичко, непрекъснато и показвах какво изпитвам към Нея. Не съм я обидил или вдигнал ръка дори и един път. Не съм я карал да прави нещо насила... Разбира се, че се посдърпвахме, но това беше само от ревност и от двете страни и не би могло да е причината, защото ако ме ревнуваше, значи още ме обича, а това със сигурност вече не е истина. Просто го разбрах. До скоро имах надежда, че все още в Нея има нещо, но явно съм грешил. Тя не иска да има нищо общо с мен и аз не мога да и преча. Не мога да упорствам, защото така ще стане още по-зле.
В един от последните ни дни заедно, я попитах за пореден път дали не е спряла да ме обича и тя повтаряше, че не е така, но аз усещах, не можеше да ме излъже, не можеше да лъже и себе си. Накрая си призна, но тъй като беше обещала, че никога няма да ме напусне, ми каза да правя каквото реша. Тя можеше да остане при мен, но без чувства, без топлина. Просто така. Щяхме да се водим двойка или "гаджета". Затова предпочетох да се разделим, колкото и да ме болеше - поне така Тя нямаше да е окована с мен.
Много време мина оттогава, всички ми казват, че вече трябва да я забравя. Но не мога. И единственото обяснение е, че Я обичам истински. Колкото и зле да се държи с мен, колкото и да ме има за нищо. Винаги ще съм насреща, ако има нужда от нещо и се надявам Тя да го знае. Искам само да е щастлива и ако това зависи от мен, ще направя всичко възможно да я пазя и да и помагам тайно, защото т, не иска помощ от мен, всъщност вече нищо не иска.
А аз искам само да разбера ЗАЩО и КАК Тя се промени така...
Дано някой ден да намеря истинска любов отново, но в едно съм сигурен - никога няма да забравя Нея, която ми даде всичко, което някога съм искал...