Моите мечти (есе) [Архив]

SweetBunny

06-01-2006, 09:42

Мечтата - онази магия, която всеки иска да не забрави никога, онази магична пръчица, която всеки иска да притежава.
Детето и мечтата.
Майката и мечтата,
мъжете и мечтите ,
жените и мечтите.
Във всеки човек е скрита тази сакралност негова, тази истинност негова да вижда отвъд хоризонта, да гради отвъд хоризонта.
Да не спира в порциите земни свои.
Да не вижда огради, да не среща прегради.
Защото мечтата е онази малка истина за всеки от нас, която прави живота ни голям, прави ни не велики и силни завоеватели на света, но навярно ни прави виждащи там, където няма видимост, чакащи там, където нищо не може да се очаква.
Неспящи и незрящи в мечтите няма.
Не мечтай - понякога се казва на детето, а работи, а учи. А не са ли мечтите неговата работа. Не са ли неговите мечти неговото училище в което той може да открие своите възможности, своите проекции на голям човек и на Всезнайкото в себе си тогава не казва - да, защото мечтите са без предели.
Мечтите са като огромни океани . Може да се преплуват с лекота.
Може да се изкачат върхове с острота.
Може да се открият степени и системи пак там - в света на мечтите.
Там - в този свят е много красиво.
Защото няма невъзможни неща. Защото няма несигурни неща. Защото няма неверни неща. Защото няма ограничители, няма парадигми стари, няма проекции песимистични.
Защото оптимистът мечтае.
Защото вярващият мечтае.
Защото оптимистът открива в своите мечти онази магия, която носи в себе си, онази истина която носи в себе си. Не да намери поредната малка порция въздух, поредното малко преживяване, а там - в този оптимистично реален свят на мечтите свои той става Кандид на своето време, става канара, която никой не може да събори.
Защото само той може дори да премести канари в своя свят на своите мечти.
Защото неговата енергия е невероятна.
Защото неговото зареждане с тази енергия е огромно.
Потенциалът и мечтата.
Потенциалната структура на мечтата. Там, в нея се крие това чудо - мечта.
От там - от този потенциал може да се започне - не, а трябва да се започне. Защото чудото на всеки един човек е да не спира да мечтае, да претворява мечтите си, да окриля мечтите си, да намира поле за мечтите си и да не забравя своя полет на своите мечти.
Защото на крилете на мечтите се лети леко.
Защото на крилете на младостта на мечтите се откриват прекрасни светове.

В този свят на мечтите е толкова точно и ясно всичко, толкова лесно се стига до звездите, толкова силно се проявяват световете, че всичко е като магия .
И когато в тези мечти се впише и магията на обичта, и когато в тези мечти се впише и открие територията им необятна - възможностите на мечтите, светът на мечтите става реалност, става ревизия и решение.
Торнадото в живота на такъв човек е невъзможно. Защото мечтите се носят със своята еманация, те откриват и разчистват невъзможни пътища, отделят света на невъзможното от света на нереалното и започват да работят там.
И когато започнат да се случват невъзможни неща - това е знак, че твоите мечти започват да стават твои истински приятели. Твои истински навигатори, които не те лъжат , не те подвеждат, не те правят хрисим и недостатъчен в твоя ден, не те правят човек, живеещ по законите на недоимъка свой, а започваш да опознаваш онези закони на изобилието, които могат да те изведат и те извеждат в твоя свят на красота и сигурност.
Мечтите.
Правят ли тандем с теб.
Мечтата затова е мечта, мечтите затова са мечти, защото са необятни, защото са невероятни, защото нямат граници, защото няма гаранции, но са желани.
Но са търсени. Всеки ги търси. Всеки навярно като Аладин иска да запали своята вълшебна лампа и да открие своите още по-вълшебни мечти.
Защото в света на мечтите е леко и красиво.
Защото този свят на мечтите може да изгради и твоя реален свят също така красиво.
Защото отговорностите, които поемаш в живота си за израстването твое ако станат твоята същност, твое преоткриване на светът на твоите мечти и най-трудното става леко. И най-тежкото става ясно и точно.
Мечтите - те не са нашите чадъри, които ни пазят със сянката си.
Те са нашите крила.
Те са нашите викториански мозайки, които правим по-най-красивия за нас начин.
И ако ги претворяваме също толкова красиво!
Светът навярно би станал оазис на красота.
Да си помечтаем за този оазис.
Да вярваме в този оазис.
Защото дори нашият реален свят да не се допира до света на нашите мечти - то този свят на мечтите вече съществува. Там - в онова пространство на нашата магия на нашия ментален свят и се възпроизвежда.
"Мечтайте. Реализирайте първите си 5 мечти и създайте други свои".- Така мечтае един български мим, който има покрити Гинесови рекорди, който има свои не кули, а свои върхове.
Не върхове на славата, а открили покорил свои върхове на своите мечти.
Човек, който ни казва колко е леко и истинско да се мечтае. Колко е необходимо да се мечтае. Колко е важно да се мечтае.
Това е онзи свят на магнетизъм, който привличаш постоянно в мечтите си.
Защото там - в тези мечти си истински. Там си добър - не, а там си вълшебник. Там си маг , там си мистерия. Там - в мечтите няма истерия.
Там - в мечтите има чистота, сакрални чувства, и най-вече любов и окриленост.
И когато мечтае човек получава сила.
И когато човек мечтае получава степени.
И когато човек мечтае получава селективност на своя свят, съзидателност и сигурност.
Съвършенство и красота.
Съзидателност и сетивност.
В този свят на омайване не се разчита, но в този свят се разгаря огънят на озарението. Открива се огънят на олекотяването и отварянето на Сезамовите порти става много лесно .
Лекотата става твоята крилата система.
Лаикът в теб си отива.
Ставаш като лазерен лъч за своето време, за своите истини и своята същност.
Същността на мечтата .
Мечта и желание.
Мечтата желание ли е .
Навярно не е, защото желанието е поредното искане. Поредното виждане на онова, което нямаш, онова, което си видял до тебе , но не го притежаваш, онова, което другият до теб вече е сътворил да стане също твое не толкова творение и изобретение, а твое присъствие.
В желанието влагаш емоциите свои.
В мечтата влагаш чувствата свои.
В желанието влагаш чуждата сигурност, виждайки своята несигурност.
В мечтите виждаш своята сигурност, виждаш своето голямо Аз. Виждаш онзи вълшебник, който можеш да бъдеш. Защото твоят свят е единственото нещо , което те вълнува, защото твоят свят е онова, което ти градиш и измерваш с твоите сакралности и огряваш със своята светлина.
Да - мечтите навярно са положени желания, но желания за големи светове, където дребното, малкото, нестабилното не намира своето място.
Там в тези светове на мечтите може да се постигне всичко, можеш да станеш най-добрият лекар, можеш да откриеш най-добрият математик в себе си, можеш да сътвориш светове на творчески необятности, на вълшебства на душата, на стана свой да изтъчеш своите най-красиви неща.
За художника мечтите са неговите още ненарисувани картини --неговата единствена и ненарисувана красива картина, за актьора мечтите му са навярно да изиграе най-красивата си роля, за детето да стане голям вълшебник като своя голям татко и своя магьосница като своята мама, докато се простира в своите мечти и с световете на големите до него.
И когато пусне своите дълбоки корени , и когато му помогнат близките до него да укрепи своите крила то става една не прелетна птица , а става като Джонатан чайката - търси съвършенството, открива светове на магии свои, намира селския двор и го прави вълшебен оазис, открива морето и го прави вълшебно озарение.
Да. Мечтите са нашите красиви пътеводители. Те са нашите красиви и далновидни приятели.
Те са нашите мойсеевски пътища в откриването на нови светове и нови и святи проекции.
Да мечтаем. Да вярваме в мечтите свои.
Да окриляме мечтите на детето в нас и до нас. Да не спираме да мечтаем като мъже, като бащи.
Да не излизаме от тази магия на мечтите като жени, като майки.
Защото там - в твоите, в моите,в мечтите на всички е не отклонението човешко, а отклика човешки да направим света още по-човешки , още по- красив.
Поклон на мечтите.
Те заслужават това. Те искат това..

:-D :-D :-D