POLA^_^
06-01-2006, 20:45
Защо не мога да спра да мисля за това,което изживяхме...За погледа ти,за думите ти,за чувството,което усещах,когато беше край мен..
Бях объркана...не осъзнавах какво имам.Бях наивна-вярвах на всички и всичко...на всички освен на теб,а ти беше единственото истинско нещо в живота ми,в мислите ми,в в душата ми,в умът ми..И досега не проумявам защо...как...Господи,какво съм си мислила...Как съм могла..Не знам!
Искам пак да усещам влюбеният ти поглед с цялото си същество.Искам да усещам ритъма на сърцето ти туптящо в едно с моето.Искам отново да виждам онези греещи очи...А дали не идеализирам?!Дали това,което съм мислила,че си не е само в съзнанието ми?!Може би,защото съжалявам за грешките си...за хилядите допуснати грешки...За всички прошки,които сме си давали един на друг през цялото това време...Може би,защото в теб винаги съм виждала една мечта....Но толкова си патих от наивността си,че не исках да повярвам в единствената истина-в теб...
Ах,ако можех само,ако можех!Ако можех да върна времето и да не допусна тези грешки,сега всичко щеше да е различно!Сега нямаше да се измъчвам...да се разкъсвам...да се мразя,дори!
А всички ми повтарят,че не ме заслужаваш,но не е вярно!Ти много се промени и може би точно това заслужавам...Заслужавам всяка лъжа,всяка лъжлива целувка,всеки грозен поглед.Заслужавам всичко това!
И ето ти отново ме подведе.Подаде ми пъка,а аз като мъченик се вкопчих в своя спасител..Не!Не ме оставяй отново да потъна в тази мъка,в тази река от сълзи...Не и този път!Не бих го понесла...
А дали не преувеличавам?!Но може ли да се преувеличи един влюбен,бял,чист поглед?!Можеш ли да изкривиш тръпката от близостта на любимото същество?!От усещането на ръцете му вплетени в косите ти?!От вкусът на устните му,когато те целува?!...Не!..Няма да мога и аз...Няма да мога да смачкам и да затворя в малка кутийка болката,с която ме съсипваш...мъката,която ми причиняваш..Сълзите,които роня за теб..За теб,моя любов...мое спасение....
П.С.Благодаря от сърце на всички,които загубиха от времето си и прочетоха това!
Бях объркана...не осъзнавах какво имам.Бях наивна-вярвах на всички и всичко...на всички освен на теб,а ти беше единственото истинско нещо в живота ми,в мислите ми,в в душата ми,в умът ми..И досега не проумявам защо...как...Господи,какво съм си мислила...Как съм могла..Не знам!
Искам пак да усещам влюбеният ти поглед с цялото си същество.Искам да усещам ритъма на сърцето ти туптящо в едно с моето.Искам отново да виждам онези греещи очи...А дали не идеализирам?!Дали това,което съм мислила,че си не е само в съзнанието ми?!Може би,защото съжалявам за грешките си...за хилядите допуснати грешки...За всички прошки,които сме си давали един на друг през цялото това време...Може би,защото в теб винаги съм виждала една мечта....Но толкова си патих от наивността си,че не исках да повярвам в единствената истина-в теб...
Ах,ако можех само,ако можех!Ако можех да върна времето и да не допусна тези грешки,сега всичко щеше да е различно!Сега нямаше да се измъчвам...да се разкъсвам...да се мразя,дори!
А всички ми повтарят,че не ме заслужаваш,но не е вярно!Ти много се промени и може би точно това заслужавам...Заслужавам всяка лъжа,всяка лъжлива целувка,всеки грозен поглед.Заслужавам всичко това!
И ето ти отново ме подведе.Подаде ми пъка,а аз като мъченик се вкопчих в своя спасител..Не!Не ме оставяй отново да потъна в тази мъка,в тази река от сълзи...Не и този път!Не бих го понесла...
А дали не преувеличавам?!Но може ли да се преувеличи един влюбен,бял,чист поглед?!Можеш ли да изкривиш тръпката от близостта на любимото същество?!От усещането на ръцете му вплетени в косите ти?!От вкусът на устните му,когато те целува?!...Не!..Няма да мога и аз...Няма да мога да смачкам и да затворя в малка кутийка болката,с която ме съсипваш...мъката,която ми причиняваш..Сълзите,които роня за теб..За теб,моя любов...мое спасение....
П.С.Благодаря от сърце на всички,които загубиха от времето си и прочетоха това!