FikyScHetOo
06-04-2006, 10:30
Като ярка звезда
Денем си облаче бяло,
а нощем си ярка звезда.
Дарила си мойто начало
със лъч светлина.
Когато вечер погледна в небето
намига ми твоита звезда
и в миг хиляди спомени стоплят сърцето
сякаш ти си до мен тук и сега.
Обгръщат ме хиляди чувства
ведно с твойте ръце
и на мен става ми тъжно
пусто е в мойто сърце.
Но вземи от мен парченце обич,
нека то с теб да върви.
Така знам с теб съм
когато живота продължи.
Но сякаш времето спира
и завалява дъжд от сълзи.
Сърцето остров намира,
но нищо не може да те замени
И като облаче бяло,
и като ярка звезда
ще те обичам изцяло
както се обичат деня и нощта
Песента на любовта
Любовта е силно чувство
пристигнало без ден и час
и без него сърцето - пусто,
пее със самотен глас.
То пее своя химн
Изпълнен с чувства, рими.
Разтреперено трупти сега
от песента на любовта
Песента на любовта
песен е за блянове, мечти.
Свят изпълнен с красота,
кояо всички ни ще озари.
Светлината на деня
със тъгата на нощта
на всеки влюбен са света -
щастие обагрено в тъга.
Живота на една мечта
Ангел в стаята се появи,
блясъкът в очите му искри.
В миг красив бе и снажен,
гиздав бе той, но не важен.
Душата му прекрасна
ехти навред като струна гласна,
жаждата за радост утоли
заживяха милион мечти.
Искам аз да бъде той до мен
красиво утро, нощ и ден.
Любов искрена да ми раздава
мен да защитава.
Никога да не отрича, че
обича и пред съда, и пред бича.
Принципите си да защитава,
романтика да ми дарява.
Свободно се тлее,
тлее като дървесата,
умира днес мечтата.
Фалшивите герои, своите роли
хвърлят във душата
цветя стотици и мечтата.
Чувствен танц я разлюля,
шепнеше и вятъра тъга.
Ще отлети и таз мечта…
Юлски жятър ше я възроди,
ята, милиони от мечти
Може би…
Може би живота не е лек,
няма вечно слънчев пек.
Може би сърца човешки има лед,
няма щастие, любов, късмет.
Може би света е груб,
студен е като мъртъв труп.
Може би надеждата не блясва,
тихо красота изгасва.
Може би тъжна песен свири,
мъничко детенце хляб си дири.
Може би е песен за тъгата,
песен мрачна колкото мъглата.
Може би красота да търсим
нашето призвание гласи.
Може би твореца
трябва да сме ние тези дни.
Може би красотата се създава,
вечно трябва да я гониш ти.
Може би искрици дава,
искрици палещи звезди.
Жадувам…
Адски аз жадувам
нажно да милувам
твоето лице прекрасно.
Твоите очи- от небе по-ясни
щастие да отразяват,
любовта да не оставят
сам, сама в душата
да се бори със тъгата.
Мойта самота
ти вземи сега,
озари ми ти света
със твойта красота.
Любов, надежда и тъга…
Виждаш ти усмивка
на моето лице,
щастлива ти се струвам
за кратък миг поне.
Залегнала тъга
дълбоко в моята душа,
която горестни сълзи излива
за нащичко красиво.
Тя напомня, но уви
превърнало се е в мечти.
Миналото ми прекрасно
прави то нещастно
моето сърце ранено -
от болка обгорено.
Надежда във тунела има,
чувствата замръзват -зима.
Мъничко любов ще ме спаси
щастие, сбъднати мечти…
Леда ще разтопят
и със теб ще ме сближат.
Спасението си име име,
през пролет, лято, зима,
любов всички го наричат,
а влюбените най-обичат
Денем си облаче бяло,
а нощем си ярка звезда.
Дарила си мойто начало
със лъч светлина.
Когато вечер погледна в небето
намига ми твоита звезда
и в миг хиляди спомени стоплят сърцето
сякаш ти си до мен тук и сега.
Обгръщат ме хиляди чувства
ведно с твойте ръце
и на мен става ми тъжно
пусто е в мойто сърце.
Но вземи от мен парченце обич,
нека то с теб да върви.
Така знам с теб съм
когато живота продължи.
Но сякаш времето спира
и завалява дъжд от сълзи.
Сърцето остров намира,
но нищо не може да те замени
И като облаче бяло,
и като ярка звезда
ще те обичам изцяло
както се обичат деня и нощта
Песента на любовта
Любовта е силно чувство
пристигнало без ден и час
и без него сърцето - пусто,
пее със самотен глас.
То пее своя химн
Изпълнен с чувства, рими.
Разтреперено трупти сега
от песента на любовта
Песента на любовта
песен е за блянове, мечти.
Свят изпълнен с красота,
кояо всички ни ще озари.
Светлината на деня
със тъгата на нощта
на всеки влюбен са света -
щастие обагрено в тъга.
Живота на една мечта
Ангел в стаята се появи,
блясъкът в очите му искри.
В миг красив бе и снажен,
гиздав бе той, но не важен.
Душата му прекрасна
ехти навред като струна гласна,
жаждата за радост утоли
заживяха милион мечти.
Искам аз да бъде той до мен
красиво утро, нощ и ден.
Любов искрена да ми раздава
мен да защитава.
Никога да не отрича, че
обича и пред съда, и пред бича.
Принципите си да защитава,
романтика да ми дарява.
Свободно се тлее,
тлее като дървесата,
умира днес мечтата.
Фалшивите герои, своите роли
хвърлят във душата
цветя стотици и мечтата.
Чувствен танц я разлюля,
шепнеше и вятъра тъга.
Ще отлети и таз мечта…
Юлски жятър ше я възроди,
ята, милиони от мечти
Може би…
Може би живота не е лек,
няма вечно слънчев пек.
Може би сърца човешки има лед,
няма щастие, любов, късмет.
Може би света е груб,
студен е като мъртъв труп.
Може би надеждата не блясва,
тихо красота изгасва.
Може би тъжна песен свири,
мъничко детенце хляб си дири.
Може би е песен за тъгата,
песен мрачна колкото мъглата.
Може би красота да търсим
нашето призвание гласи.
Може би твореца
трябва да сме ние тези дни.
Може би красотата се създава,
вечно трябва да я гониш ти.
Може би искрици дава,
искрици палещи звезди.
Жадувам…
Адски аз жадувам
нажно да милувам
твоето лице прекрасно.
Твоите очи- от небе по-ясни
щастие да отразяват,
любовта да не оставят
сам, сама в душата
да се бори със тъгата.
Мойта самота
ти вземи сега,
озари ми ти света
със твойта красота.
Любов, надежда и тъга…
Виждаш ти усмивка
на моето лице,
щастлива ти се струвам
за кратък миг поне.
Залегнала тъга
дълбоко в моята душа,
която горестни сълзи излива
за нащичко красиво.
Тя напомня, но уви
превърнало се е в мечти.
Миналото ми прекрасно
прави то нещастно
моето сърце ранено -
от болка обгорено.
Надежда във тунела има,
чувствата замръзват -зима.
Мъничко любов ще ме спаси
щастие, сбъднати мечти…
Леда ще разтопят
и със теб ще ме сближат.
Спасението си име име,
през пролет, лято, зима,
любов всички го наричат,
а влюбените най-обичат