PDA

View Full Version : Ей реших и аз нещо да пусна



prinkstan_girl
06-05-2006, 19:24
:D Реших се и аз да ви пусна някои мои работички рпа има си хас и да ви харесат,айде и после си изкажете мнението,критиките са с предимство!!!!!! :wink: :D :shock: :o :lol:


Нещо,без име!!

Стоя пред безмълвната клавиатура и усещам потръпващото си тяло- тя е,дошла е покровителката муза.Сигурно звучи смешно,но това е побърканата съвършеност на една “средностатистическа” тинейджърка,неорентирана в безконтурното ,“модерно” общество.”Но такъв е животът, такава е реалността тук”- така ще се оправдаят корумпираните от собственото его “възрастни”.Но…. не се обезкоражавай ,драги читателю,надежда винаги има ,тя е тук ,прокарва “тялото си”в междуредията,пронизва обърканата от себе си тиинейджърка-запява красивата песен на красотата личността. И докато уморените пръсти на тиинейджърката,доскоро лутали се в артритна застоялост,вече танцуват по белите ,нашарени с чернилка клавиши,пропяват своята приказка:
Живяла си там някъде,някога една девойка,не толкова красива ,като Снежанка,и не толкова” грозна “,като злата кралица,но въпреки това живяла,а вероятно и още живее….
Така започва историята,може би за човешкия индивид,а може би да е и за хорския индивид,вие отгатнете.
Та..живяла си тази наша героиня,обичала света,земята и вселената,но само понякога,не ,тя не била простичката повърхностница,а всемогъщата вълшебница на своите мисли и чувства.Така ,живееща в забравения от времето си свят,не била обичана от обществото,незнайно защо то я отхвърляло,намиращо я за скучна със мислите си ,демоде” и приказки за незнайни царства-господарства.Така ден след ден дошъл и “той “ дяволският делник,необръщащ внимание на реалната ,същинска красота,а на тази модерната,с голите кръстчета и разголените деколтета.Унижението да го гледаш (онзи,грозния свят )е огромно,да не гледаш,а да виждаш разголеният им,прекрасен техен си свят на сънищата, не на онези живите ,а тези съществуващи в собствената им космополитна морга.И докато “довчеращната” тинейджърка се бореше със себе си ,днес се е хванала в ръкопашен бой срещу света.И сега не знае дали моралните оръжия ще победят материалните щитове на “онези”,модерните.Сега, драги читателю може би се питаш къде е надеждата,тя е в теб ,помогни на обърканата ,вече от света ,“средностатистическа” тинейджърка,помогни и да намери себе си в това царство- господарство ,ако не,поне частичка, ако не от него,то поне от света.
Дано успееш,късмет и… умната, и до скоро!



Възможен ли е живота без мечти? /есе/


Какво е животът?
Една нишка с много заплетени краища,които ,ако успееш да развържеш,значи не си живял напразно.Тези нишки са може би твоите мечти.Заплетените краища вероятно са стремежите,които имаш,за да постигнеш тези мечти.Човек винаги трябва да има амбиции за бъдещето си,така той не само съществува,но и живее.Амбицията е нещо близо до мечтата и и благодарение на нея човек може да се развива и да изкачва стълбата на успеха малко по малко.Но само мечти “без покритие” не биха донесли успех,тук важна роля има и усилието,трудът да постигнш желанията си.
Нека дам моята разшифровка на думата ”мечта”.Меч-уръжието,с което се бориш ,да изплуваш на повърхността,за да надмогнеш завистта и егоизма на хората около себе си.Не си мислете,че думите ми са породени от писимизъм.Просто психологията на българина ли,или на съвременния човек въобще е такава,че онези,които си поставят цели и ги изпълняват,винаги са гледани на криво от околните.Мисля,че тъкмо затова слабите хоро се страхуват да мечтаят-заради другите.
В днешно време ,като че ли,стремежът към материалното е замъглил погледа на обществото и то е забравило чистотата на духовните копнежи.А когато те липсват-човек няма за какво да живее.Такива хора потъват в мисли за материалните си облаги и превръщат в колелца на една безкрайно голяма машина за пари.Но животът никога не е бил възможен а няма и да бъде без мечтите.Съществуване без стремежи към прекрасното и чистото е недостойно за един човешки индивид.За съжаление децата на моята възраст загърбват мечтите ,тъй като интересите им са отклонени към мтериалното и подареното.Най-лошото и фрапиращо нещо обаче е,че малчуганите “лепват” заразата от родителите,а след това като възрастни я предават на децата си.
Без мечти животът би бил като китара без струни,като нощта без звездите,като човек без душа.Но не бива да забравяме и това,че не трябва да се реем непрекъснато в блянове.Това е колкото привлекателно,толкова и опасно,защото докато “си летим в облаците” току-виж животът ни отминал.
Това би било и моето пожелание:”Мечтайте,но не прекалявайте с бляновете!”

“Властта на животворящия сезон” /импресия/

Студ.Мраз.Власт.Плащ…Искра .Светлина.Душа.Жена.Белота. ежността. Любовта….
Сътворението.Стълкновение о.Дръзновението…
Поляна.Засмяна.Жена.Деца.Цв етя.Красота.
Окраска.Прекрасна.Пейзаж.К лаж.Природа.Живота.Възвърн ал.Пре-гърнал.Жената.Децата.Цветя а.Изгонил.Самотата.Жертват а.На земята.
И ето…. Тя пристъпва с плахи,тихи стъпки към онази поляна.Виждаш ли я?Тя погалва с единосъщната си майчина ласка нежната материя на растението.Като че ли,ритуал, съчетал в себе си земното и извънземното,прозаичното и призрачното.Тя го прегръща,целува,ласкае,меч ае за неговото въскресение от студения,сив зимен свят до топлата ,бяла и зелена пролет.Тя е опияняваща,сякаш те е хипнотезирала,гледаш я ,а нищо не виждаш,докосваш я ,но нищо не чувстваш,целуваш я ,а усещаш топлината на цялото и тяло.Опиянен си…Нейното ухание те пробожда в гърдите.Разкъсва сърцето ти на малки парченца,събиращи и разделящи белия плащ на “жената”.Нейните нежни тонове рапират в угробялата ти от зимния хлад душа.
Целува те с целувка кристална.
Прегръща те с прегръдка сребриста,вълнува се,писка,и плиска ,а в душата ти нежен,кристален поток, море,океан,и пак опиянен,ти ставаш малко повече човек и природа!

Приказка за човека


Живял си там –“човек”,
Някъде към 21 век.
Животът му минавал като песен-
Бил “свестен,местен и известен”.
И приятели си имал много,
като “хора на позора”.
Но се чудите “какво е туй описание?”
То по мое ли желание ли е ?
Не,така си има много същества
Много,много по света,
”свестни,местни и известни”,
“със железни в душите бездни”.
Ами просто тъй хора,
роби на затвора,на позора
да се казват “хора”,
да обичат, да отричат ,да се вричат
в коли,мечти ,пари….
Хора,не бъдете роби на позора,
да наричате се просто хора!!


Благодаря за търпението и вниманието!!! ::: [-o< =D> :roll:

pArTyShAKer
06-05-2006, 21:14
MNoGo sA hUBavi =D> POzdrVlEnIQ!!!!

prinkstan_girl
06-06-2006, 18:09
mersi :cry: :D :-D :)

ht_7j
06-06-2006, 19:12
Mnogo interesna interpretatziq za jivota imash. :) Eseto opredeleno me vpechatli. :oops: I drugite proizvedeniq mi dopadnaha, s izkliucheniq na pyrvoto. Malko neorganizirano mi se stori. No tova e samo moe mnenie. ;-)

Brrrrrrrrrrrrr
06-11-2006, 19:58
Супер е! Пиши още! =D> =D> =D>

prinkstan_girl
06-12-2006, 08:41
Много се радвам,че ви харесват,ама давайте още мнения!!!! :roll: :D :shock: :o :-D :)