Добри Чинтълов [Архив]

OoVasKoO

06-10-2014, 21:48

izobshto ne mi se otvori ;x
Песните на Добри Чинтулов

Стихотворенията на Добри Чинтулов са първите издържани по форма лирични творби в българската литература. Той е първият представител на новобългарската лирика и основоположник на революционната поезия у нас. От творчеството му са запазени неголям брой творби, но изключително въздействащи. По-голямата част от тях още след създаването се запяват като песни и добиват голяма популярност. С тях отиват на смърт дръзките участници в Априлското въстание, тях пее и съвременният българин, изнемощял от злощастната си съдба.

Първите си стихотворения Чинтулов написва и публикува в Русия още като юноша. Елегиите Стара майка се прощава със сина си" и Изпроводяк на едного българина из Одеса" са отпечатани през 1849 г. в единствения тогава български вестник Цариградски вестник", и подписани с инициалите на автора. В тях са изразени най-искрени човешки вълнения, които докосват сърцето на читателя. За пръв път в българската литература изживяванията на лирическия герой са изобразени така живо и пластично и отличават един млад талант, много по-изящен от първите стихотворци на интимна лирика.

Стихотворението Стара майка се прощава със сина си" е прочувствен монолог на майката, която се разделя със своето чедо, без да знае ще го види ли отново. Оригинална е гледната точка към събитията те са предадени през погледа на майката, тя е субект и лирически герой. Мотивът за написване на стихотворението е биографичен свързан с прибързаното заминаване на Чинтулов от Сливен поради издевателствата на двама турци. Далеч от родината той често мисли за родния дом и старата си майка, останала без синовна подкрепа.

Първата строфа от стихотворението изразява трагичното усещане на майката за невъзвратимата загуба на сина. Тя скърби за това, че неговата съдба вече не е свързана с бащиния дом. Опитва се да потисне чувствата си с обичайни за случая формули, че това е решение, независещо от нея и сина й, дело на съдбата и единственото утешение е примирението. Трагизмът се засилва от факта, че той й е едничка рожба.

В следващата строфа се долавя тих упрек към сина за неизпълнения дълг към родителите: Това ли чаках аз от тебе". Налице са условията за драматичен конфликт, но той не се разгръща, защото майката и синът не са враждуващи страни. Истинският конфликт е извън тях, в обществената действителност, която принуждава децата да търсят по-добър живот някъде другаде, вън от родината. Героите на стихотворението са жертви в този конфликт и понасят дълбоки страдания. Майката разбира притегателната сила на непознатото, което владее сина й, но това не намалява сърдечната й болка. Тя изпитва истинктивна ревност към природата, която не разделя деца от родители. В нейните представи така трябва да бъде и в човешкия свят. Майчината любов влиза в сложни противоречия с желанието да не застава на пътя на детето си. Тя иска да задържи сина до себе си, но разбира, че той може да израстне като личност само ако опознае света и се осъществи в него. От бъдещето тази майка не очаква нищо, освен самота и страх за живота на сина. Въпреки всичко намира сили да благослови и него, и всички други с неговата съдба:

Върви, носи си много здраве

и поменувай пак за нас!

Благородството я издига над битовата ограниченост на средата и я представя като една вечна и всеопрощаваща майка, героиня на всички времена.

Образът на майката е откритие в поезията на Чинтулов, а Ботев го преосмисля и възвеличава.

Сложна емоция владее и героя на второто Чинтулово стихотворение Изпроводяк на едного българина из Одеса". Той изпитва тъга поради раздялата с другарите си, но по-силна е радостта от предстоящата среща с родината и близките. Последната среща в чуждия

град нагнетява тягостно чувство, но то се разтваря в желанието на младите емигранти всички вкупом да литнат към България. Носталгията е така силна, че образът на родината се идеализира като място на небесна радост" и веселба. Светлият образ на родината в робство е свързан с осъзнатия дълг към нея на тези свои просветени синове тя разчита да донесат просвещение и да разкъсат мрака тъмен".

Раздвижването на политическите сили в Европа през втората половина на XIX в. изпълва всеки българин с трепетна надежда за избавление от робството. Чинтулов пръв дава поетически израз на това вълнуващо предчувствие в стихотворения като Стани, стани, юнак балкански", Българи-юнаци, Българийо, мила майко", Къде си, вярна ти любов народна", Вятър ечи, Балкан стене". Те толкова бързо се разпространяват из България като песни, че дори не познаваме оригиналната им форма. До нас достигат запазени в лични ръкописни преписи на Чинтулови съвременници. Съмненията в авторството на Чинтулов отпадат, защото тези песни си приличат по експлозивния призив за борба срещу тирана, който ги превръща в химни на революцията. Поколенията запомнят Чинтулов преди всичко като автор на тези песни. Те стават любими на българите веднага след обнародването си и това е доказателство за голямата им емоционална сила.

Първата бунтовна песен на Чинтуелов Къде си, вярна ти любов народна", е наредена по мелодията на един от маршовете на гръцкото освободително движение О, гъвкава и остра моя сабя". Още в първия стих Чинтулов поставя най-тревожния въпрос на своето време:

Къде си, вярна ти любов народна?

Къде блестиш ти, искра любородна?

В този въпрос е събрано нетърпението на будния българин за предприемане на революционни действия срещу поробителя. Стихотворението отразява реалистично неспокойния дух и патриотичните настроения сред българските младежи в Русия. В него Чинтулов разгръща няколко основни образа и мотиви. В първата строфа основен образ е този на народната любов, представен привлекателно чрез сравняването му с искра любородна", силен пламък", буен огън". Образът излъчва светлина в противовес на мрака, който се идентифицира с робството и застоя.

В следващите строфи понятието любов" се доизгражда, като се свързва с християнската религия. Заедно с любовта към род и родина тя става част от новата религия на българина, а името на християнския бог се превръща в многозначен символ. Библейската представа за Христос като вяра, любов, милосърдие и спасение в контекста на Къде си, вярна ти любов народна" се обогатява с ново значение народен водач, обединител на народа срещу чуждата вяра. Патриотичните призиви:

голямо, мало, ставай,

оръжие запасвай!

тъпчете турски племена

да си пролеем вcu кръвта

да си добием волността

Байраци български навред да дигнем...

издигат идеята за революционната борба като единствен път към свободата, а когато сцена на действието е цялата българска земя, делото добива грандиозност и непознат размах. Всеки българин е изправен пред избора да остане роб или:

За нашето отечество и слава,

за нашата свобода и държава да

си пролеем ecu кръвта,

да си добием волността.

За Чинтулов няма съмнение, че всеки родолюбец ще избере смърт в бой за свобода пред унизителното робско съществувание, затова стихотворението звучи напълно оптимистично.

В художествено отношение Къде си, вярна ти любов народна" е новост в нашата литература с балансираната композиция и образен паралелизъм, изразен в подемането на образ или мотив от предходната строфа във всяка следваща.

Най-висока художествена изява на оптимизма на Чинтулов е песента Вятър ечи, Балкан стене". Лирическият герой революционният тръбач, е събирателен образ, който най-цялостно представя революционния дух на Чинтуловата поезия. Всяка дума тук е императив, който не търпи отказ. Адресатът му е всеки, Който носи мъжко сърце и българско име". На тези, които не намират кураж да служат на народното дело, поетът предрича тежко възмездие:

Който не знай за своя народ

на поле да умре.

неговото отечество

люто ще го кълне.

Народното проклятие като най-страшна присъда е художествено откритие на Чинтулов. Като мотив по-късно го подема Вазов (Грамада") и днес се възприема като част от обществената психика на българина.

Възторгът на Чинтуловите песни има огромно възпитателно въздействие върху българина роб. Те изграждат у него чувства с общочовешка ценност: любов към народа и родината, стремеж към свобода, готовност за саможертва. Чинтулов дава на съвременниците си ново мислене, издига високи идеали и въодушевено ги подтиква да се борят за тях. Маршовата мелодия, на която се подчиняват тези песни, налага ясно изразени чувства, изчистени художествени образи и призивно-приповдигнат тон. Те отразяват съкровени копнежи и сформират ново национално съзнание. Звученето им е съвсем различно от фолклора, както и въздействието.

В края на 70-те години Чинтулов пише поемите Патриот" и Двама приятели", в които отразява общественото разочарование от събитията след Кримската война. Но не това е основното чувство в тези творби. В центъра на изображение поетът поставя стоичес-ките страдания на българския народ, които му придават трагическо величие.

Песните на Чинтулов са песни на отзивчив народен син, непримирим към националното потисничество. За него робството е унизително и затова посочва като най-важна задача на просветителите възрожденци разбуждането на революционен порив у народа. Точно с призива за народно пробуждане Чинтулов е актуален и днес.