viki91
06-11-2006, 14:41
Тя се събуди,а очите й бяха подпухнали.Изми се,облече се,взе чантичката си и тръгна.Виждаше толкова много хора.Но в главата й бе само той.Опита се да не мисли за него,но нещо от вътре непрекъснато напираше и й напомняше за него.
Всичко беше толкова странно.Случи се внезапно и неочаквано и направи една незаличима рана в малкото й сърце.Мислеше за него непрекъснато и я болеше,но не можеше да направи нищо.Знаеше че той ще си тръгне и ще я забрави,може би дори и името й няма да запомни. Не й се искаше да повярва на това което се случва.Всичко бе толкова абсурдно.И тя вървеше без посока,търсеше утеха,но не я намираше.Луташе се загубена в себе си и в мъката си.Затвореше ли очи неговия образ изплуваше веднага.Звъннеше ли й телефонът тя си мислеше че е той.Бе заслепена.Давеше се в собствената си болка.Не знаеше какво да направи.
Нощтта настъпи.Тя отиде на плажа.Легна на топлия пясък и се загледа в звездите.По бледото й лице започнаха да се стичат сълзи.Всичко беше тъй тихо и загадъчно.Сълза подир сълза по бузите се стичаха.Защо да плаче за едно студено и безразлично същество като него.Имаше ли смисъл?Но тя бе заслепена и не осъзнаваше това.Имаше нужда от една ласка,една мила дума и целувка.Толкова ли много искаше?ТОлкова ли трудно бе?Защо той не я дари с това?
Болката й беше неописуема.Сълзите безброй.Любовта безразмерна.Тя погледна красивото небе за последно.Сълзите продължава да се стичат по бледото лице,но не защото краят й наближаваше,а заради него.Заради това момче,което бе завладяло нейтоно сърце. Тя затвори бавно свойте очи. Настъпи краят.Свърши мъката й.Тя се потопи в своя вечен сън.
Всичко беше толкова странно.Случи се внезапно и неочаквано и направи една незаличима рана в малкото й сърце.Мислеше за него непрекъснато и я болеше,но не можеше да направи нищо.Знаеше че той ще си тръгне и ще я забрави,може би дори и името й няма да запомни. Не й се искаше да повярва на това което се случва.Всичко бе толкова абсурдно.И тя вървеше без посока,търсеше утеха,но не я намираше.Луташе се загубена в себе си и в мъката си.Затвореше ли очи неговия образ изплуваше веднага.Звъннеше ли й телефонът тя си мислеше че е той.Бе заслепена.Давеше се в собствената си болка.Не знаеше какво да направи.
Нощтта настъпи.Тя отиде на плажа.Легна на топлия пясък и се загледа в звездите.По бледото й лице започнаха да се стичат сълзи.Всичко беше тъй тихо и загадъчно.Сълза подир сълза по бузите се стичаха.Защо да плаче за едно студено и безразлично същество като него.Имаше ли смисъл?Но тя бе заслепена и не осъзнаваше това.Имаше нужда от една ласка,една мила дума и целувка.Толкова ли много искаше?ТОлкова ли трудно бе?Защо той не я дари с това?
Болката й беше неописуема.Сълзите безброй.Любовта безразмерна.Тя погледна красивото небе за последно.Сълзите продължава да се стичат по бледото лице,но не защото краят й наближаваше,а заради него.Заради това момче,което бе завладяло нейтоно сърце. Тя затвори бавно свойте очи. Настъпи краят.Свърши мъката й.Тя се потопи в своя вечен сън.