love_delight
06-12-2006, 17:26
http://img234.imageshack.us/img234/7888/11iz3.jpg
Макар модните тенденции да се сменят със сезоните, правилата в деловото облекло остават относително устойчиви.
И докато дамите, дори и при строгото официалните случаи, все пак могат да избират между стилове, кройки, цветове и десени, господата са значително по-ограничени.
Вратовръзката е тази част от облеклото на мъжа, която първо привлича погледа и затова трябва да бъде избирана с особено внимание.
Освен че можете да потърсите съвет от консултантите в магазините за мъжко облекло, все пак е добре да знаете, че има няколко основни правила при търсенето на подходящата вратовръзка за даден костюм и риза.
Прекалено шарените модели не са подходящи за гардероба на деловия мъж, тъй като не изглеждат сериозно.
Ако все пак сте от хората, за които подобни правила не важат, не забравяйте, че шарена вратовръзка се носи само с едноцветни ризи.
Едноцветните модели подхождат на почти всичко, вкл. и на ризи на каре или райета.
Добре е един от цветовете - на ризата или на костюма - да присъства и във вратовръзката, а останалите цветове могат да са по-контрастни или съответно по-тъмен и по-светъл нюанс на основния.
На тъмен костюм и тъмна риза подхожда по-светла вратовръзка, като най-добре е тя да е с един тон по-светла от сакото и панталона.
При комбинация от тъмен костюм и светла риза е добре вратовръзката да е тъмна, близка до сакото и панталона, но и съобразена с цвета на ризата.
Класиката черен костюм и бяла риза изисква по-светла вратовръзка, която може да е както едноцветна, така и с бледа шарка.
На светъл костюм и тъмна риза подхожда също светла вратовръзка, близка до цвета на сакото.
Ако и костюмът, и ризата са светли, особено подходяща е вратовръзка с цвета на ризата.
http://img234.imageshack.us/img234/5809/29wj.jpg
Изборът на кърпичка за джоба изисква специално внимание, тъй като тя трябва да хармонира и в същото време елегантно да контрастира на вратовръзката, костюма и ризата.
Кърпичка и вратовръзка с един и същи десен не е удачен избор - цялостният вид става скучен или претрупан. Добра комбинация е кърпичка с един тон по-светла от едноцветната вратовръзка.
Идеалната дължина на вратовръзката е един пръст над колана, а по отношение на ширината класическото правило гласи, че вратовръзката трябва да е толкова широка, колкото са и реверите.
Важна е и играта със самата материя на вратовръзката - жакардовите например на пръв поглед изглеждат съвсем изчистени, но са много ефектни, без да се натрапват.
"Бестселърът" е сивата вратовръзка - тя подхожда и приятно допълва костюма, без значение дали той е син, черен, или сив.
Класическият раиран модел стои в гардероба на всеки уважаващ себе си политик или бизнесмен.
Ако избирате вратовръзка за повод, който не изисква строго официално облекло, можете да развихрите фантазията си и да подчертаете своята индивидуалност.
За официални вечерни тържества обаче класическият избор е черното, а все по-популярна става и сребристосивата вратовръзка - едноцветна или с фини бели диагонални ивици.
* Основно правило за правилното поддържане на вратовръзката е да не я перете или гладите, тъй като можете да я деформирате.
Лесно ще я избавите от петна, като я занесете на химическо чистене, а гънките ще избегнете, като я закачате внимателно, след като я свалите.
История на вратовръзката
Най-ранният пример в историята е Древният Египет. Правоъгълното парче плат, което се връзвало и се спускало до раменете, било много важна част от облеклото на египтяните, защото показвало социалния статус на човека, който го носел.
http://img234.imageshack.us/img234/8649/39qq.jpg
В Китай всички статуи на войници около гроба на император Ши Хуанг Ти са с парче плат около врата, което се смята за прародителя на съвременната вратовръзка.
В Римската империя мъжете също носели връзки, които много приличали на съвременните модели.
Истинското настъпление на вратовръзките в Европа станало през XVII век. Вратовръзката се превърнала в истинска мания, когато Луи XIV забелязал ивицата плат, която хърватските войници носели около вратовете сиq и я намерил за много естетична.
Оттук и етимологичният корен на думата "вратовръзка" (на фр. "cravat") - от хърватската дума "Croatta".
През 1827 г. писателят Оноре дъо Балзак за пръв път въвел вратовръзката в литературата с трактата "Изкуството да се носи вратовръзка".
В него Балзак разкрил естетическите принципи за носене на вратовръзка. До XIX век европейските мъже носели вратовръзки с различни размери и стилове на завързване в съответствие с традициите на родната им страна.
Днес те биха изглеждали твърде странно. Популярните модели по това време носели белега на страната, от която произхождат - руски, американски, ирландски и италиански.
Освен това съществували стилове на завързване, които символизирали интересни теми като "Дипломация", "Лоялност", "Пътуване" и др.
Различните форми и начини на завързване били олицетворение на индивидуалността и социалния статус на мъжа, който ги носел. Това важи със същата сила и днес.
Вратовръзката приела по-проста и универсална форма през XIX век. Било прието тя да се увива само един път около врата и да се завързва на възел.
Между 1890 и 1900 г. вратовръзките имали бели, сини, червени, жълти и зелени райета на черен фон.
След Първата световна война черният фон бил заменен с по-живи цветове, които се смятат за класически и до днес.
Съвременните вратовръзки съществуват в сегашната си форма от 1924 г.
Тогава Джеси Ленгсдорф от Ню Йорк скроил плат за вратовръзки на верев под ъгъл 45 градуса, а самата вратовръзка разделил на три отделни части, които след това били зашивани.
http://img204.imageshack.us/img204/6566/47ye.jpg (http://imageshack.us)
Той патентовал това нововъведение и по-късно продал своето откритие по целия свят.
Истински съвременен художник е този, който успява да покаже епичната страна на всекидневния живот и да разкрие колко поетични сме ние, дори в избора си на вратовръзки, казва Бодлер в началото на XX век.
Вратовръзката, която предавала множество психологични и социални послания, вече се била превърнала в обект на изкуството и отразявала мирогледа на някои артистични движения.
От нея се заинтересували футуристите, а после и сюрреалистите. Първите интерпретирали вратовръзката, като създали анти-вратовръзка, направена от твърд, лъскав метал.
Сюрреалистите пък започнали да изобразяват върху вратовръзката всякакви теми - от сънищата до всекидневния живот.
Началото на XX век бил период, когато жените започнали да придобиват все повече свобода и за заклетите феминистки вратовръзката била една от крепостите на мъжкия свят, която трябвало да бъде завладяна - не толкова като аксесоар или украшение, а като символ на мъжествеността.
Втората световна война донесла нови алтернативи за материите, използвани за вратовръзки.
Традиционната коприна била заменена от изкуствена коприна. Тази алтернатива доказала, че материята не можела да бъде единственият критерий за качеството на вратовръзките.
Феминизмът не бил единственото социално движение, в което се намесили вратовръзките.
Във Франция през 1968 г. разбунтувани работници изгаряли вратовръзки по време на улични протести.
Това не довело до промяна в навиците на мъжете, но движението на света напред се отразило и на вратовръзките.
http://img234.imageshack.us/img234/1052/59bo.jpg (http://imageshack.us)
70-те и 80-те години донесли нови тенденции. Върху вече по-широките вратовръзки се появили по-женствени мотиви, точки, фантастични десени, които създавали илюзията за триизмерност.
Една от най-интересните новости бил т.нар. "попарт подход", в който се използвали специални техники за щамповане.
За първи път се появил и отпечатан върху вратовръзка образйт на Мерилин Монро.
През 80-те широките вратовръзки от 70-те били заменени с тесни. На преден план излезли богатите класически мотиви от източните култури.
Източник - http://netinfo.bg
Макар модните тенденции да се сменят със сезоните, правилата в деловото облекло остават относително устойчиви.
И докато дамите, дори и при строгото официалните случаи, все пак могат да избират между стилове, кройки, цветове и десени, господата са значително по-ограничени.
Вратовръзката е тази част от облеклото на мъжа, която първо привлича погледа и затова трябва да бъде избирана с особено внимание.
Освен че можете да потърсите съвет от консултантите в магазините за мъжко облекло, все пак е добре да знаете, че има няколко основни правила при търсенето на подходящата вратовръзка за даден костюм и риза.
Прекалено шарените модели не са подходящи за гардероба на деловия мъж, тъй като не изглеждат сериозно.
Ако все пак сте от хората, за които подобни правила не важат, не забравяйте, че шарена вратовръзка се носи само с едноцветни ризи.
Едноцветните модели подхождат на почти всичко, вкл. и на ризи на каре или райета.
Добре е един от цветовете - на ризата или на костюма - да присъства и във вратовръзката, а останалите цветове могат да са по-контрастни или съответно по-тъмен и по-светъл нюанс на основния.
На тъмен костюм и тъмна риза подхожда по-светла вратовръзка, като най-добре е тя да е с един тон по-светла от сакото и панталона.
При комбинация от тъмен костюм и светла риза е добре вратовръзката да е тъмна, близка до сакото и панталона, но и съобразена с цвета на ризата.
Класиката черен костюм и бяла риза изисква по-светла вратовръзка, която може да е както едноцветна, така и с бледа шарка.
На светъл костюм и тъмна риза подхожда също светла вратовръзка, близка до цвета на сакото.
Ако и костюмът, и ризата са светли, особено подходяща е вратовръзка с цвета на ризата.
http://img234.imageshack.us/img234/5809/29wj.jpg
Изборът на кърпичка за джоба изисква специално внимание, тъй като тя трябва да хармонира и в същото време елегантно да контрастира на вратовръзката, костюма и ризата.
Кърпичка и вратовръзка с един и същи десен не е удачен избор - цялостният вид става скучен или претрупан. Добра комбинация е кърпичка с един тон по-светла от едноцветната вратовръзка.
Идеалната дължина на вратовръзката е един пръст над колана, а по отношение на ширината класическото правило гласи, че вратовръзката трябва да е толкова широка, колкото са и реверите.
Важна е и играта със самата материя на вратовръзката - жакардовите например на пръв поглед изглеждат съвсем изчистени, но са много ефектни, без да се натрапват.
"Бестселърът" е сивата вратовръзка - тя подхожда и приятно допълва костюма, без значение дали той е син, черен, или сив.
Класическият раиран модел стои в гардероба на всеки уважаващ себе си политик или бизнесмен.
Ако избирате вратовръзка за повод, който не изисква строго официално облекло, можете да развихрите фантазията си и да подчертаете своята индивидуалност.
За официални вечерни тържества обаче класическият избор е черното, а все по-популярна става и сребристосивата вратовръзка - едноцветна или с фини бели диагонални ивици.
* Основно правило за правилното поддържане на вратовръзката е да не я перете или гладите, тъй като можете да я деформирате.
Лесно ще я избавите от петна, като я занесете на химическо чистене, а гънките ще избегнете, като я закачате внимателно, след като я свалите.
История на вратовръзката
Най-ранният пример в историята е Древният Египет. Правоъгълното парче плат, което се връзвало и се спускало до раменете, било много важна част от облеклото на египтяните, защото показвало социалния статус на човека, който го носел.
http://img234.imageshack.us/img234/8649/39qq.jpg
В Китай всички статуи на войници около гроба на император Ши Хуанг Ти са с парче плат около врата, което се смята за прародителя на съвременната вратовръзка.
В Римската империя мъжете също носели връзки, които много приличали на съвременните модели.
Истинското настъпление на вратовръзките в Европа станало през XVII век. Вратовръзката се превърнала в истинска мания, когато Луи XIV забелязал ивицата плат, която хърватските войници носели около вратовете сиq и я намерил за много естетична.
Оттук и етимологичният корен на думата "вратовръзка" (на фр. "cravat") - от хърватската дума "Croatta".
През 1827 г. писателят Оноре дъо Балзак за пръв път въвел вратовръзката в литературата с трактата "Изкуството да се носи вратовръзка".
В него Балзак разкрил естетическите принципи за носене на вратовръзка. До XIX век европейските мъже носели вратовръзки с различни размери и стилове на завързване в съответствие с традициите на родната им страна.
Днес те биха изглеждали твърде странно. Популярните модели по това време носели белега на страната, от която произхождат - руски, американски, ирландски и италиански.
Освен това съществували стилове на завързване, които символизирали интересни теми като "Дипломация", "Лоялност", "Пътуване" и др.
Различните форми и начини на завързване били олицетворение на индивидуалността и социалния статус на мъжа, който ги носел. Това важи със същата сила и днес.
Вратовръзката приела по-проста и универсална форма през XIX век. Било прието тя да се увива само един път около врата и да се завързва на възел.
Между 1890 и 1900 г. вратовръзките имали бели, сини, червени, жълти и зелени райета на черен фон.
След Първата световна война черният фон бил заменен с по-живи цветове, които се смятат за класически и до днес.
Съвременните вратовръзки съществуват в сегашната си форма от 1924 г.
Тогава Джеси Ленгсдорф от Ню Йорк скроил плат за вратовръзки на верев под ъгъл 45 градуса, а самата вратовръзка разделил на три отделни части, които след това били зашивани.
http://img204.imageshack.us/img204/6566/47ye.jpg (http://imageshack.us)
Той патентовал това нововъведение и по-късно продал своето откритие по целия свят.
Истински съвременен художник е този, който успява да покаже епичната страна на всекидневния живот и да разкрие колко поетични сме ние, дори в избора си на вратовръзки, казва Бодлер в началото на XX век.
Вратовръзката, която предавала множество психологични и социални послания, вече се била превърнала в обект на изкуството и отразявала мирогледа на някои артистични движения.
От нея се заинтересували футуристите, а после и сюрреалистите. Първите интерпретирали вратовръзката, като създали анти-вратовръзка, направена от твърд, лъскав метал.
Сюрреалистите пък започнали да изобразяват върху вратовръзката всякакви теми - от сънищата до всекидневния живот.
Началото на XX век бил период, когато жените започнали да придобиват все повече свобода и за заклетите феминистки вратовръзката била една от крепостите на мъжкия свят, която трябвало да бъде завладяна - не толкова като аксесоар или украшение, а като символ на мъжествеността.
Втората световна война донесла нови алтернативи за материите, използвани за вратовръзки.
Традиционната коприна била заменена от изкуствена коприна. Тази алтернатива доказала, че материята не можела да бъде единственият критерий за качеството на вратовръзките.
Феминизмът не бил единственото социално движение, в което се намесили вратовръзките.
Във Франция през 1968 г. разбунтувани работници изгаряли вратовръзки по време на улични протести.
Това не довело до промяна в навиците на мъжете, но движението на света напред се отразило и на вратовръзките.
http://img234.imageshack.us/img234/1052/59bo.jpg (http://imageshack.us)
70-те и 80-те години донесли нови тенденции. Върху вече по-широките вратовръзки се появили по-женствени мотиви, точки, фантастични десени, които създавали илюзията за триизмерност.
Една от най-интересните новости бил т.нар. "попарт подход", в който се използвали специални техники за щамповане.
За първи път се появил и отпечатан върху вратовръзка образйт на Мерилин Монро.
През 80-те широките вратовръзки от 70-те били заменени с тесни. На преден план излезли богатите класически мотиви от източните култури.
Източник - http://netinfo.bg