Сърцето ми плаче за теб...

[Самодивата]

Обичам те...две прости думи...Дали ми вярваш,че само теб обичам или си мислиш,е си бил поредната ми играчка.Обичаше ли ме или беше лъжа,защото аз бях луда по теб.Прости ми,че бях наивно дете,едва на 16,което не знаеше какво е любов и какво е да обичаш.Помогна ми да вкуся от любовта.О,да бях луда по теб,сънувахте,но бях наивна...Вярвах на чуждите приказки,на лъжите на приятелите ти.Ревнувах те дори от въздуха,без да осъзнавам те задушавах.Ти беше перфектен...на моменти не отричам исках да съм с друг,но осъзнавах,че друг не може да накара сълзите ми да се превърнат в смях както ти правеше.Влюбена бях в теб...Моля те прости ми,че не можах да ти покажя колко мн те обичам,че не можахд а осъзная грешките си...Караниците започнаха,твоите приятели ми говореха лоши неща,сваляха ме...Защо ли не ти казах...Защото те обичах мило,защото не исках да се скараш с тях.И на теб говориха лоши неща...докато не дойде онзи ден...поредната караница...ти не пожела повече да ме видиш и да чуеш за мен...Молих те,но ти се дърпаше...Нали ме обичаше,защото си тръгна.Първите месеци бяха ад,никой не ме разбираше секи викаше "забрави го"...Два пъти се видяхме и пак целувки,но казваше,че вече нямаш вмере за момиче...Какво лъжеше ли ме или искаше да си с всяка друга,но не и с мен?!Минаха месеци...10 месеца...Вече не те търся,държа се студено с теб,обичам те,но крия...секи ден слага маската на щастливо момиче,което обича друг,а плаче се още сяка нощ за теб.Защо не ми повярва...Днес разбрах,че аз съм тази,която мн те наранила и преспала с двамата ти най-добри приятели...Баси какви са тея лъжи...Не съм докосвала приятелите ти...само някаф чат с тях и тва беше...защо си им повярвал...това са лъжи аз не съм такава...Искам да съм само с теб искам от ново да съм щастлива...Моля те прости ми...ЗНам,че никога няма да бъда с теб за тва те гледам от страни и се моля секи ден горещо сам да ме потърси.Спомням си на Коледа как всички бяха щастливи а аз бях сама и плачех на терасата...Молех се през сълзи,като наивно дете вярвайки,че на коледа стават чудеса...молих се да ме поискаш пак,да се влюбиш в мен...защо не се сбъдна тва желание...защо не те забравих защо още плачех за теб...

Просто исках да споделя с някого какво ми е...

[anitka_555]

tova koeto si napisal...mn e hubavo i e mn otkrovenno.naistina mila nz kakvo da ti kaja.prosto prodaljavai da go obi4a6,no mu go kaji.napravi taka 4e i toi da pro4ete tova koeto si napisala za da razbere kolko sa istinski 4uvstvata ti.ne puskai lubovta da si otide :!:

[Nadelina]

Da obichash znachi da boli .. za koi li pyt se ubejdavam..:( :( No prodaljavam da taq nadejdi che nqkoi den i az shte byda shtasliva sas choveka koito tolkova mnogo obicham ... no istinata e che sa naprazni ](*,) Iskreno ti pojelavam nqkoi den Toi da razbere kakva e vsashnost istinata i da sajalqva che ne ti e povqrval...da razbere che ti si bila iskrena i si go obichala istinski...kakto i prodaljavash da go obichash...sled vsichko !!!!

[IKisseDAGirL]

:cry: :cry: :cry:
толкова мъчно ми стана... особено като прочетох за това на Коледа.. :(
и не за друго, а защото имаше няколко пъти, в които аз съм се чувствала по същия начин - молейки се да стане чудо, надявайки се, вярвайки, че може би има някой там някъде, които чува молбите ми.. като се сетя колко наивна съм била, как отчаяно съм се молила, и ми се доплаква :cry: как може да съм била толкова глупава и заблудена - да се надявам да се случи нещо, което е равно на това да се съживи мъртвец и също толкова "вероятно" :roll:

сега поне не тая никакви надежди и никаква вяра

за последната година преживях толкова, че имам чувсството, че съм пораснала ужасно много :? вече мисля нормално и трезво - никакви надежди, никакви мечти, никакви сълзи, отчаяния и безсънни нощи... край.. до тук бях с живеенето в облаците :!: сега се чувствам по-силна и независима от всякога.. проумяването на реалността помага много, тя може да ме е направила по-студена, но пък вече не съм онова предишно детенце, което е наивно и постоянно се обръща назад, очаквайки изведнъж де се случи нещо.. нещо невъзможно.. поне в този живот :roll: и честно казано така се чувствам мн по-щастлива и доволна :!:

[He3HauKa]

Milichka napalno te razbiram .... Znam kakvo e da obichash nqkoi s cqloto si sarce ,da te boli kato go vijdash a nemojesh otnovo da go gushnesh,kato znaesh che nqma da chuesh pak ot ustata mu ,, Obicham te milo'',che vseki pyt kogato zvanne telefona se nadqvash tova da e toi-osaznal che te obicha ,molesh za proshka ....Kogato prochetah istoriqta ti naistina mi stana mnogo tyjno zashtoto pak ti kazvma napalno sam naqsno kolko boli,dori vse oshte go izpitvam :( No edinstvenoto koeto ti ostava da varvish napred ..... znam che ne e okorajavashto ,no....drug izbor nqma :(

[Самодивата]

Обичам го...Одавна продължих напред без чуствена и силна...не позволих на друг да ме нарани,станах по красива и женствена и недостижима и преследвах мечтите си...Но като днес разбрах,че много съм го наранила и той е толкова сигорен,че съм преспала с приятелите му...а не е така...толкова са ми противни а даже не съм го докосвала...Едиствено това което искам да съм с него и да ми повярва...баси невъзможната мечта...

[sladura`]

Napravo zavijdam na tva mom4e....spokoino moje i sled godini no 6te osaznae kakvo e zagubil...

[Mikohito]

Незнам какво да ти кажа.Незнам как точно са стояли нещата между вас когато сте скъсали но след като ти не си преспала с приятелите му поне отрекла ли си го пред него убедена в себе си и в това че нямаш никаква вина или наведе глава и си замълча.Незнам какво е станало но не вярвам той да е повярвал на приятелите си до такава степен,че остави момичето което е обичал само заради някакви слухове които са му внушавали.Иначе си го написала много хубаво.Опитай се да говориш отново с него щом имаш чувства все още към него не премълчавай любовта си защото може да се измъчваш цял живот с мусълта дали той не е бил "Любовта ти за цял живот".