ИНДИЯ (India), Република Индия
Държава в Южна Азия.
Площ: 3 287 590 km2
Население (брой): 1,014 млн. души (2000)
Столица: Делхи
Официален език: хинди, английски
Религия: индуисти (77 %), мюсюлмани (12 %)
Официален празник: 26 януари
Парична единица: индийски рупия
Административно деление: 29 щата (Андхра-Прадеш, Аруначал-Прадеш, Асам, Бихар, Гоа, Гуджарат, Джаму и Кашмир, Джаркханд, Западна Бенгалия, Карнатака, Керала, Мадхия-Прадеш, Майсор, Манипур, Махаращра, Мегхалая, Мизорам, Нагаленд, Ориса, Панджаб, Раджастан, Сиким, Тамилнаду, Трипура, Утар-Прадеш, Утараншал, Хариана, Химачал-Прадеш, Чатисгарх) и 7 съюзни територии (Андамански и Никобарски острови, Дадра и Нагар Хавели, Делхи - със статут на национална територия, Диу и Даман, Лакшадвип, Путучери, Чандигарх)
Държавно устройство: федеративна република в състава на Общността. Държавен глава - президент, избиран за срок от 5 г. от Изборна колегия. Законодателен орган - двукамарен парламент (Съвет на щатите - Раджа сабха, и Народна камара - Лок сабха). Изпълнителен орган - президент и правителство. Всеки щат има свое законодателно събрание, правителство и губернатор. Съюзните територии се управляват от централно правителство.
Население: индуси, бихарци, панджабци, бенгалци, кашмирци и др.
Природа: Заема полуостров Индостан, по-голямата част от Индо-Гангската равнина, части от Хималаите и Каракорум. Почти целият полуостров Индостан е зает от платото Декан, което преминава в Източни и Западни Гхати. Субекваториален мусонен, на юг - тропичен климат (средна януарска температура 15-27 оС, средна майска температура 28-35 оС, валежи 100-6000 mm годишно; платото Шилонг е най-влажното място в света - валежи 12 000 mm годишно). Главни реки: Ганг (с Джамна), Инд, Брахмапутра, Годавари, Кришна. Савана, листопадни гори, полупустини и пустини, вечнозелени тропични мусонни гори, степи, планинска и алпийска растителност и животински свят. Над 200 резервата и 20 национални парка с площ около 8 млн. ha (виж "Корбет"). Въглища, нефт, манган, сребро, слюда, боксити, желязна руда. Стопанство. БВП 2,2 трилиона USD (2000): селско стопанство 25 %, промишленост 24 %, услуги 51 %. Ориз, пшеница, просо, картофи, фъстъци, захарна тръстика, чай, юта, рицин, памук, кафе, кокосова палма, каучуконосни растения, подправки. Многоотраслово животновъдство. Риболов, бубарство. Добивна (въглища, нефт, манган, слюда, желязна руда, боксити), текстилна, хранително-вкусова (захарна), кожено-обувна промишленост, черна и цветна металургия, машиностроене, химическа промишленост. Занаяти. 62 915 km жп линии, 3,319 млн. km шосета, 5692 km петролопроводи, 1700 km газопроводи, 6,4 млн. бр.р.т. търговски флот, 337 летища (2000). Главни пристанища: Ченаи, Кхаликота, Кучин, Кандла, Джавахарлал Неру, Мумбаи, Вишакхапатнам.
Износ: 43,1 млрд. USD (2000) - тъкани, скъпоценни камъни и бижутерия, машиностроителна продукция, химикали, кожени произведения (САЩ, Великобритания, Германия, Хонконг, Япония, ОАЕ).
Внос: 60,8 млрд. USD (2000) - петрол и петролни продукти, машини, скъпоценни камъни, изкуствени торове, химикали (САЩ, Белгия, Великобритания, Германия, Саудитска Арабия, Япония).
История: Индия е населена още през палеолита. III–II хилядолетие пр. Хр. - възниква най-ранната цивилизация - Харапа (високоразвита градска култура). II хилядолетие пр. Хр. - арийците се заселват в Северна Индия I хилядолетие пр. Хр. - образуват се редица държави. 6 в. пр. Хр. - в долината на Ганг и на юг от нея съществуват 16 големи държави, сред които особено място заема Магадха. 4-2 в. пр. Хр. - управление на династията Мауря (виж Ашока), която създава първата общоиндийска империя. 1-3 в. сл. Хр. - Северозападна Индия влиза в Кушанското царство. 4-6 в. - индийските земи са обединени в империята на Гуптите. 6-7 в. - създават се няколко княжества. 711 - първи опити за ислямско проникване в Индия. 9 в. - започват нашествията на перси, тюрки, афгани. 13 в. - възниква Делхийският султанат. 14-16 в. - в Декан се създава султанатът на Бахманидите. 1220 - монголите достигат Индия. 1398-99 - нахлуват тюрко-монголите, които през 1526 завладяват Делхи и основават империята на Великите Моголи (1526-1858). 16 в. - проникват европейските колонизатори (първи са португалците). 18 в. - след борба с португалски, холандски и френски компании английската Остиндийска компания монополизира колониалната експлоатация на Индия. 1858 - Индия е пряко подчинена на британската корона; против колониалния гнет избухва Индийското национално въстание. 19 в. - икономически възход на Индия; противоречия между индийската буржоазия и британските колонизатори. 1885 - основана партията Индийски национален конгрес, която оглавява освободителната борба. 1905-08 - революционен подем (Бомбайска стачка и др.). 1918 - нов етап в освободителната борба; създадени са масови общественополитически организации, кампании за гражданско неподчинение под ръководството на Индийския национален конгрес с лидер М. Ганди. 1947 - след II световна война английското правителство е принудено да предостави на Индия независимост (15 авг.); Индия е разделена по религиозен признак на две държави - доминионите Индийски съюз и Пакистан. 1950 - Индия е провъзгласена за република. 1947-64 - правителствата, възглавявани от Дж. Неру, предприемат мерки за развитие на националната икономика; аграрна реформа, създаване на държавен сектор в промишлеността, индустриализация. 1966-77 и 1980-84 - министър-председателка на Индия е И. Ганди; осъществени са социални и икономически реформи; политика на позитивен неутралитет и неучастие във военни блокове. 1977-79 - управлява партията Джаната. 1984-89 - управление на Индийския национален конгрес (министър-председател Р. Ганди). 1989 - министър-председател В. Пратап Сингх (председател на партията Джаната Дал). 1992 - президент Ш. Д. Шарма. 1994 - министър-председател Нарасимха Рао. 1997 - президент К. Р. Нараянан, министър-председател И. К. Гуджарал. 1998 - парламентарни избори; министър-председател А. Б. Ваджпаи. 2002 - президент А. Калам. Индия е членка на ООН (1945).