Unnamed
06-13-2006, 20:21
Предварително се извинявам за тази дълга история но това е моята история и искам да ми помогнете.
Имало едно време едно момче. Имал гадже така да го наречем с което излизали две седмици след което скъсали. След това се влюбил отново но пак 2 3 седмици продължило всичко. След около 4-5 месеца си намерил приятелка (не гадже) с която се разбирали много добре , даже станали много добри приятели но с течение на времето той се влюбвал все повече и повече в нея докато един ден и признал всичко, тя му обяснила че няма нищо да се получи и тн но след време те легнали да спят заедно но момчето се провалило в кревата и всичко изчезнало. Нито приятелството останало нито нищо. Тогава те спрели да се виждат и да излизат заедно. Минало доста време 6 месеца. През това време ходил на работа и се прибирал и така всеки ден, самозаблуждавайки се че от работа няма време за нова приятелка с която да споделя обичта си. Така продължило 2 месеца някъде докато го взели Войник да пази родната страна. Тогава той бил на 18 години. Там седял 9 месеца с утехата че там няма как да има приятелка. Но и това време свършило Уволнил се и се върнал в реалния живот. Почнал да излиза с приятели отново на разходки из града, на купони и тн. Гледайки как другите си имат гаджета така да се каже се депресирал че е още сам. Завиждал на грозни дебели за дето и се са щастливи, да имат някого на когото могат да разчитат, да обичат да имат за какво да живеят. чудел с какво са повече от него. Всяка вечер се молил на господ да срещне любовта но не се получавало. В момента този човек се чувства адски самотен макар и с приятели семейство, колеги. Вътрешно в него таи една самота, иска да даде обичта си на някого. Гледа как другите излизат по двойки веселят се и му става още по гадно от факта че не може като тях. Не познава щастието. Когато е с приятели според тях е забавен весел добър човек но вътрешно той страда.
Извинявам се за това дългото но това е моята история и незнам какво да правя дайте ако обичате някакъв съвет. Вмомента съм на 20 а още не съм срещнал любовта. От няколко години си повтарям че ще се случи когато най малко очаквам но това е самозаблуда защото от 3 4 години НИЩО. Вмомента съм на 20г. и ще ви се стори странно това но е факт. МОЛЯ ПОСЪВЕТВАЙТЕ МЕ КАКВО ДА ПРАВЯ
Имало едно време едно момче. Имал гадже така да го наречем с което излизали две седмици след което скъсали. След това се влюбил отново но пак 2 3 седмици продължило всичко. След около 4-5 месеца си намерил приятелка (не гадже) с която се разбирали много добре , даже станали много добри приятели но с течение на времето той се влюбвал все повече и повече в нея докато един ден и признал всичко, тя му обяснила че няма нищо да се получи и тн но след време те легнали да спят заедно но момчето се провалило в кревата и всичко изчезнало. Нито приятелството останало нито нищо. Тогава те спрели да се виждат и да излизат заедно. Минало доста време 6 месеца. През това време ходил на работа и се прибирал и така всеки ден, самозаблуждавайки се че от работа няма време за нова приятелка с която да споделя обичта си. Така продължило 2 месеца някъде докато го взели Войник да пази родната страна. Тогава той бил на 18 години. Там седял 9 месеца с утехата че там няма как да има приятелка. Но и това време свършило Уволнил се и се върнал в реалния живот. Почнал да излиза с приятели отново на разходки из града, на купони и тн. Гледайки как другите си имат гаджета така да се каже се депресирал че е още сам. Завиждал на грозни дебели за дето и се са щастливи, да имат някого на когото могат да разчитат, да обичат да имат за какво да живеят. чудел с какво са повече от него. Всяка вечер се молил на господ да срещне любовта но не се получавало. В момента този човек се чувства адски самотен макар и с приятели семейство, колеги. Вътрешно в него таи една самота, иска да даде обичта си на някого. Гледа как другите излизат по двойки веселят се и му става още по гадно от факта че не може като тях. Не познава щастието. Когато е с приятели според тях е забавен весел добър човек но вътрешно той страда.
Извинявам се за това дългото но това е моята история и незнам какво да правя дайте ако обичате някакъв съвет. Вмомента съм на 20 а още не съм срещнал любовта. От няколко години си повтарям че ще се случи когато най малко очаквам но това е самозаблуда защото от 3 4 години НИЩО. Вмомента съм на 20г. и ще ви се стори странно това но е факт. МОЛЯ ПОСЪВЕТВАЙТЕ МЕ КАКВО ДА ПРАВЯ