View Full Version : pismo_za_neq
Здравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!
Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре.. :)
Nadelina
06-15-2006, 10:11
Za koi li pyt shte kaja che da obichash znachi da boli..
la4ezara
06-15-2006, 10:15
Da ama kolkoto pove4e obi4a6 tolkova pove4e boli. Kofti pi4... :smt009
q kaji... ti kade u4ish???plz,vajno e...
Nadelina
06-15-2006, 11:49
q kaji... ti kade u4ish???plz,vajno e...
Da ne bi pismoto da e za tebe i ti se seti a ?
q kaji... ti kade u4ish???plz,vajno e...
Da ne bi pismoto da e za tebe i ti se seti a ? :smt016
kobrichka
06-15-2006, 18:12
много е гадно това което ти се случва, но както каза някои любовта е болка какво да се прави!любопитно ми е ти даде ли това писмо на момичето за което е предназначено? защото лично аз ако получа такова писмо ще съм много щастлива защото ще има човек които ме обича,а на теб мога само да ти кажа да се бориш за нея ако тя все още испитва някакви чувства имаш шансове да си я върнеш.Успех :D
Jessika_MG
06-15-2006, 20:41
Здравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!
Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре.. :)
Kakvo 4aka6 be 4ovek?!!! Dai i go! Dlyjen si, dori ni6to da ne stane! 4ak az se raz4uvstvah :smt007 Dai i go! Prosto i go dai, ni6to nqma da izgubi6, osven ako ne spe4eli6 ne6to O:)
Покажи й го!!!!Няма как да не го оцени и нещо в нея да не трепне! :wink:
Съжелявам пич!!!
По принцип може да се каже, че съм корав, ама вярвай ми, когато го прочетох ми се насълзиха очите.... Не може да не й го дадеш! Длъжен си!!!
Angel_Girl
06-15-2006, 22:38
Ei 3 godini ne sam malko vreme daje e mnogo. Dai i pismoto napravo iztrapnah dokato go 4etqh samo pri misalta 4e moje da zagubq 4oveka koito obi4am i...dai i pismoto nqma ni6to da zagubi6 daje moje da spe4eli6 kasmet
Няма какво да губиш...направи го...
Дай й това писмо :!: :!: :!:
Така като гледам май си излял цялата си душа в тези редове..Би било много жалко тя никога да не разбере.
П.С. Искрено ти завиждам, че можеш да обичаш толкова силно..аз отдавна не мога.
Prosto Nqmam dumi!!!I az sym v podobno polojenie!Samo 4e ne sa minali 3 godini a 3 meseca.Razbiram te priqtel.I ako ne i go dade6 6te si ima6 rabota sas men!
Uspeh
Здравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!
Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре.. :)[b][i]мале докато го 4етох направоо....ти наистина много си влубен,това което ти се е слу4ило е много лошо съжаляжам дано все някога да я забравиш макар и трудно.Ако и испратиш това писмо мисля, 4е 6те е по-добре определено тя 6те се замисли. успех ти ж :? елая от цялото си сурце
eXciTiNg-BabY
06-17-2006, 21:20
оле гаднооооо направо ме раз4увства моля те покажи и го това не трябва да остава скрито от нея плиус тва няма кво да губи6 само може да спе4ели6 :smt008
momi4eto_M_!_S_T
06-17-2006, 21:41
brao pi4 :smt019
Вече не е нужно да го карате да ми го праща - аз го прочетох...Шегувам се :wink: Въпреки,че аз имам горе-долу идентична история.Докато я четях се замислих дали пък наистина това не е писано за мен :shock:
mersi mnogo
06-17-2006, 23:16
Наистина мн съм благодарен на всички...определено не ми влизаше в плановете да го давам на никой..бях се депресирал тотално една вечер и реших да драсна някой ред,а то какво стана..както и да е...замислих се...може би наистина ще и го дам,пък да става каквото ще!
ПС:А там,който беше питал каде уча...100% съм сигурен,че не ме познава.. :)
Благодаря отново на всички.
А да..
ППС:Моля нека да няма коментари от сорта на "аз вече го прочетох",че имам слабо сърце :)
Ами знам ли - може наистина аз да съм лирическият герой, за когото разказаш. Светът е малък, не забравяй :lol:
Светът е малък,но това би било прекалено...
Ха ха не се плаши сега :wink: Дай някакво жокерче за себе си дори малко да е,за да предотвратим потенциалният ти инсулт. Аз също малко се съмнявам, че става въпрос за мен.
HandOfBlood
06-18-2006, 00:57
много съмнения нещо :lol:
но... това... нееееее, няма как да не я трогне... щом мен успя, след като в тва отношение съм станала като лед и дори не е писано за мен...
i pak az
06-18-2006, 09:36
Искаш жокерче..от Благоевград съм..достатъчно ли е? :)
choveche ti ne samo trqbva da se zamislqsh dali da i go dadesh-ne izpuskai vyzmojnostta-za da ne stoish sled pshte nqkoq godina i da si blyskash glavata v stenata"Zashto ne i go dadoh?!'...ne gubish nishto!!!Uspeh...
Naistina e neveroqtno...
it's over
06-30-2006, 01:41
Е..реших..няма смисъл да и го давам.Днес я видях с друг :smt010
Е..реших..няма смисъл да и го давам.Днес я видях с друг :smt010
:( Ама ходят или какво ... Няма значение при всички случаи трябва да го види - по добре късно отколото никога.
BeBencEto
06-30-2006, 06:49
Е..реших..няма смисъл да и го давам.Днес я видях с друг :smt010
imaa smisul da i go dadesh..ako tq predi e imala chuvstva kum teb vupreki 4e vremeto gi e zali4ilo vse oshte ima neshto skrito dulboko v neq...dai i go..nqma da zagubish zashtoto naistina e strahotno..moje i da osaznae 4e edva li shte ima 4ovek koito da q obi4a pove4e ot teb..dai i go!!!
нз ама аз мисля да пускам линк към темата ... в кафто ботевградски канал намеря :D
нз ама аз мисля да пускам линк към темата ... в кафто ботевградски канал намеря :D
hey man nemojesh li da chetesh choveka kaza
Искаш жокерче..от Благоевград съм..достатъчно ли е? :)
a ne "ботевград" :-D
dai i go we 4ovek!ni6to nqma da zagubi6!!!!!moje da ima6 kusmet!!!
ae uspeh!
Аре не виждаш ли, че всички те карат да и го пратиш ! Аре праштай и го ! Нищо няма да изгубиш и дано се върне при теб !
нз ама аз мисля да пускам линк към темата ... в кафто ботевградски канал намеря :D
hey man nemojesh li da chetesh choveka kaza
Искаш жокерче..от Благоевград съм..достатъчно ли е? :)
a ne "ботевград" :-D
пффф като чета м/у редовете тай е ....
ниастина не се отказвай толкова лесно!
kisS``me
07-01-2006, 12:27
pich,davai go we!dori neznam shto se chudish?!kakto nqkoi beshe napisal - NISHTO NQMA DA ZAGUBISH!!i ni dryj v techenie sys sluchvashtoto se!jelaq ti mnogo,mnogo,mnogo,ama mnogo uspeh :-) [/i]
aide pak az
07-02-2006, 00:38
Да ви държа в течение?Ми ок...в четвъртък се събирахме с класа..и излезнал съм аз навънка(малко отдих от сички пияници :) ) и една приятелка е с мен(най-добрата приятелка на "Нея")..и тя(приятелката) казва:"Мале ако знаеш каква простотия видях.." Не беше изобщо нужно да ми казва повече..а и отговорът сам се появи пред мен секунди по-късно...Момичето,за което е предназначено писмото и едно момче се появиха,хванати за ръце...какво е ставало не знам,а и не смея да питам...но едва ли са си говорили на теми от сорта на "гладът в Сомалия"или "Ще влезем ли все пак в ЕС"... :(
Да ви държа в течение?Ми ок...в четвъртък се събирахме с класа..и излезнал съм аз навънка(малко отдих от сички пияници :) ) и една приятелка е с мен(най-добрата приятелка на "Нея")..и тя(приятелката) казва:"Мале ако знаеш каква простотия видях.." Не беше изобщо нужно да ми казва повече..а и отговорът сам се появи пред мен секунди по-късно...Момичето,за което е предназначено писмото и едно момче се появиха,хванати за ръце...какво е ставало не знам,а и не смея да питам...но едва ли са си говорили на теми от сорта на "гладът в Сомалия"или "Ще влезем ли все пак в ЕС"... :(
ужас ... горкичкия ... но все пак мисля , че трябва да и го дадеш.Може би първо разбери какво има между тях , но задължително и го дай (някога) ...бтв не видях някъде в темата да пише на колко години си ... ?
IsTiNsKa_LuBoV
07-02-2006, 08:49
Няма какво да губиш...направи го...
Taka si E!!!!!!!! :!:
Ako ne i dade6 tova pismo 6te te namerq i 6te te ubiq. Trqbva da i go dade6 moje dori da i go podhvurli6 bez tq da razbere,no si dlujen da i go dade6 strahotno e !
mimitooooooo
07-02-2006, 11:15
Tova pismo me razplaka...
Moeto mnenie ne e po-razlichno ..prati i go sega predi da e stanalo prekaleno kysno ..taka tq she razbere za chuvtvata ti i ako tq ima nqkakvi kym teb moje neshtata da se promenqt ..tova,che e s drug v momenta ne trqbva da te obezkurajava ..bori se za neq ..nali q obichash ne se predavai,ne se otchaivai ..mislish li ,che si napravil vsichko koeto e po silite ti za da ste otnovo zaedno?..az ne mislq :?
Jelaq ti uspeh
не мислите ли , че трябва първо да разбере какво става с новия и ... дали нещата са сериозни или не ... я си представете , че тя го обича (новия) и той и даде писмото , нали тя няма да му обурне никво внимание ...
mimitooooooo
07-02-2006, 12:10
не мислите ли , че трябва първо да разбере какво става с новия и ... дали нещата са сериозни или не ... я си представете , че тя го обича (новия) и той и даде писмото , нали тя няма да му обурне никво внимание ...
Аз лично ..не мисля,ако наистина я обича не трябва да се съобразява с никой и с нищо..,ако и тя го обича няма как да остане безразлична ..Той трябва да се бори за любовта си :!:
отново аз
07-03-2006, 21:14
Е спокоен съм,писахме си снощи с нея по скайп и ми каза,че дълбоко съжалява за това,което е направила оная вечер...каза ми и "извинявай" след това..така и не разбрах защо..доста се обърках вече и аз.
mimitooooooo
07-03-2006, 21:15
Е спокоен съм,писахме си снощи с нея по скайп и ми каза,че дълбоко съжалява за това,което е направила оная вечер...каза ми и "извинявай" след това..така и не разбрах защо..доста се обърках вече и аз.
A reshi li se nai-posle da i go pokajesh? :D
Дай ми юзер-а й в skype, nick-a в mirc или каквато и да е др простутия ? Или пък дай твойте.Ама ми стана интересно, а тука пишеш малко.Ставам за слушател .. [-o<
Е спокоен съм,писахме си снощи с нея по скайп и ми каза,че дълбоко съжалява за това,което е направила оная вечер...каза ми и "извинявай" след това..така и не разбрах защо..доста се обърках вече и аз.
а писмото даде ли и :!: :?: какво става :!: :?: аре пиши :!: :!: :!:
are pi6i kvo stana de :roll:
mimitooooooo
07-05-2006, 20:18
Dam,ako moje i na men nickname v mirc..ili pyk v skype :D [-o<
Не,наистина трябва да и го дадеш.Малко хора са способни да обичат по този начин (доколкото разбрах от писмото).Успех! :D
е добре де
07-05-2006, 23:24
Добре,добре..удивен съм колко мн хора ми казаха да го давам..е ето убедихте ме :) ще и го дам пък да става каквото ще...ще гледам да е в най-скоро време..наистина в последно време доста си поговорихме с нея и това още повече ме мотивира,а и също в последно време(след онова събиране),няколко пъти ми се обади да излизаме(е,не само двамата,ама пак е нещо нали :)).. а там,който питаше за годините - на 18 съм почти :) (е не много близо ама услилено ги гоня :)) а относно nickname в скайп или мирк..еми потърсете 17 годишните благоевградчани..не сме много :-D :-D :-D :-D
На пусналия темата:
Пич в твойто положение съм от 5-6 години вече. Няма да я забравиш. Никога. Нищо не ти пречи да й пратиш това, което си написал - и мен ме трогна а аз не съм момиче. Ако не го пратиш ще съжаляваш, а ако го пратиш нищо не губиш - та момичето не е твое и без това в момента.
Светът ще става само по-сив... освен ако имаш късмет след като покажеш на това момиче това, което си написал тук.
WOW!!! Mnogo q obichash mai...Zaslujavaste shans zaedno. Dano si go dadete. Pishi kakvo e stanalo sled kato prochete pismoto...Ne ni ostavqi taka v nevedenie...Dano vsichko e 6 i ste zaedno i za tova ne pishesh..:)
ама хайде кажи какво стана де? :-k
thirteen
07-22-2006, 23:38
Прекрасно писмо..надявам се наистина да си се решил да и го дадеш.Аз също съм писала за моя сегашен приятел след една моя много голяма грешка... просто ти казвам,че не трябва да криеш какво чувстваш минута повече.Дай и го задължително и кажи какво е станало.
Samotnik
07-22-2006, 23:59
Човеко ти направо ми даде идея какво да пратя на вече бившата си приятелка.От една седмица само сме разделени, но се чувствам все едно е 1 месец...А относно твоя случай прати и го това писмо, страшно е хубаво и звучи много искрено
yo-ma-nigga
07-23-2006, 06:57
dai go naistina tova pismo ! trqbva da opitash!
Do_YoU`lOvE_mE
07-23-2006, 07:20
Здравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!
Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре.. :)
Искам да кажа че това са най-хубавите думи които съм чувала (чела) , колкото до писмото надявам се истински ДА СИ ГО ИЗПРАТИЛ! Искам да ти кажа за това, че времето лекува болката, че изобщо не е така [-X , ако обичаш истински тя не намалява [-( , усилва се още повече #-o , така че времето не помага ако не се получи м/у вас цял живот ще я има тази болка в сърцето ти... а ако се получи тя ще е най-щастливата жена щом има до себе си мъж като теб, човек с толкова силни чувства, а и ти ще си мн щасрлив с жената която ОБИЧАШ!
Пожелавам ти МНОГО УСПЕХ! :smt006
Iliqn4eto
07-23-2006, 09:44
само не можах да разбера защо пък ДЛЪЖЕН -любовта нима има длъжности ,ако обичаш обичаш докрай ,а ако ли не -край ..
но аз съм сигурна че рано или късно това писмо ,което видяхме скоро ще е в нейните ръца ,Успех и дано отново се съберете :D
~*~Бриана~*~
07-23-2006, 10:56
Дай й писмото. Ако не лично то по пощата (обикновената) в хубав плик или там нещо подобно. Ако ли не - по и-мейл.... решението си е твое. Това момиче трябва да го прочете. трябва
Изпарати и го.Много е хубаво!!!
CVETELLINA
07-23-2006, 11:10
......страхотно е....само тва мога да ти кажа,в абсолютно същата ситуация съм......... :cry: събери смелост и дай писмото...защото този,който не рискува,рискува много повече....!
а и още нещо,което е напълно вярно "Любовта е най-силна,когато те кара да страдаш..."Успех
Petinka``
07-26-2006, 14:36
taka i ne razbrah kakwo e stanalo .. kaji deeeeee molqq te
Za koi li pyt shte kaja che da obichash znachi da boli..
spored men da obi4a6 zna4i da darqva6 svoboda. Dude pismoto Ti e spurer dobro . Lo6o e 4e ne vsi4ko v toq 6iban jovot se slu4va kakto iskame, zatova Keep Walking.
Good Luck
freaky_FK
07-26-2006, 21:07
chuvala sam che vluben muj,ako vidish na kakvo e sposoben,shte onemeesh.az izumena ot teb.tolkova krasivo si napisal tova pismo,tolkova istinski i otkroven zastavash pred vsichki.idi pri neq i go dai.moje bi ti si razkoshen chovek i zaslujavash proxhka za tova koeto si napravil.pojelavam ti edna sbudnata lubov vqrvam che zaslujavash :)
luda`flirtajika
07-26-2006, 21:20
dai i go ;) nishto ne gubish,ti si vluben haide ne krii 4uvstvata si,4 emn mn mn boli... dafsi USPEH
luda`flirtajika
07-26-2006, 21:24
Здравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!
Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре.. :)
pz za teb s US5-come back to me baby -iskam da mi kajesh kogato i dadesh pismoto kak regira tq-molqti se i kao moje se registrirai tuk :)nqma da e zle,no kaji kak ako go pravish :P
luda`flirtajika
07-26-2006, 21:25
a i oshte edna pesen pz-Lovers and friends-the Eastside boyz ft. Lil Jon-strahotna e-tezi dve pesni sa mi edni ot nai,amanai lubimite-det6o ne se zabravqt,kato lubovta ti :),4akam otgovor-kakvo stana ??
freaky_FK
08-02-2006, 21:10
mojesh li dami dadesh tvoi e-mail ili skype.iskam da si psiha s teb.