e_l_i_z_a
06-15-2006, 20:34
Здравейте!Може би бих искала само и единствено да си излея душата,но не бих отхвърлила мненията ви,пък ако изскочи отнейде и някакъв съвет...
Момчето,по което съм твърде меко казано ХЛЪТНАЛА ДО УШИ е от съседния клас.Беше от съседния клас...до днес.Днес всичко свърши.Моето приключение из училище в поход към сърцето му приключи,а аз все още не съм до него.Това ме убива.Разкъсва ме на малки парченца отвътре и ме гори.Не мога да го понеса.Утре съм на дискотека.И той ще е там.Незнам дали да му призная чувствата си.Най-вероятно ще ми писне от всичко и ще го направя.Но не искам-мисля,че не съм аз тази,която трябва да го направи.Той е женкар.Не е свикнал момичето да го чака да направи крачките-точно обратното.Може би затова сега не е до мен.Незнам у кого е грешката,но аз наистина го искам.Цяла година се опитвам да го имам,била съм на крачки от успеха,но той бе помрачаван от проклетата ми гордост-да не отида при него да се изясним..и от проклетата ми глупост-да тръгна с негов добър приятел,за да го накарам да ревнува..както и да е.Сега всичко това е минало.Ахканията и ехканията по коридорите на бившето ми даскало след като той мине са в миналото.
Но как по дяволите да го направя?Как да стигна до сърцето му?
Не желая коментари по темата ми от типа:"Сигурна ли си,че той те харесва?".-Да,той определено ме харесва.Аз съм тази,която го накара да се чувства отблъснат.Но това е прекалено дълга история,която няма смисъл да коментирам тук.
Как да го накарам да прозрее,че го харесвам?По какъв начин да му намекна,да го накарам да се замисли и да се чувства по-уверен?Защото наистина нямам време...то изтече.Утре е последната ми надежда,защото лятната ваканция не наближава,тя е вече тук.И не се знае кой накъде ще поеме пътя си.... :roll:
Благодаря за отделеното време. :smt010
Момчето,по което съм твърде меко казано ХЛЪТНАЛА ДО УШИ е от съседния клас.Беше от съседния клас...до днес.Днес всичко свърши.Моето приключение из училище в поход към сърцето му приключи,а аз все още не съм до него.Това ме убива.Разкъсва ме на малки парченца отвътре и ме гори.Не мога да го понеса.Утре съм на дискотека.И той ще е там.Незнам дали да му призная чувствата си.Най-вероятно ще ми писне от всичко и ще го направя.Но не искам-мисля,че не съм аз тази,която трябва да го направи.Той е женкар.Не е свикнал момичето да го чака да направи крачките-точно обратното.Може би затова сега не е до мен.Незнам у кого е грешката,но аз наистина го искам.Цяла година се опитвам да го имам,била съм на крачки от успеха,но той бе помрачаван от проклетата ми гордост-да не отида при него да се изясним..и от проклетата ми глупост-да тръгна с негов добър приятел,за да го накарам да ревнува..както и да е.Сега всичко това е минало.Ахканията и ехканията по коридорите на бившето ми даскало след като той мине са в миналото.
Но как по дяволите да го направя?Как да стигна до сърцето му?
Не желая коментари по темата ми от типа:"Сигурна ли си,че той те харесва?".-Да,той определено ме харесва.Аз съм тази,която го накара да се чувства отблъснат.Но това е прекалено дълга история,която няма смисъл да коментирам тук.
Как да го накарам да прозрее,че го харесвам?По какъв начин да му намекна,да го накарам да се замисли и да се чувства по-уверен?Защото наистина нямам време...то изтече.Утре е последната ми надежда,защото лятната ваканция не наближава,тя е вече тук.И не се знае кой накъде ще поеме пътя си.... :roll:
Благодаря за отделеното време. :smt010