PDA

View Full Version : Вижте това и ако може някой да го преведе!



blqqh
06-17-2006, 16:51
http://www.geocities.com/babie6url209/

Sapphir
06-17-2006, 16:54
Ако я нямаше тази дразнеща музичка,можеше да се навия.

blqqh
06-17-2006, 16:57
Ако я нямаше тази дразнеща музичка,можеше да се навия.
Хахах,ми спри си звука :-k

~~adi4ka~~
06-17-2006, 16:58
дай мейл,ще ти го преведа..а и не чувам музичката,а разни други музички :)

06-17-2006, 17:44
дай мейл,ще ти го преведа..а и не чувам музичката,а разни други музички :)pls prevedi go tyka
iskami az da go vida

~~adi4ka~~
06-17-2006, 18:57
Преди около четири години,когато животът не беше толкова тежък,приятелите и доброто прекарване бяха единственото важно нещо..младо момиче на около 14 живееше своя живот без усложнения.Тя се казваше Леана.В момента беше с човек тотално различен от нея,без да споменаваме абсолютен сърцеразбивач и нещастник.Но,хей,животът беше хубав,тя беше млада и тези неща нямаха значение..Имаше значение това,че тя знаеше какво е да си паднеш по някой и да живееш в безкрайно щастие с приятели и семейство.
Един следобед,тя стоеше на хълма след училище,прегръщайки така нареченото си гадже Джери.В този момент на около 10 метра по-надолу стоеше момче около 2 години по-голямо от Леана-Джеймс.Той я наблюдаваше как нежно гушка приятеля си ,а после бавно се отдалечи,докато не можеше вече да я види на хоризонта.Той не знаеше какво е да харесаш някой,странно чувство го обзе.Нещо напълно непознато и необяснимо.Той си помисли „Един ден трябва да се запозная с нея” .”Хей,Джеймс!”извика едно момче.”какво ти е?”.”О.не нищо,хайде да се прибираме:отговори Джеймс. Когато Джеймс пристигна в къщата на Джей,те седнаха да пият сода и Джеймс тотално забрави онова странно чувство. "По дяволите,забравих да се обадя на приятелката ми,човече,ще ми подадеш ли телфона Джеймс?”каза Джей..”добърден,може ли да говоря с Леана?Джей се обажда.”.Джей и Леана започнаха да си приказват,докато той не се сети,че трябва да свърши нещо..подаде телефона на Джеймс „ето човече,поговори с нея замалко докато си свърша работата”
„ок,няма проблем”каза Джеймс.”Хей,ами аз съм Джеймс..с кой говоря?” „Хей,аз съм Леана”отговори тя.След този разговор те продължиха да си говорят всеки ден.Не знаеха как изглеждат,или поне така си мислеха.Джеймс дори не предполагаше,че момичето от хълма е същото с което се смее по телефона всеки ден.

.Part.II.

Минаха седмици,после месеци,а Леана и Джеймс се сближаваха и си говореха за абслоютно всичко.С тази връзка те станаха най-добри приятели.Още не знаеха как изглеждат на живо.Джеймс реши да посети Джей след у-ще,което естествено по някаква случайност беше и у-щето на Леана.Джеймс знаеше,че тя учи там,но все още не знаеше как изглежда.До този ден.Докато вървеше към у-щето,реши да остане на същото място,където беше видял онова момиче и да изчака Джей.Виждаше тълпи от хора,приказваха си,правеха си своите неща,докато не забеляза момичето,което беше видял онзи път. Той беше омаян от нея.Тя беше срамежлива,пораснала,тиха. окато и се наслаждаваше нещо привлече вниманието му..”Хей,Леана..как си?”извика едно момиче.Момичето на което се възхищаваше отговори.”Боже..”каза си Джеймс.”Това е Леана?” той беше мн изненадан..Мина зад нея и я потупа по гърба,като се обърна бързо,бързо сякаш не е правил нищо.Той не можеше да повярва,че момичето което се надяваше някога да заговори е същото момиче с което бяха станали толкова близки.Обади и се на същия ден и и каза,че я е видял.Тя беше изненадана”О,това си бил ти хах”.Вътрешно Леана и Джеймс се чувсрваха толкова странно,всеки път когато говореха,всеки път,когато бяха далеч един от друг. Те чувстваха нещо мислейки един за друг.Но те игнорираха тези чувства,от време на време си мислеха за тях,но никога не се запитаха какво означават.Те си разказваха за живота,страховете,проблеми те и малките увлечения. В един дъждовен ден Леана се обади на Джеймс плачейки заради Джери.Той я успокои и тя се почувства много по-добре.Той винаги беше до нея,когато тя имаше нужда.Това тя обичаше в него толкова много,а да не споменаваме,че бяха толкова еднакви,винаги караха хората да се усмихват,винаги помагаха един на друг.Някои казват,че те бяха абсолютно еднакви, с изключение на имената и пола естествено.. Лятото дойде,те прекарваха много време заедно по телефона и най-накрая решиха да се видят.Срещнаха се в къщата на Джей,сърцето на Леана полудя когато видя Джеймс.Тя го гледаше как играе на компютъра,точно както той я гледаше в онзи ден на поляната.На тръгване тя го прегърна силно.И двамата се изчервиха,и онова необяснимо чувство ги обзе отново.Леана знаеше какво е това чувство.Тя го..харесваше. Първият човек на който каза беше най-добрата иприятелка Леа,която познаваше Джеймс.Какъв шок!Няколко дни по-късно Джеймс каза на Джей,че харесва Леана.От този ден 5 човека знаеха-Джеймс,Джей,Леана,Леа и естествено Бог. Мина цяла година,а те още не признаваха чувствата си.Те знаеха какво става,но не поемаха риска.Докато един ден Леана проговори,каза му,че харесва някой и описа самия него.Джеймс знаеше какво има предвид.Той чувстваше същото,но не знаеше как да го покаже,не беше си имал гадже преди това.Ден след ден те флиртуваха и покаваха чувствата си по начини,които само те разбираха.
.Part.III.

На 11 остомври 1996 те официално тръгнаха.Той беше перфектното момче,висок,красив,чувство за хумор,грижовен..всичко,коет о беше перфектно за Леана.В неговите очи тя беше мила,секси толкова ..УАУ.!Всички казваха,че те са перфектна двойка,а те бяха толкова щастливи заедно.Всички мислеха,че някой ден ще се оженят.Те правеха всичко един за друг,бяха неразделни..бяха влюбени.Той винаги казваше”ти си такова бебе..ти с твойте големи,кафяви очи и тези сладки бузки..Обичам те!” и я целуваше нежно.”И аз те обичам”отговаряше винаги тя.МИнаха 2 години,Джеймс завърши и започна да се променя.Те се караха много,Леана беше наранена,никога не се беше чувствала така..Един ден Джеймс взе ръката и и каза”независимо от всичко.това е истината,няма никой друг освен теб.Винаги ще те обичам и винаги ще съм с теб..Обещавам”и изтри сълзите и,докато я целуваше нежно.Но нейния перфектен мъж се променяше,тя виждаше някой непознат в него,той не я правеше щастлива,не и казваше мили неща,не и звънеше и винаги избираше приятелите пред нея..Докато се караха,той и викаше,затваряше и телфона и оставяше само болка и сълзи.След половин година нещата станаха още по-зле..Той я лъжеше за много неща,пиеше,а беше обещал да не го прави,и никога нямаше време за нея. Много пъти я оставяше плачеща и дори не се интересуваше как е.Леана беше влюбена в някой,които не я обичаше...Но точно защото го обичаше толкова тя поемаше болката,сълзите,докато той нарущаваше обещания . Не минаваше и ден без Леана да не мисли за него,да се тревожи за връзката им,да се чуди защо стана така.Семейството и много се притесни,приятелите също.Никой не я видя да се усмихне,тя почти не спеше,всичко се беше преобърнало с главата надолу.Всичко това заради най-прекрасния,който беше влязъл в живота й,беше го разбил,а тя го обичаше.Той я изхвърли от живота си,държеше се сякаш не и е гадже,а тя правеше всичко по силите си,жертваше всичко заради тяхната връзка .Опитваше се да разбере къде е проблема,защо я беше нараннил толкова.Джеймс ставаше все по-злобен и по-злобен,болеше все повече и повече
ЕДин ден я взе от у-ще и беше много различен.Тя го погледна..никаква усмивка,никаква емоция..нищо. Погледна очите му и започна да плаче.Те бяха толкова студени,любовта и топлината бяха изчезнали,той не беше себе си.Не казаха и дума докато пътуваха и всичко което тя мислеше беше само „Защо”Тя си спомни как той идваше само за да я види,да я прегърне.а сега..дори не я поглеждаше.Обвини себе си за това, не знаеше защо.но мислеше,че вината е нейна.Легна и се замисли за нощите с него,когато беше близо до нея,как се събуждаше в летните утрини и той я гледаше с усмивка. Зaщо всичко се промени??Тя си спомни целувките,погледите,дните когато идваше чак до тях само за да я прегърне,спомни си колко беше перфектно всичко. Нямаше надежда.Тя знаеше,че е още млада,но независимо от това болката не изчезваше..И не знаеше как да я накара да изчезне.Тя искаше да си тръгне,но знаеше,че ще я боли повече,а сега поне знаеше,че беше негова и той беше нейн..мислеше само колко го обича и колко и лиспва стария Джеймс
.Part.IV.

Един ден той пак я взе от училище,те ходеха заедно докато тя не почна да плаче както обикновено.”Защо пка плачеш по дяволите”изкрещя Джеймс.”мразя,че винаги когато те жидам ти плаче без никаква шибана причина.Какво правя грешно??”.Тя се опита да го гушне,но той се отдръпна.Той беше толкова странен,не знаеше какво прави и какво мисли.Не знаеше дали да бъде с нея или да я остави.Изведнъж се чу изстрел.Джеймс се обърна да пита Леана дали го е чула,когато..Тя беше простреляна!Лежеше до колата на Джеймс,още дишаше.”по дяволите,звъннете на 911”крещеше той със сълзи на очи.. с"Скъпа,добре ли си?”попита той,държейки я за ръка..Леана бавно достигна до бузата му и леко се усмихна.”Съжалявам ако съм сгрешила някъде” "Leana,дори не го казвай,ще се оправиш,всичко ще бъде наред.
„Много ме нарани,Джеймс,но аз те обичам.Без значение,през всичкото това време те обичах..винаг и само теб”усмихна се леана.После заплака тихо,чувствайки вътрешната си болка.Моменти от миналото им заедно преминаваха пред погледа й..Джеймс плачеше,надявайки се тя да оживее.”Съжалявам за всичко,Обичам те!!Не можеш да си тръгнеш.трябваше да се оженим,помнияш ли.. Обешах ти,ти си тази с която трябва да умра....”знам,знам” изстена тя,докато слзите и се сливаха с чрко червената и кръв..”Боже,моля те,не...не ми я взимай”..
Леана вече нямаше сили,ръката и не можеше да се задържи на бузата му
„Обичам те толкова много,Джеймс..иска ми се всичко да беше се развило по друг начин..Но мило,всичко което съм направила,всяка сълза..всичко беше заради теб..Обичам те!..”не искам,но трябва да си отида,и да-Бог знае,че те обичам.Пак ще бъдем заедно запомни..защото ти каза,че винаги ще бъдем заедно
Очите и се затвориха..Обичам те,прошепна ря за последен път.
Нее...не можеш да си отидеш”разтресе я той”събуди се..хайде Леана,моля те..можем да оправим нещата,обещавам!Моля те,умолявам те,събуди се..”Той затвори очи и сложи за глава до нейната..заплака”Съжалява ,скъпа..не се погрижих за теб” Той не можеше да направи нищо,просто плачеше..Линейката дойде,сложиха я вътре и я покриха с бял чаршаф.Джеймс коленичи и извика :Обичам те,Леанааа”
Обичам те,прошепна за последен път.
От този ден той знеше,че не може да поправи нищо.Животът му,любовта му..не бяха вече там.Той мислеше единствено за нейната усмивка,за деня в който тя умря в ръцете му.Той винаги ще я помни,винаги ще я обича..Защото това е всичко,тя беше всичко..
Разберете,животът не е вечен и нещата се случват само по веднъж.Не знаем колко дълго ще ги задържим и не знаем колко дълго ще живеем.Но докато знем,че имаме нещо,което да обичаме,да искаме толкова много..направете най-доброто
Един ден,когато най-малко очакваме,можем да загубим това най-важно нещо,
Грижете се за нещата докато са още малки и най-вече,грижете се за хората,които обичате.Един ден може би ще е прекалено късно да се погрижите за каквото и да било,или просто да ги видите да се усмихнат пак..
Повярвайте,аз знам...някой ден ще бъдем заедно....защото обещахме да е така.

sherry
06-17-2006, 21:24
Това е страхотно =D> Бях пускала същата тема преди година...