Азбучна молитва

[jklyddh]

я ми помогнете 4е имам класна а пък не мога да намеря отговорите на това произведение:от колко части е изградена творбата ?,какво съдържа съществената част от АМ?,защо текста може да бъде определен като пламенна защита на слав.слово?плс хелп ,надявам се да изкарам добра оценка на класната но тези въпроси ме затрудняват,по вещи има ли тук? :roll:

[lqlalqlalqlalql]

"АЗБУЧНИ МОЛИТВИ" - Конатантин Преславски

Азбучния акростих създава усещане за ритуалнсот на словото и изпълва художественото пространство със сакрална молитвена
тишина.Като камбанен тържествен звън в безмълвието на духовното съзерцание отеква гласът на словото. Неговото начало е в
душата, в съзнанието и в мисълта на човека. Божествената светлина струи и в нейното сакрално безплътие душата улавя гласа
на Бога Той е в светлината, пронизала мисълта и човешкия Аз облича в звук първия уловен лъч: „Аз богу се моля с тия думи” –
човекът сам е открил светлината на словото, сложил е началото на своето духовно сливане с Бога. Поставено е началото. Нов
свят гради в душата светлината на словото. Храмът на божественото е назован, съграден е от мисълта на Бога. Първите видими
знаци „от буквения дъжд": - нашите съвременни „А” и „Бе” – сливат човешко и божествено в пространството на невидимия
„невидим свят”.Слово и господ-дух стават синоними в съзнанието на лир. АЗ. Те са духовно съизмерими с гласа на Бога, със
светлината на неговото незримо битие. Храмът на молитвеното обръщение към невидимото и божественото разширява своето
диховно пространство.Мисълта се изпълва с плам и молитвата търси словото, за да продължи диалога с божествения светилник,
запален отхристиянскатавяра в душата: „ето в прави път да тръгнат всички (живи в твойта заповед пречиста)” .
В личен и общославянски план е молитвата на поетичия АЗ. Монологичната форма на изповедта прераства в диалог на
„славянското племе”, „с милостта на кръста”. Това е голямото откровение за спасената от мрака и духовна слепота славянска
културна мисъл. Дълбока почит и благодарност изпълват новото политическо обръщени на лирическото АЗ към постигнатата милост
на Божественото триединство
Словото на проповедта слива духа на славянската общност с мъдростта на Божията мисъл за спасение на „вси твари живи”,
универсално хуманно – в единен поток като смислови значение – измерват „ръста” на благодарственото молитвено слово, което се
издига все по-високо в храма на славянската душевност.
Молитвения благослов на словото е затаена тайната сила на духа като светлина на мисловна мъдрост и знание, но и озъдителната
според каноните на християнската нравственост „горда злоба фараонска”. Словото е път не само към Бога, но и към светилника на
познанието в душата на цял народ. Сякаш вечна пролет „цъфти” в културното съзнание на всяко следващо поколение. Приемствената
връзка между Кирило-Методиевото просветно дело и бъдещето е в словото. То е ясният знак на миналото, устремен към бъдещето.
Словото е цел на молитвата, но и средство на лирическата проповед: „Да направя ясно и твойто слово за народа!” – свършва
азбучния акростих на буквите на Константин Преславски.
„Вградена” е светлина на славянските писмена като прозвучала молитва в човешките души. Словото става полифонично.
Тържествено се издигат към небесния купол химничните гласове на празничния благослов. Душата пее химн на славянската азбука!
Величието на духа поднася своята благодарност пред „Светата троица” за „евангелския дар” – светлината на словото. То
просветлява ума, стопля сърцето и всяко поколение благодарствени думи реди: „днес, вовек веков и до амина!”.
В „Азбучна молитва” звучат ясно радостта и гордостта, както на автора, така и на неговия народ от духовното приобщаване към
Бога. Стихотворението е изпълнено с творчески порив да се утвърди един велик културен факт – една нова писменост, която вече
осветява пътя напред за всички, които са жадни за знание и мъдрост.

[fjhfhjff]

ne moja da mi pomogne6 .iskah prosto otg na vaprosite mi

[хихиихихихи]

пфф...на мене мн ми помогна...точно тва търсих :Р :-D