View Full Version : Всичко кото цяло - Неразбран\а ли останах?
Stephanie Jay
06-30-2006, 02:15
Няма раздел за този вид тема за това я сложих тук. Всички сме виждали или поне чували за писателите или критице който побликуват бестселъри за живота и неговият смисъл. Това за което ще ви попитам е нещо от този сорт. В възръста 13-19 години е нормално един тийнейджер да изпадне в криза, но нормално ли е на тези години да е преживял първата любов, разочарование и вече да е отегчен от живота. Всмисъл Да се чувства наранен\а от факта, че момчето\момичето което харесва не му е обръщало внимание или направо му се е исмяло в очите и за какво?! :( Той на жаргон казано "Да се здуха за съвсем незначителни неща" погледнато от очите на родителите. В този момент идват и измиснените болести които придобиваш за да не ходиш на училище защото имаш чувството, че всички те гледат и едва ли не те сочат подигравателно. Отдръпваш се от хората и те от теб. Казваш си (Остават същите подмазвачи. Не ги интересува какво става с мен стига те да си прекарат добре) , а те (Какво му стана пък на този беше толкова свестен, а сега ебати здухара) и приятели, познати всичке те зарязват и никой вече не те търси. А оотношенията с родителите ти също са под всякаква критика ти се опитваш да симилираш какво е станало с теб , а те ни усъзнават, че вече порастваш, отхвърлят твоето мнение и ти налагат своето. Тогава, последната фаза е алкохола и хапчетата. Който е изпадал в това полужение нека ми даде съвет.Моля ви!!! :roll:
Ами за да изпаднеш в това положение, значи си слаба и абсолютно непораснала! Всеки минава през тези кризи. Едни ги приемат по-леко, други - по-тежко, трети - необратимо тежко. Трябва да бъдеш силна, да не се поддаваш на отчаянието, защото лоши неща винаги ще се случват, важното е да се научиш да виждаш и хубавите! Пиенето и хапчетата не са решението. Те са бягството на един безволев човек. След време като се сещаш за тия си години, ще си мислиш колко глупава си била да прекарваш времето си в отчаяние, депресии, пиене и т.н. Не приемай нещата толкова присърце! Всичко идва и заминава. Ето например и аз с родителите си бях на нож близо година и нещо. Това беше най-тежката фаза от моя пубертет и изпадах в депресии, исках да се самоубивам и т.н. Не го направих и сега се радвам, че не съм. Тва са лапешки истории, разбираш ли? Ще минат!!!!! Само не им се поддавай прекалено много!
Относно момчето, аз съм на мнене, че на тази възраст чувствата са нещо адски преходно! Така, че не ебавай много. Скоро ще го забравиш, повярвай ми. И въобще да не ти пука кой кво ще каже, дали ще те сочи и как ще те гледа! Важното е да не загубиш истинските си приятели. Това, че не те разбират, не значи че не са ти такива! За теб самата е трудно да се осъзнаеш, а очакваш разбиране от тях или от някой друг... Няма да го намериш, докато не откриеш себе си. Но не ги загубвай, защото след време ще ги оцениш и много ще съжаляваш!
Ами за да изпаднеш в това положение, значи си слаба и абсолютно непораснала! Всеки минава през тези кризи. Едни ги приемат по-леко, други - по-тежко, трети - необратимо тежко. Трябва да бъдеш силна, да не се поддаваш на отчаянието, защото лоши неща винаги ще се случват, важното е да се научиш да виждаш и хубавите! Пиенето и хапчетата не са решението. Те са бягството на един безволев човек. След време като се сещаш за тия си години, ще си мислиш колко глупава си била да прекарваш времето си в отчаяние, депресии, пиене и т.н. Не приемай нещата толкова присърце! Всичко идва и заминава. Ето например и аз с родителите си бях на нож близо година и нещо. Това беше най-тежката фаза от моя пубертет и изпадах в депресии, исках да се самоубивам и т.н. Не го направих и сега се радвам, че не съм. Тва са лапешки истории, разбираш ли? Ще минат!!!!! Само не им се поддавай прекалено много!
Относно момчето, аз съм на мнене, че на тази възраст чувствата са нещо адски преходно! Така, че не ебавай много. Скоро ще го забравиш, повярвай ми. И въобще да не ти пука кой кво ще каже, дали ще те сочи и как ще те гледа! Важното е да не загубиш истинските си приятели. Това, че не те разбират, не значи че не са ти такива! За теб самата е трудно да се осъзнаеш, а очакваш разбиране от тях или от някой друг... Няма да го намериш, докато не откриеш себе си. Но не ги загубвай, защото след време ще ги оцениш и много ще съжаляваш!
Не ти знам заглавието (не те познавам) ама добре мислиш O:)
BeBencEto
06-30-2006, 07:11
tova narkaq s hap4etata i alkohola opredeleno ne e dobro reshenie..purvo naistina trqbva da si mnogo slaba psihi4eski za da pribegnesh kum tqh...vseki si ima svoite hubavi i loshi momenti v jivota..no trqbva da izpravish gordo glava da si silna i da se borish..da otstoqvash tova koeto iskash..da prenebregnesh tova koeto te podtisdka..e estestveno ako nqmash sili da se borish za da go opravish..i da gledash na jivota otkum hubavta strana...kusmet
SeXyTo_f
06-30-2006, 07:24
Няма раздел за този вид тема за това я сложих тук. Всички сме виждали или поне чували за писателите или критице който побликуват бестселъри за живота и неговият смисъл. Това за което ще ви попитам е нещо от този сорт. В възръста 13-19 години е нормално един тийнейджер да изпадне в криза, но нормално ли е на тези години да е преживял първата любов, разочарование и вече да е отегчен от живота. Всмисъл Да се чувства наранен\а от факта, че момчето\момичето което харесва не му е обръщало внимание или направо му се е исмяло в очите и за какво?! :( Той на жаргон казано "Да се здуха за съвсем незначителни неща" погледнато от очите на родителите. В този момент идват и измиснените болести които придобиваш за да не ходиш на училище защото имаш чувството, че всички те гледат и едва ли не те сочат подигравателно. Отдръпваш се от хората и те от теб. Казваш си (Остават същите подмазвачи. Не ги интересува какво става с мен стига те да си прекарат добре) , а те (Какво му стана пък на този беше толкова свестен, а сега ебати здухара) и приятели, познати всичке те зарязват и никой вече не те търси. А оотношенията с родителите ти също са под всякаква критика ти се опитваш да симилираш какво е станало с теб , а те ни усъзнават, че вече порастваш, отхвърлят твоето мнение и ти налагат своето. Тогава, последната фаза е алкохола и хапчетата. Който е изпадал в това полужение нека ми даде съвет.Моля ви!!! :roll:
ммм, така...няма значение на колко си, за да се влюбиш....и т.н. дори и 6 годишните деца могат да обичат....и изпитват любов...макар да речем и към майка си...и т.н.....аз мисля че до сега....още не е дошла най-голямата ми любов...макар и да си мислех...ама тва е друго...за родителите...и аз не се разжирам с моите...снощи пак се изпокарахме...защото съм се прибрала нз си колко часа....че съм била закъсняла...и т.н....аз пък им казах че ако ми сложат час даречем в 11 няма да закъснявам...защото до толкова ми стига да седа на вън...а не до 9...като вчера...и мамето са ми е сърдита...с баща ми посщи не говоря...даже го чувтвам чужд...само говориме сериозно...като съм сгафила нещо...или трябва да ми даде пари..или да отида до магазина....а за хапчетата, коза, амфети....момчето което супер много харесвам...(снощи бяхме на витоша...и пушигме коз....и мн. съжалявам) той адски мноо пуши...и всее е някъв напушен и нямам възможност да поговоря с него....само нещо там се закачаме...нищо повече...и на мен ми е супер кофти...и все му казвам да си пуши щом иска...ама да не прекалява толкова...ама няма кои да ме чуе...и аз се чувствам неразбрана...супер зле ми е....и не си единствената...ама просто тая възраст е няква...супер особена...никои "вязрастен" не може да ни разбере....или поне мен....или аз така се чувствам....
Stephanie Jay
07-01-2006, 03:14
Под хапчета нямам напредвид самоубийство, а пристрастяване към успокоителни :cry: Ако продължавате да ме нападате не печеля нито аз, нито вие! :smt021
Nadelina
07-01-2006, 07:14
Az moje bi shte sam edinstvenata koqto shte te razbere do tolkova dobre che sqkash si razkazala neinata istoriq.. pone neshto podobno de..Shtoto predi 2 dni pisah takava tema az.. Togava mi beshe doshlo do gusha i iskah vsichko da svarshi.. Imah useshtaneto che jivota mi se e srinal .. sqkash bqh na dynoto na edna propast i nqma izmakvane.. Oshte po malko che nikoi ne iskashe da mi pomogne da izlqza ot tam.. V onzi den jiveeh no samo formalno.. az bqh myrtva zashtoto dushata mi beshe pogubena.. Sega se radvam che sam mnogo dobre.. Radvam se che razbrah koi sa mi istinski priateli .. i che naistina imam na koi da razchitam..Razbrah che ne sam SAMA (kakto si misleh) .. Iskam i ti da napravish taka.. Iskam da osaznaesh che jivota ni e daden da go jiveem.. i edin problem ne trqbva da ni dokarva do ryba.. zashtoto vsichko se preodolqva!
Ами за да изпаднеш в това положение, значи си слаба и абсолютно непораснала! Всеки минава през тези кризи. Едни ги приемат по-леко, други - по-тежко, трети - необратимо тежко. Трябва да бъдеш силна, да не се поддаваш на отчаянието, защото лоши неща винаги ще се случват, важното е да се научиш да виждаш и хубавите! Пиенето и хапчетата не са решението. Те са бягството на един безволев човек. След време като се сещаш за тия си години, ще си мислиш колко глупава си била да прекарваш времето си в отчаяние, депресии, пиене и т.н. Не приемай нещата толкова присърце! Всичко идва и заминава. Ето например и аз с родителите си бях на нож близо година и нещо. Това беше най-тежката фаза от моя пубертет и изпадах в депресии, исках да се самоубивам и т.н. Не го направих и сега се радвам, че не съм. Тва са лапешки истории, разбираш ли? Ще минат!!!!! Само не им се поддавай прекалено много!
Относно момчето, аз съм на мнене, че на тази възраст чувствата са нещо адски преходно! Така, че не ебавай много. Скоро ще го забравиш, повярвай ми. И въобще да не ти пука кой кво ще каже, дали ще те сочи и как ще те гледа! Важното е да не загубиш истинските си приятели. Това, че не те разбират, не значи че не са ти такива! За теб самата е трудно да се осъзнаеш, а очакваш разбиране от тях или от някой друг... Няма да го намериш, докато не откриеш себе си. Но не ги загубвай, защото след време ще ги оцениш и много ще съжаляваш!
Не ти знам заглавието (не те познавам) ама добре мислиш O:)
=D> =D>
SeXyTo_f
07-01-2006, 09:56
Под хапчета нямам напредвид самоубийство, а пристрастяване към успокоителни :cry: Ако продължавате да ме нападате не печеля нито аз, нито вие! :smt021
ti pie6 li takiva?
ako prekali6...nali znae6 4e moje6 da umre6 :shock:
Ами за да изпаднеш в това положение, значи си слаба и абсолютно непораснала! Всеки минава през тези кризи. Едни ги приемат по-леко, други - по-тежко, трети - необратимо тежко. Трябва да бъдеш силна, да не се поддаваш на отчаянието, защото лоши неща винаги ще се случват, важното е да се научиш да виждаш и хубавите! Пиенето и хапчетата не са решението. Те са бягството на един безволев човек. След време като се сещаш за тия си години, ще си мислиш колко глупава си била да прекарваш времето си в отчаяние, депресии, пиене и т.н. Не приемай нещата толкова присърце! Всичко идва и заминава. Ето например и аз с родителите си бях на нож близо година и нещо. Това беше най-тежката фаза от моя пубертет и изпадах в депресии, исках да се самоубивам и т.н. Не го направих и сега се радвам, че не съм. Тва са лапешки истории, разбираш ли? Ще минат!!!!! Само не им се поддавай прекалено много!
Относно момчето, аз съм на мнене, че на тази възраст чувствата са нещо адски преходно! Така, че не ебавай много. Скоро ще го забравиш, повярвай ми. И въобще да не ти пука кой кво ще каже, дали ще те сочи и как ще те гледа! Важното е да не загубиш истинските си приятели. Това, че не те разбират, не значи че не са ти такива! За теб самата е трудно да се осъзнаеш, а очакваш разбиране от тях или от някой друг... Няма да го намериш, докато не откриеш себе си. Но не ги загубвай, защото след време ще ги оцениш и много ще съжаляваш!
Напълно съгласен.