PDA

View Full Version : Info:Черните дупки.



scorpiass
07-01-2006, 08:13
Черната дупка е струпване на маса с толкова силно гравитационно поле, че втора космическа скорост е по-голяма от тази на светлината.Поради това дори и светлината не е в състояние да преодолее тази сила, оттам и името „черна“ дупка.Самата тя се създава като вместо да се получи експлозия ,получава се ИМПЛОЗИЯ -цялата маса отива навътре и се събира във ядро(което е с мн малко размери и огромна маса,което го кара да създаде своя собствена гравитация.Тъй като нищо не може да напусне черната дупка, то не е възможно наблюдател извън нея да добие информация за процеси, ставащи във вътрешността ѝ. Черните дупки нямат наблюдаеми външни свойства, които да могат да бъдат използвани, за да се определи какво става във вътрешността им. Според класическата обща теория на относителността, черните дупки могат да бъдат характеризирани изцяло с три параметъра — маса, момент на импулса и електрически заряд.

Обичайното разбиране за черните дупки се базира на идеята за пространство-време от общата теория на относителността, тъй като най-важните им свойства са свързани с изкривяване на геометрията на окръжаващото ги време-пространство. Идеята за липса на индивидуални отличителни белези на черните дупки се заражда първоначално като предположение направено от Бакенщайн, по-късно потвърдено от Картър, Вернер Израел, Робинсън и Хокинг и придобива известност като „теорема за липса на коса“. Нейно следствие е може би безвъзратното загубване на информация зад непреодолимата граница на хоризонта на събитията. Запазването на изобщо някакви характеристики се обяснява с определянето им чрез далекодействащи полета, а именно — гравитационно (маса, момент на импулса) и електромагнитно (електричен заряд).
Според теорията хоризонтът на събитията на черна дупка, която не се върти, е сферичен, а сингулярността ѝ (казано неформално) е точка. Ако черната дупка има момент на импулса, наследен от звезда, въртяща се в момента на колапса си, тя започва да увлича пространство-времето около хоризонта на събитията в ефект, известен като гравитомагнетизъм (англ. Frame-Dragging). Въртящата се област около хоризонта на събитията се нарича ергосфера и има елипсоидна форма. Тъй като ергосферата се намира извън хоризонта на събитията, е възможно съществуването на обекти в нея, без задължително да падат в дупката. Въпреки това, поради движението на самото пространство-време в ергосферата, за тези обекти е невъзможно да остават на постоянно място. Обектите в ергосферата могат при определени обстоятелства да бъдат изхвърлени навън с голяма скорост, извличайки енергия (и ъглов момент) от дупката, откъдето идва и наименованието ергосфера („сфера на работа“).Количественият анализ на тази идея довежда до предвиждането, че звезда с маса, около три пъти по-голяма от тази на Слънцето, почти неизбежно би достигнала момент в своята еволюция, когато, изразходвала всичкото си ядрено гориво, би се свила до критичния размер, необходим за гравитационен колапс. След като той започне, колапсът не може да бъде спрян от никаква физическа сила и възниква черна дупка.

Звездният колапс би генерирал черни дупки, съдържащи поне три слънчеви маси. По-малки черни дупки могат да възникнат, само ако материята им е подложена на достатъчен натиск от източник, различен от собствената им гравитация. Смята се, че огромните непрежения, необходими за това, са съществували в най-ранните стадии от образуването на Вселената, създавайки първични черни дупки с маси, по-малки дори от тази на Слънцето.
Също е възможно образуването на свръхмасивни черни дупки, съдържащи милиони и милиарди слънчеви маси, когато голям брой звезди са групирани в сравнително малка област в пространството или чрез падане на голямо количество маса в черна дупка, или чрез многократно сливане на по-малки черни дупки. Смята се, че необходимите за това условия съществуват в центъра на някои (ако не и повечето) галактики, включително нашия Млечен път.
Според теорията черните дупки не могат да бъдат открити по светлината, която се излъчва или отразява от материята вътре в тях. Те все пак могат да се забележат чрез явленията около тях, като гравитационните лещи или звезди, които изглежда, че се въртят около пространство, където няма видима материя.

Смята се, че най-очевидните ефекти са при падането на материя в черна дупка, която (подобно на вода, изтичаща в канализацията) се очаква да се събира в извънредно горещ и бързо въртящ се акреционен диск около обекта преди да бъде погълнат от него. Триенето между съседните зони на диска го нагорещява извънредно и той излъчва големи количества рентгенови лъчи. Това нагряване е особено ефективно и може да превърне около 50% от масовата енергия на даден обект в радиация. За сравнение ядреният синтез може да преобразува само няколко процента от масовата енергия. Други предвидени ефекти са тънките струи от частици с релативистични скорости, изхвърлени по протежение на оста на диска.

От друга страна акреционни дискове, струи и орбитиращи обекти се наблюдават не само около черните дупки, но и около други обекти, например неутронни звезди. Динамиката на телата около тези обекти е до голяма степен, макар и не напълно, идентична с динамиката на телата около черните дупки. Затова обикновено наблюденията на акреционни дискове и орбитални движения просто показват мястото на компактен обект с определена маса и на говорят много за природата на този обект. Идентификацията на даден обект като черна дупка изисква допускането, че никой друг обект или свързана система обекти не може да бъде толкова масивен и компактен. Повечето астрофизици приемат това, тъй като според общата теория на относителността всяка концентрация на маса с достатъчна плътност трябва да колабира в черна дупка.
Днес има голямо количество непреки астрономически наблюдения на черни дупки в два обхвата на масите:

звездна черна дупка с маси на типична звезда (4 до 15 пъти тази на Слънцето)
свръхмасивни черни дупки с маси може би 1% от масата на типична галактика
Освен това има известни свидетелства за черни дупки с междинни маси, с няколко хиляди слънчеви маси. Те може би са в основата на образуването на свръхмасивните черни дупки.

Кандидатите за черни дупки със звездна маса се идентифицират най-вече чрез наличието на акреционни дискове със съответния размер и скорост и без неравномерните избухвания, които се очакват при дискове около други компактни обекти. Черните дупки със звездна маса може би участват в изригвания на гама-лъчи, въпреки че наблюденията на такива изригвания, свързани с образуването на свръхнови, намаляват вероятността от такава връзка.

Първите кандидати за масивни черни дупки са активните галактични ядра и квазарите, открити от радиоастрономите през 1960-те. Ефективното преобразуване на маса в енергия при триенето в акреционния диск на черна дупка изглежда е единственото обяснение за изобилната енергия, генерирана от такива обекти. След наблюдения на движенията на звезди около центъра на галактиките през 1980-те се предполага, че свръхмасивни черни дупки съществуват в центъра на повечето галактики, включително Млечния път. Sagittarius A* днес се приема за най-правдоподобният кандидат за място на свръхмасивна черна дупка в центъра на Млечния път.

Днес се счита, че всички галактики могат да имат свръхмасивни черни дупки в своя център и че тази черна дупка поглъща газ и прах, генерирайки огромни количества електромагнитно лъчение, докато цялата близка маса бъде погълната и процесът спре. Това обяснява и защо в близост до тях няма квазари. Въпреки че детайлите все още не са изяснени, изглежда растежът на черната дупка е тясно свързан с растежа на сфероидния компонент (елиптична галактика или струпването на спирална галактика), в който тя пребивава. Интересно е, че няма свидетелства за масивни черни дупки в центъра на кълбовидните звездни купове, което предполага, че те са коренно различни от галактиките.
Нещо такова представляват всъщност черните дупки
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/Accretion_disk.jpg/180px-Accretion_disk.jpg


Има някои предпазливи сведения за образуването на малки черни дупки на Земята в ускорители за частици, но това все още не е потвърдено. До момента няма наблюдавани кандидати за първични черни дупки.

pa4o_89
07-01-2006, 09:57
братле, що го непосъкрати малко. Кой ще ти чете толкова нещо?

priti_kiti
07-01-2006, 10:39
братле, що го непосъкрати малко. Кой ще ти чете толкова нещо? ... на който му е интересно.

SeXyTo_f
07-01-2006, 10:49
emi az li4no mnogo obi4am da 4eta za takiva ne6ta.... :roll:

WILD__BOY
07-01-2006, 11:03
А малко инфо за Неутронните звезди не искате ли?

scorpiass
07-01-2006, 11:07
А малко инфо за Неутронните звезди не искате ли?
Неутронна звезда е най-често звезда в края на своята еволюция, с маса над 10 пъти масата на нашето Слънце. При нея веществото е подложено на такъв невероятен натиск, че налягането на електронния газ не е в състояние да спре гравитационния колапс. Атомните ядра се разпадат до протони и неутрони, а протоните се свързват с електроните и се превръщат в неутрони. Така неутронните звезди са изградени изцяло от неутрони като плътността на веществото в центъра на неутронните звезди е огромна - 1012kg/cm3.

Масата на 1cm3 неутронно вещество е 109 тона. Диаметърът на неутронните звезди е само около 5-6 км, а скоростта с която се въртят около собствената си ос е невероятна - правят една обиколка само за части от секундата. Магнитното поле образувано от тях е изключително силно - индукцията му на повърхността на звездата достига до 108 Т За пример: човек който е попаднал в обхвата на магнитното поле на звездата ще бъде привлечен и ще се сблъска със звездата със скорост от 150 000 км/с.

Неутронните звезди излъчват в направление на магнитната си ос мощно електромагнитно лъчение предимно в радиодиапазона. Поради въртенето на звездите сякаш „проблясват“, затова те се наричат още пулсари.

=================

scorpiass
07-01-2006, 11:49
Неутронните звезди са изключително компактни обекти - размерите им не надвишават 10-20 км. Плътността им е гигантска. Освен компактните размери и колосалните плътности, неутронните звезди се характеризират с бързо въртене и силно магнитно поле. Те се въртят много бързо именно защото размерите им са толкова малки. Звездата прави един оборот около оста си за части от секундата. Интензитетът на магнитното поле също нараства след колапса стотици милиони пъти.

Следователно неутронните звезди представляват компактни, масивни и свръхплътни въртящи се магнити. Както при Земята, така и при неутронните звезди магнитната ос може да не съвпада с оста на въртене. Затова един наблюдател ще вижда излъчването на неутронните звезди не непрекъснато, а на импулси - само когато при въртенето си магнитната ос се обръща към него т.е. неутронните звезди проблясват подобно на морски фарове, поради което се наричат още пулсари.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8f/Crab_Pulsar.jpg/180px-Crab_Pulsar.jpg

scorpiass
07-01-2006, 14:58
А за какво ти беше?

scorpiass
07-01-2006, 21:34
цц ,в тая тема само 2 човека.....

WILD__BOY
07-01-2006, 21:46
Искам и за Пулсарите... :D

Се същото. Най ме кефи магнитното им поле. Ускорява електроните със скорост по-голяма от светлината и стават на космически "фар".

scorpiass
07-02-2006, 13:17
нещо не разбирам много добре "втората космическа скорост",ако някой може да я обесни...

scorpiass
07-04-2006, 10:52
Искам и за Пулсарите... :D

Се същото. Най ме кефи магнитното им поле. Ускорява електроните със скорост по-голяма от светлината и стават на космически "фар".
хаха кви електрони бе бате ,там можем да говорим единствено за кварки и фотони :)