07-03-2006, 06:26
Женските сърца са като кристални вази...мн нежни и мн лесно се чупят.Когато счупиш вазата кристала става на парчета и се разпрасква навякаде...Ти ще искаш да събереш пърчета и да върнеш любовта ми,но се ще има някое парче,което да не си намерил...и всикчо няма да е както преди...Защо до вчера ми казваше че си различен,че съм всичко за теб...твоето слънце...че никога няма да позволиш да ме наранят или ти да ми пречиниш болка...но го направи...Зашо вие мажете не осъзнавате колко ви обича ме когато сме с вас,а след време,понякога след години...опитвайки се да съберете парчетата на това счупено сърце,да се опитатте да ги залепите и да върнете миналото...Уви ние не сме играчки...Колкото и да те обичам,колкото до болка да ме боли за теб не се надявай да се върне след месеци.Толкова мн ме обичаш,а искаш да се разделим...Защо каде сгреших....може би там,че ти си в друга странаи че пак исках да съм с теб и те чакам вече 3 месеца...осватат още 4 месеца и се пребираш,а слагаш край...имал си недостатък,който щял да ме отблъсне завинаги.Когато една жена обича,тя те приема и с недостатъците...се пак и аз съм жена и не съм перфектна,имам хиляди недостатъци,но ти ме обичаш така каквато съм.Боли ме,не искам да те пускам,сълзите ми не спират....горещи стичащи се по нежното ми лице...Такава болка не бях изпитвала,от както не загубих първата си любов.Сякаш заби голям нож в сърцето и го извади...Но белега ще остане дори и след години като се сетя за етб ще изпитвам болка.Сигорна съм,че недостатъка заради който ме отблъскваш сега е нищо и аз щях да те приема с него.Боли...след време ти ще се опиташ да залепиш тази нежна кристална ваза,която сам счуши от прекалената си любов...След време сам ще ме търсиш,но болката ще ми е за урок да стоя далеч от теб,нямам сили още веднъж да ме нараниш...няма повече да видиш моите очи..моята усмивка...Момчета...отнасяйт е се нежно към жените...защото веднъж счупите ли тази ваза,никога не е както преди!