View Full Version : Какво е това по дяволите...
Чета, споделяте си проблемите тука, та и аз да споделя моя.Те всъщност са няколко.Запознах се с едно момиче по чата (чатърски му тъпотии).Започнахме и всяка вечер да си пишем в Скайп.Работата е там, че се влюбих в нея.Ще кажете баси и тъпите чатърски увлечения.Мдам...и аз казвах така преди.Обаче дойде мой ред и незнам как стана и се влюбих.Странното е, че тя го прие много добре и един вид тръгнахме преди още да се познаваме лично.Наскоро и ходих на гости...всичко според мен мина добре, страхувах се да не се разочароваме един от друг, но и след запознанството чувствата останаха.Ето какъв е обаче същинският проблем.Това че е от друг град и ни делят повече от 240КМ...и това, че тя е на 16 години...аз съм на 20 (не че изглеждам на толкова) и ми е гадно.Та тя ходи още на училище...все училищни истории са и в главата.Аз аз ходя на работа...уффф незнам как да го обясня.По някакъв странен начин ми е гадно, че съм се влюбил в 16 годишно момиче, ама какво да правя???Обожавам я...не издържам и един ден без да я чуя.толкова много пречки има...не ви задължавам да давате мнения...просто исках да си кажа какво ме боли...
Напълно те разбирам. И аз бях така с моя приятел. Разликата беше, че не се запознахме в чата. Година и половина бяхме така разделени на страаашно много повече от 240 км. Като резултат се виждахме много рядко. И това не беше единствената пречка. Бяхме на енди години, но различен акъл. НО бяхме заедно...по телефони и чатове после и НИТО ЗА МИГ не сме съжалили. Разделихме се по други причини. Мисълта ми е да не му мислиш много. Щом и двамата имате чувства един към друг, не ги остяваите да ви изядат отвътре. Бъдете заедно и се радваите на всеки миг заедно, колкото и кратък да е той. Никога няма да съжалите. А и според 240 км не са чак такова разстояние. И пеша можете да стигнете един до друг. Радваите се един на друг и бъдете щастливи. :)
Напълно те разбирам. И аз бях така с моя приятел. Разликата беше, че не се запознахме в чата. Година и половина бяхме така разделени на страаашно много повече от 240 км. Като резултат се виждахме много рядко. И това не беше единствената пречка. Бяхме на енди години, но различен акъл. НО бяхме заедно...по телефони и чатове после и НИТО ЗА МИГ не сме съжалили. Разделихме се по други причини. Мисълта ми е да не му мислиш много. Щом и двамата имате чувства един към друг, не ги остяваите да ви изядат отвътре. Бъдете заедно и се радваите на всеки миг заедно, колкото и кратък да е той. Никога няма да съжалите. А и според 240 км не са чак такова разстояние. И пеша можете да стигнете един до друг. Радваите се един на друг и бъдете щастливи. :) =D> =D> =D> мдам важното е да не ти пука и да бьдете щасливи пьк ще се виждате когато имате време \:D/
Благодаря за окуражаването...получавам от време на време забележки, че съм луд, щото съм се хванал с момиче с което не мога да излизам всеки ден и, че е малка.Но пък аз направо я боготворя...обичам го това момиче.Мерси за съветите...наистина щом съдбата е решила да сме разделени така, то аз ще се боря и със съдбата...
BeBencEto
07-07-2006, 21:45
nqma zna4enie razsoqnieto ako se obi4ate...si4ko shte si e na mqstoto...samo deto az ne razbiram kak muj na 20 godini moje da vliza v 4ata...az predi vlizah i moga da ti kaja 4e tva e neshto kato edn kapan ot koito izlizane nqma...vlizash seki den za da se viish s toq s onq suzdavash pritelstva skoro ve4e imash svoi sobstven kanal i invite-vash horica psoel trivia i kako li oshte ne i se vurti si4ko v krug...hodish s nqkoi koito dori ne si ivjdal..no kusate skusash se ot revane ..shtoto imash chuvstva kum nego..skoro nqkoi tvoi proqtel hop i s nego trugvash i taka v nqkva iliuziq i tn...si4ko se vurt okolo mirc-a kato nqmash internet naprao ti idva da se samoubiesh...q se osvesti malko ti si na 20 godini i edva li bi mogul da namerish liuovta na jivota si v 4ata...zemi da izlizash navun i da gledash realniqt jivot..a ne internet prostranstvoto v koeto seki moje da se predstai za kotio i da e...tupo e....no ako naistina si se obi4ate za liubovta granici nqma...ama se pak ne zabravqi 4e ne se vijdate s sedmici...koeo zna4i 4e seki edin ot vas moje si pravi kvoto iska....
знаеш ли, пиленце, кой е най-големия ти проблем? това че тъпото растояние ви дели! но има нещо, което можеш да направиш.
аз живея в шумен, а моя приятел е от варна. запознахме се тук, беше любов от пръв поглед. издържахме на растоянието точно 1 месец, след което той дойде да живее тук заради мен.
ти си на 20. какъв е проблема да идеш при нея (освен ако не учиш)?! ако просто работиш няма пречки пред теб, които да те спрат. вярно, че работа и квартира се намира трудно, но щом толкова хора (включително и ние) сме го преодолели, значи и ти можеш.
успех
всички до тука те окуражават ама аз само ще ти споделя личния опит. случи ми се точно същото - любов по чата...скайп, телефони каквото се сетиш. по цяла нощ съм седяла будна да си говорим, с дни не съм спала. деляха ни около 100км но ги преодоляхме и се видяхме. дам чувствата останаха докато не се появи човек който също ме караше да се чувствам толкова добре и обичана и който успя да ме спечели а и на всичкото отгоре си беше от моя град дори махала въпреки че пак бяха чатърски работи. та само да направя извода - дадоха ти се мн дръзки предложения дори за местене и честно ти казвам че мисля че по късно ще съжаляваш. имате разлика в мисленията- разрушително. вярно сигурно са ви мнооого силни чувствата ама според мене е всичко ще мине от самосебе си. ще си омръзнете извинявам се сигурно ще ти е неприятно да ми прочетеш мнението щом си толкова влюбен, ама дано му отделиш време и дано получа отговор специално какво мислиш
BeBencEto - Хаха...успя да ме разсмееш...при това доста искрено :D .Първо това че съм на 20 не значи нищо.В ай ер си влизам вече колкото да не ми се отрегистрира ника.По-редовен съм в скайп и смятам, че е нормално да си комуникирам чрез него, защото това все пак си е месинджър...Както забелязваш нямам чатърски навици, което достатъчно си говори за това дали съм пристрастен :lol:
anito.sl - уоуууу... :shock: ...доста сериозна стъпка не мислиш ли?А какво ще се получи ако се разделим...пак трябва да се прибирам и пак да търся работа.Макар и с толкова силни чувства към нея все още не съм способен на подобни действия.Аз самият не съм наясно с доста неща...
IvicHkA - Няма вечни неща.Всичко си има край и той рано или късно идва.Предполагам няма да остана с нея до края на живота си (нека сме реалисти, а не тъпо влюбени).Нямам нищо против да си споделиш мнението и даже го приемам доста сериозно.Вярно е...различия в мисленето има доста.Всъщност малко допирни точки имаме, но пък си се обичаме (това и аз немога да разбера).Най-вероятно изпитвам това, което ти си изпитвала към твоя тогавашен любим от друг град...незнам...не мога да сравнявам.И незнам дали няма да срещна някое момиче и тук, което да обичам така..."човек никога незнае" както казва малкият принц :) .Но за сега искам да не изпускам нито един момент, в който мога да съм с нея.А точно това става...
много ме разчувства твоята история способна съм да рева цяла нощ заради вас двамата сериозно. много късмет ти пожелавам и само хубави неща да ви се случат отсега нататък!!! :cry:
IvicHkA...може би спомени нахлуват нали?Но тази история не е по-различна от, която и да е било тук.Много мерси за пожеланията...надявам се нещата да се развият добре.Както казва сестра ми "нещата винаги се нареждат"...Оффф...само ми е малко виновно ,че е на 16...даже немога да го обясна като хората...
това с годините да ти е проблема! 4 години не са нищо и аз с моя сега сме така аз на 17 той на 21 проблема е никакъв ЛЮБОВ да имааааа обичайте се хора тфа нещо е неописуемо! Целувки за тебе и за "мъничката" любов ( в смисъл момичето не че любовта ви е малка :) )
Хехе...много мерси IvicHkA.Готин човек си :) .Пожелавам ти любовта Ви да става все по-красива и силна с времето :)
Krem4eto
07-09-2006, 16:18
Чета, споделяте си проблемите тука, та и аз да споделя моя.Те всъщност са няколко.Запознах се с едно момиче по чата (чатърски му тъпотии).Започнахме и всяка вечер да си пишем в Скайп.Работата е там, че се влюбих в нея.Ще кажете баси и тъпите чатърски увлечения.Мдам...и аз казвах така преди.Обаче дойде мой ред и незнам как стана и се влюбих.Странното е, че тя го прие много добре и един вид тръгнахме преди още да се познаваме лично.Наскоро и ходих на гости...всичко според мен мина добре, страхувах се да не се разочароваме един от друг, но и след запознанството чувствата останаха.Ето какъв е обаче същинският проблем.Това че е от друг град и ни делят повече от 240КМ...и това, че тя е на 16 години...аз съм на 20 (не че изглеждам на толкова) и ми е гадно.Та тя ходи още на училище...все училищни истории са и в главата.Аз аз ходя на работа...уффф незнам как да го обясня.По някакъв странен начин ми е гадно, че съм се влюбил в 16 годишно момиче, ама какво да правя???Обожавам я...не издържам и един ден без да я чуя.толкова много пречки има...не ви задължавам да давате мнения...просто исках да си кажа какво ме боли...
4 години не са много,напротив съвсем нормална разлика са.А това с 240-те км е лошо...Ако има начин да оправите пречките давай!УСПЕХ!
Malko_kote
07-09-2006, 16:31
Mi pi4, prosto...ili se jertvai da bie6 tozi put vsqka sedmica i da ne q vijda6 dulgo ili po-dobre q zabravi :(
zna4i az 6e ti pojelaq samo "uspeh" vijdam 4e ti ve4e si re6il kakvo da pravi6 a imenno obi4a6 q i da prodaljava6 da q obi4a6.cunki pi4 ;)
cskamoni4ka
07-09-2006, 16:52
Много кофти така пич,да си далеч от човека който обичаш.