PDA

View Full Version : ........



nxn`
07-14-2006, 12:28
ърцето ми е парещата болка,
душата ми е вик, отчаян стон,
очите ти са сините звезди,
обсипали с надежда моят небосклон

Да вярвам в бъдещето?
Не не мога, без теб да търся път към своя рай,
да бъда себе си , отново да обичам,
във плен на всемогъщата ти страст.

Как искам пак да бъда същия,
безгрижен, весел, и щастлив хлапак.
Да се събуждам сутрин със усмижката
и да заспивам с нея в своя нереален свят.

И щастието искам да ми върнеш,
самия мен едва ли би могла
безмилостно уби във мен човека,
не вярвам вече в любовта.

Safira
07-14-2006, 18:10
Поредната изпълнена с чувство творба. Но от многото, които са написани на тази тема, тази е една от малкото оригинални и небанални.
Всеки стих има определено не случаен подбор на изрази и думи.. и римите са почти точни.
Последната строфа, ах, последната строфа... :) Тя е може най-добрата от цялото стихотворение. През нея прозира болката и копнежа по загубеното най-ясно. И успяваш да завладееш точно с нея.
Само мъничко му оправи римите във втората строфа.
Иначе е силно!