nxn`
07-15-2006, 17:21
Послание изпращам
в страната на смеха-
до болка маразя себе си ,
защо почувствах любовта.
Гласът ми губи се в безкрайното,
отричан, не доказал чувствата.
Говоря си отново само с вятъра,
погалил нежно пясъка в пустинната земя.
Прашинка обич, пламъче надежда
горят в олтар от спомени.
Как искам пак да те усещам!
Запали ме
и бавно изгорях-
да върна времето назад
така и не успях.
Душата ми кърви със нова сила,
сърцето ми гори за тебе само, “мила”
И трудно можеш да го спреш.
Как тайно си мечтая да ме разбереш.
Света е вече друг,
отмина бавно нашто време.
Защо тогава нося те във мен?
И погледът ми търси само тебе?
Заспивам с мисълта за теб
и питам се на сутринта:
дали ме носиш още там,
дали ме има още в твоята душа.
Да вярвам в теб,
защото вярвам в любовта,
защото бе за мен такава.
Не ме моли, не мога да я спра!
Защото чувам твоя глас,
Защото нощем виждам те в небето,
Защото чувствам твойта страст,
Защото още нося те в сърцето!
в страната на смеха-
до болка маразя себе си ,
защо почувствах любовта.
Гласът ми губи се в безкрайното,
отричан, не доказал чувствата.
Говоря си отново само с вятъра,
погалил нежно пясъка в пустинната земя.
Прашинка обич, пламъче надежда
горят в олтар от спомени.
Как искам пак да те усещам!
Запали ме
и бавно изгорях-
да върна времето назад
така и не успях.
Душата ми кърви със нова сила,
сърцето ми гори за тебе само, “мила”
И трудно можеш да го спреш.
Как тайно си мечтая да ме разбереш.
Света е вече друг,
отмина бавно нашто време.
Защо тогава нося те във мен?
И погледът ми търси само тебе?
Заспивам с мисълта за теб
и питам се на сутринта:
дали ме носиш още там,
дали ме има още в твоята душа.
Да вярвам в теб,
защото вярвам в любовта,
защото бе за мен такава.
Не ме моли, не мога да я спра!
Защото чувам твоя глас,
Защото нощем виждам те в небето,
Защото чувствам твойта страст,
Защото още нося те в сърцето!