PDA

View Full Version : Гордост?



no_martyr
07-19-2006, 18:40
"Реализъм имаме тогава, когато песимизмът е в служба на оптимизма."

*****

Общо взето, за да си нямаш проблеми с тези около теб, трябва да умееш да се продаваш. Да се
усмихваш приветливо, да отстъпваш безхарактерно във всички ситуации, дори когато ясно разбираш, че единственото достойно решение е да се бориш. Никой няма да те уважава, но поне ще имаш нещо като приятелски кръг. Защото всички обичат безгръбначните, така както обичат безплатните услуги. Да лазиш, да целуваш разни знайни и незнайни телесни части, да си човек на повикване…главата долу, погледът – забит в земята, нервна усмивчица вместо поздрав за някой приятел/роднина/познат/експлоататор…и на душата леко, и в главата тихо, и в сърцето празно. Но има в теб понякога и някаква, макар и нищожна радост – например, че дотолкова си успял да впечатлиш колегата, че ти е позволил да свършиш работата му за деня. Дори ти e предложил да пиете по нещо след това. (Само се надяваш да не поиска той да ти плати сметката, като си изпиете там каквото е нужно. Можеш и сам да платиш, имаш си гордост все пак.)

Гордостта, изглежда, е твърде относително понятие. За мен тя е нещо, което много трудно мога да се съглася да пренебрегна. В повечето случаи действам според нейните повели, без нея се чувствам жалка. Може би заради това не мога да уважавам хора, които нямат гордост или правят компромиси с нея в името на каквото и да било – разни любови, парични облаги, за да се харесат на някого…Гордостта е гръбнакът на личността ми, без нея щях да съм едно същество, постоянно неуверено в собствените си желания и подбуди, без нея нямаше да имам силата да ставам всеки ден и всеки ден да се боря –с недостатъците си, с противоречията си, с чуждите опити да ме подчинят и укротят. Сигурно е по-лесно да се предадеш. Сигурно си по-полезен. Сигурно е признак на добри маниери. Не знам. За голяма част от хора може би е всичко това, за мен не е нищо повече от признак на слабост.

А какво значи да си слаб? И да не би това, което наричам сила, всъщност да е прекален егоизъм и ненужно отричане на добрите черти на така наречения социум? На тези въпроси днес отговарям – стига с това постоянно кланяне пред обществото и неписаните му правила. Стига с това лицемерно претендиране, че сме “различни от стадото”, като всъщност дефиницията ни за различие пак е основана на характеристики, които да ни помогнат да се впишем в някоя група, била тя “underground”, “over ground” или “middle ground”. Човекът е социално животно, така е, но това причина ли е да се държим като животни, когато станем част от даден социум? Да отхвърляме тези извън него? Да се кичим с разни белези и маркировки, показвайки по този начин на другите около нас, че ние сме от тия, а не от ония (Боже опази!) ? Това ли е практическата изява на идеята за равноправие и взаимопомощ? (Поправка – това беше наивно от моя страна. Какво равноправие и каква взаимопомощ…обществото като такова е въплъщение на крайния егоизъм – ти на мене, аз на тебе…). Може и да съм прекалено голям идеалист, а може би не мога да видя добрите страни на сегашното общество и на всяко такова, всъщност, само че не мога да се отърва от мисълта, че човек, имащ гордост и себеуважение, би поразсъждавал поне малко, преди да си лепне доброволно някакъв етикет и да се подчини на привидно прости правила, които се спазват само дотолкова, доколкото са удобни на някого. За да не се чувства сам. И за да има “аз на тебе, ти на мене ”.

Гордостта наистина е относително понятие…