bad_boy88
07-21-2006, 22:43
Здравейте!
Оффффффффффффф :smt011 Не знам от къде да започна, знам, че не съм единствения. Всичко е започнало преди да се родя. Мама и тате /Бог да го прости милия/ са се оженили. Преди това мама е била ухажвана един "човек", който след смъртта на татко стана мой мъчител. Станах роб, много ми е тежко, не мога да го преодолея... мн ми е кофти :cry: няма с кой да споделя. И така от 10 години вече ще станат това говедо ми съсипа живота. Все ме обижда по най-грубия и долен начин, без да го интересува, че пред него има дете. Гледаме с омраза, не мога да го търпя. :smt013 винаги той е прав, писна ми вече. Обижда роднините ми, баба и дядо /Бог да го прости и него - моя палач го съсипа; обиждаше го и спореше с него за най-незначителното нещо/. Иска да ме отстрани и го прави успешно. С мъка го казвам. Ро-днините ми нищо не могат да направят, мама го приема. Внаги ми крещи за неща, които не съм направил, винаги за него аз съм парцал, с който може да се избърше, пие и пуши като лу и луд. Винаги е пиян, дори веднъж ми посегна /никой не знае/. Не мога да издържам, сърце-то ми вече няма сили, имам чувството, че умирам... :smt010 и дано да умра. Не смея да се опълча, страх ме е да не се случи нещо с мама и с роднините ми, да не ги нарани. Винаги не ме поздравява, за него кучето му е като роден син. не искам да имам нищо общо с него. ](*,) :smt070 Но търпя заради мама, защото е много болна. Как искам татко да е жив, но го няма. нямам си никой с когото да споделя. До-бре, че приятелите ми не знаят /само трима от тях, но те няма да кажат/. Искам татко да е до мен, да ме подкрепя, но го няма, няма и няма :smt010 :smt010 :smt010 не смея да се обърна към Държавната агенция за закрила на детето, защото не искам мама да има проблеми. не искам. той не работи, и ние го издържаме.... :smt011 мн съм объркан, просто искам да споделя с някой.за последните 11 години живота ме очука жестоко, обрули плодовете на моето щастие: почина-ха мн мои близки и роднини, загубих татко, чичо, мн близка приятелка, а и в училище ме правят на нищо. обиждате ме, нагрубяват ме, подиграват ми се..........писна ми вече... :smt013 :smt013
извинявайте, че ни ви занимавам с моите глупости.
извинявайте
просто искам да имам приятели с които да споделя, но нямам - не искам да обременявам моите приятели /имат си много проблеми и те милите :smt010 /
благодаря, че ми обърнахте внимание
От София съм, който иска да ми пише - нека изпрати ЛС. Ще се радвам ако завържа нови контакти.
Оффффффффффффф :smt011 Не знам от къде да започна, знам, че не съм единствения. Всичко е започнало преди да се родя. Мама и тате /Бог да го прости милия/ са се оженили. Преди това мама е била ухажвана един "човек", който след смъртта на татко стана мой мъчител. Станах роб, много ми е тежко, не мога да го преодолея... мн ми е кофти :cry: няма с кой да споделя. И така от 10 години вече ще станат това говедо ми съсипа живота. Все ме обижда по най-грубия и долен начин, без да го интересува, че пред него има дете. Гледаме с омраза, не мога да го търпя. :smt013 винаги той е прав, писна ми вече. Обижда роднините ми, баба и дядо /Бог да го прости и него - моя палач го съсипа; обиждаше го и спореше с него за най-незначителното нещо/. Иска да ме отстрани и го прави успешно. С мъка го казвам. Ро-днините ми нищо не могат да направят, мама го приема. Внаги ми крещи за неща, които не съм направил, винаги за него аз съм парцал, с който може да се избърше, пие и пуши като лу и луд. Винаги е пиян, дори веднъж ми посегна /никой не знае/. Не мога да издържам, сърце-то ми вече няма сили, имам чувството, че умирам... :smt010 и дано да умра. Не смея да се опълча, страх ме е да не се случи нещо с мама и с роднините ми, да не ги нарани. Винаги не ме поздравява, за него кучето му е като роден син. не искам да имам нищо общо с него. ](*,) :smt070 Но търпя заради мама, защото е много болна. Как искам татко да е жив, но го няма. нямам си никой с когото да споделя. До-бре, че приятелите ми не знаят /само трима от тях, но те няма да кажат/. Искам татко да е до мен, да ме подкрепя, но го няма, няма и няма :smt010 :smt010 :smt010 не смея да се обърна към Държавната агенция за закрила на детето, защото не искам мама да има проблеми. не искам. той не работи, и ние го издържаме.... :smt011 мн съм объркан, просто искам да споделя с някой.за последните 11 години живота ме очука жестоко, обрули плодовете на моето щастие: почина-ха мн мои близки и роднини, загубих татко, чичо, мн близка приятелка, а и в училище ме правят на нищо. обиждате ме, нагрубяват ме, подиграват ми се..........писна ми вече... :smt013 :smt013
извинявайте, че ни ви занимавам с моите глупости.
извинявайте
просто искам да имам приятели с които да споделя, но нямам - не искам да обременявам моите приятели /имат си много проблеми и те милите :smt010 /
благодаря, че ми обърнахте внимание
От София съм, който иска да ми пише - нека изпрати ЛС. Ще се радвам ако завържа нови контакти.