View Full Version : MOQTA IZPOVED...:(
Broken`heart
07-23-2006, 15:17
Като гледам тук е прекрасно място човек да си излее цялата мъка и любовно разочарование без да ангажира и натоварва непременно някой с проблемите си. За мен нещата стоят по следния начин - късмет в любовта опрределено ми е липсвал винаги. Първото ми по-сериозно увлечение беше в края на 8 клас и това на пръв поглед чисто физическо привличане се превърна в най-дълбокото влюбване което би могло да има на такава възраст. Година и половина бях толкова дълбоко влюбена и заслепена в момче от моя клас което в последствие стана един от най-добрите ми приятели. Както и да е не признах чувствата си - чувства толкова дълбоки че в един момен ме докараха до най-коварното в тази възраст ужасна депресия. Месеци в които не виждах светлината в които не знаех защо живея. Прекрасно ме разбират голяма част от вас знам. това е защото любовта може до такава степен да те направи щастлив но в другите случаи тя се оказва най-жестокото и болезнено чувство- сам се затваряш в един омагьосан кръг от който не можеш да излезеш. Сълзите ти не спират живееш ден за ден без ясна цел и без сили да се бориш. Забравяш приятелите си и тези които те обичат. Не можеш да видиш че всъщност светът не е толкова тъжен и че има незабравими хора но не и незаменими. В един момент при голям късмет и подкрепа излизаш от този тунел както стана и с мен. Година и полвина след това първоначално детско влюбване аз сякаш си отворих очите и започнах да живея и да се забавлявам. Живеех за мига. Захващах се с несериозни и обречени връзки само и само да усетя тръпката за момента. И точно когато си мислех че трябва голямо търсене на човека който да се превърне в твоя полвинка, в светлината на живота ти и че не може да ти падне едва ли не от небето - това се случи. И именно в чата мястото където е почти невъзможно да се появи истински човек а не поредния позьор се появи ТОЙ. Приятел на едни мои приятели...на други мои приятели...толкова общи неща..общи интереси---общи вкусове..нооо за мен просто приятел. Явно тази предишна любов не беше в главата ми - но все още в сърцето ми. Както и да е стигна се до една изненадваща целувка в дискотеката която така ме стресна и притесни че просто си тръгнах..без обяснение без една дума от моя страна. Последва месец в който всичко беше уж спокойно и след това се стигна до момента в който аз се почувствах готова да бъда с това прекрасно момче. Не заради друго а затова че тази ужасна "голяма любов" беше добър приятел с това момче. Имахме една кратка но вълшебна връзка. Месец и полвина който обаче за мен беше мъчение- радвах се че съм с този човек защото беше прекрасен във всяко едно отношение което ние момичетата желаем..вълшебните очи прекрасната усмивка една много лядка красота и от друга страна невероятно умен чувствителен съобразителен възпитан..като се добави това че е футболист и едно от най-желаните момчета в града и можете да си създадете представа за какъв мечтан образ става дума. Ноо сърцето ми си знаеше неговото а и безкрайните опити да бъдем разделени чрез анонимни смс-и и подобни лицемерни праяви накрая успяха. Приключи тази връзка и на мен сякаш ми олекна. Дори след месец когато го виждах с друга нищо не трепваше в мен. Докато в един момент всичко се преобърна и за не знам кой път се потвърд итвърдението че оценяваш стойността на един човек когато го загубиш. Разбрах че съм била щастлива а не съм разбрала. Той беше с нея но нейната ревност беше и продължава да бъде адки болезнена. тя проучваше всичко за мен стремеше се да бъде моя приятелка за да се застрахова от евентуални мои опити да си го върна..казваше ми че го заслужавам помече че се чувства зле заради мен...а от страни беше видимо колко трудно вървеше връзката им - постоянни скандали от нейна страна тъй като той е уникално добър и миличък и никога не би повишил тон...така се мъчи около полвин година когато се разделиха. Трудно мога да ви опиша радосттоа си защото след тези месеци в които животът ми отново беше ад сега имах шанса да създам една красива връзка защото бях осъзнала какво и колко значи той за мен. Разбирах го повече от колкото някой би могъл. Бях готова да дам всичко за него- всичко. Но пак се връщам при късмета- излязохме на рождения ми ден. Той се появи с едно прекрасно цвете и с много мило пожелание- най-прекрасният подарък. Но всичко спря до тук. Мислех си че още много малко ни трябва за да възстановим вълшебната връзка...но бившата не преставаше да го преследва. след като той ми беше казал колко ужасна е тя и как го маниполира неговата слабохарактерност позволи да се съберат. каза ми....прецаках се. но какво от това си мисля аз като си и нея. И сега всичко е така. Те са заедно отново в една измъчена връзка н от всички най много страдам аз. не просто защото той не е с мен а защот под общото влияние този човек стана един от "масата". Пропилява живота си и бавно затъва и няма кой да му даде сили и стимул да се бори за да постигне това към което цял живот се е стремял и до което е толкова близо. Явно любовта на "ревнивата" стига до там че да се радва че го е спечелила тя а не аз и не разбира същността че да обичаш значи да жертваш себе си и щастието си за щастието на другия. Сега дори не можем да сме и приятели както преди. Мъча се да го намразя защото да го забравя е невъзможно. А погледна ли в очите му видя ли усмивката......
Благодаря предварително на всеки който вникне в моята история и наистина мога да ви кажа че олеква до някаква степен когато споделиш. ако някой има интерес към моята история или иска да сподели своя опит нека каже.
lele kolko si mi dobri4ka....opitai se da izmukne tova mom4e ot rucete na taq podla ku4ka to hubavite tikvi gi qdat prasetata ama se opitai da go spasi6 ne pozvolqvai malodu6no su6testvo kato taq da razru6i i ubie dobrata du6a na mom4eto...USPEH!!!
theraven_nz
07-23-2006, 15:41
От доста време не е имало толкова дълга и подробна изповед тук... радвам се, че си решила да го споделиш пред тази широка аудитория, макар и анонимно. Сигурен съм, че цялото това писане не е било напразно, знам, че ти е олекнало, дори само мъничко :)
Какво мога да ти кажа.... живота доста пъти ни поставя пред такива изпитания, на волята, на сърцето, на цялото съзнание. Може би за да ни научи на това, което следва... Бъди силна, все така открита и винаги си пази по една усмивка в задния джоб, в случай че ти потрябва :D Наистина такива момчета са голяма рядкост, едва ли не "такова животно нема", но погледни от хубавата страна - бъди радостна че си се допряла до такова щастие, бъди радостна, че осъзнаваш че си нещо повече, малко по-добра от онази, която ти го е отнела... Нищо не остава ненаказано...
Не намразвай момчето... не се знае кога пътищата ви пак ще се пресекат... Избягвай това чувство - омразата, вярно доста хора си я просят, но не това е начина... не си струва да си мориш нервните клетки,ще ти трябват занапред. А и времето лекува всичко, няма нещо, което да не може да се превъзмогне. Мога да го кажа от личен опит, защото доста хора са оставили трайна следа в съзнанието и сърцето ми и доста често са отказвали да бъдат изкоренени от там. Воля му е майката и увереност, която просто някой трябва да ти вдъхне. Дано ако от никой друг, тук я получиш... Айде усмивка :D :smt058
addictedtou
07-23-2006, 16:12
Наистина това е мн гадно...но просто няма как да не го изживеем.Това е част от нашия живот..И аз много см страдала и не вярвах че ще намеря любовта...но в един момент..когато най малко очаквах я открих и в човек...който не см си и представяла че може някой ден да бъда с него...
За всеки влак си има пътници...и ти ще намериш своя влак....но вярвай ми ще бъдеш много щаслива...може и след време тоя човек да бъде...не го мрази....защото от омразата до ллюбовта има само една крачка...и после пак ще боли...
Пожелавам ти една искрена и мн красива любов!!
Успех :)
някой прочете ли го изобщо 8-[
някой прочете ли го изобщо 8-[
Аз да...и написаното доказва, че има хора...дааа има такива хора, които обичат истински...Но просто не могат да бъдат с този в когота така лудо са се влюбили...Broken`heart...нещата между вас ще се получат...Дай на този човек да разбере, че го обичаш.Не да му го кажеш...покажи му го...
thirteen
07-23-2006, 18:39
Прочетах го...личи си колко много го обичаш,мила...
Възхищавам ти се,че му желаеш добро въпреки обстоятелтвата да не сте заедно.От написаното разбрах,че държиш силно на него..Ти го описа идеалното момче.. а от историята ти ,от самите ти думи си личи че си много добро и стойностно момиче.Пожелавам ти успех.. нямам идея как да си го върнеш,но не заслужаваш да страдаш толкова първо за 1 после за друг.Вярвай ми,за всеки си има половинка...
Междодругото на колко си години,защото мислиш доста зряло?
cskamoni4ka
07-23-2006, 19:40
Леле миличка не ти завиждам,няма ли някакъв начин да си го върнеш? :cry:
TheSadlyHappyGirl
07-23-2006, 20:04
Искам да споделя скромният си опит. Излизах с едно момче, беше много отдавна, но спомените ми са все още доста ярки. И двамата бяхме силни характери, затова в общи линии не се разбирахме особено за някои неща и компромисите разбира се правех аз. Един ден заради думите на други хора и точно тази омраза, която се натрупва към човека когото обичаш когато той не постъпва според очакванията ти, приех поканата за кафе на едно друго момче. Кафето мина супер добре и аз реших от ЯД да скъсам с гаджето си. След няколко дни се свалих с другото момче пак от ЯД, че приятелят ми не направи нищо да спре това да се случи. Резултата беше, че с новото момче не си паснахме и се разделихме, а бившото гадже си намери нова приятелка. И така приятелка след приятелка около 1 година не намирах смелост да му кажа какви са били в действителност чувствата ми. След това се запознах и свалих с момчето, с което съм и до момента и тогава старият приятел все още не знаеше какви са били чувствата ми към него. Дори и да съм щастлива сега, спомените за онова момче ми носят някаква горчивина. Можеше да излезе нещо, но аз реших за по-лесно да го намразя, че не ме спря да си тръгна, че не ме потърси, че излизаше с други. От скоро отново сме приятели и си говорихме за връзката ни. Той ми сподели, че тогава му е било супер гадно за нас, но сега и двамата сме поели различни пътища в живота, излизаме с други хора и неможем да сме заедно. Ще си задавам много време въпроса :arrow: КАКВО? Какво щеше да стане, дали и досега щяхме да сме заедно ако си бяхме поговорили като разумни хора, които не са заслепени от гордост?
Съветът ми е: ГОВОРИ С НЕГО. Чудя се какво чакаш. Щом толкова време го обичаш толкова силно, а е явно че и той има чувства към теб, защо не го направиш. Може да стане нещо след време и да осъзнаеш, че никога няма да можете пак да сте заедно. Когато имаш възможност :arrow: ДЕЙСТВАЙ!
адски тъжна история наистина! любовта често ни се показва в очите на неподходящия човек и тогава най-много боли. но болката отминава щом обичта ненадейно ни намигне и повика с гласа на споделените чувства!
не се тревожи. ако това момче сега не може да се радели с ревнивата си приятелка, значи му е адски трудно и вероятно я обича. дори твоята любов да е по-силна от нейната, това не значи, че само заради това той трябва да е с теб. и нейното царство ще свърши и някой ден той ще остане сам. а до тогава той просто ЖИВЕЙ и се радвай на всеки миг, защото всеки ден е различен и нищо в този живот не се повтаря отново :-k :wink:
Broken`heart
07-23-2006, 22:16
blagodarq na vsichki koito sa otdelili ot vremeto si i sa procheli tova v koeto izlqh naistina svoqta nepodpravena sushtnost. na 17 sum
blagodarq vi i za suvetite i za podkrepata naistina mi pomogna da razbera che mislq v pravilnata nasoka
thirteen
07-23-2006, 22:23
А така.. Събери смелост и въпреки всичките обстоятелтства се бори.Няма какво да изгубиш.Такава любов неможе току така да се пренебрегне мисля ,че ще успееш .. бъди така искрена и с него.Пожелавам ти успех.