Анонимен форумец
07-25-2006, 12:05
Бих искал да ви разкажа моята история, знам че едва ли нещо ще се промени и малко ще са хората, които ще прочетат всичко, което ще напиша и ще отговорят адекватно, но се надявам поне на мен да ми стане по-леко... поне малко по-леко, колкото и да е невъзможно в момента... Писанията ги пиша на фона на Hammerfall - Always Will Be & Hammerfall - Dream Come True, което май още повече затормозява "изповедта"
Всичко започна преди четири години, бях тъпо пуберче тогава, обаче като я видях нещо ми се преобърна в корема, зави ми се свят и разбрах, че изглежда ще е тя... Тогава все още бях подвластен на компютърните игри, но понеже нямаш все още компютър вкъщи и играех в една зала.Един ден я видях там, може би беше 1 или 2 месеца след като я видях за първи път, обаче тогава нищо не бях направил по-въпроса.Реших да опитам някой и друг трик и чрез изпускане на стотинки (помня го, сякаш беше вчера) успях да мярна никнейм-а в известната и досега мИРК-а.Следващите месеци я опознавах само виртуално, разбрах, че е с година по-голяма от мен, също и че имаме еднакви мнения по доста въпроси, а и се допълвахме.
Скоро бях поканен на рожден ден на едно момиче, което беше от стария ми випуск, но сега щеше да е от моя клас.... Рожденния ден започна в дискотеката, там я видях отново, оказа се, че са много добри приятелки с моята бъдеща съученичка.Беше толкова божествено красива, поне в моите очи, а и бях започнал да я опознавам душевно и така тя се изскачи още по-нависоко в мечтите ми и остана там на върха и до ден днешен.
Разказах й кой съм аз в дискотеката и тя много се изкефи, а аз се бях спекъл, притесняваше ме (а и още ме) външния ми вид - пълен съм и това ми създава някои комплекси, макар че вече се справям по някакъв начин и се опитвам масата, която да я имам да я правя в мускули.Нея обаче това, че изглеждам така въобще не я вълнуваше.Говорихме си, дори се снимахме и тогава им открадна ума и сърцето... Годините минаваха, аз не спирах да я опознавам и да осъзнавам още повече колко много си допадаме.Тя е различна, различна от всички, облича се различно, говори различно, мисли различно, точно като мен и това ме влудяваше.
Сериозните проблеми започнаха преди половин година.За първи път я видях с момче, гаджето й, спряхме се, поговорихме, но само един поглед към очите му ми беше достатъчен, гледаше все едно казва "Надменен съм, защото тя е с мен", а може би просто така ми се е сторило, бях обзет от ярост.Първия срещнат тогава стълб го изяде, от тази половин година поне 20 пъти съм си посинявал ръката вследствие удари по някакъв предмет, на който да си изкарам яростта.
Много добър мой приятел имаше рожден ден, няколко месеца след случката.Голяма компания, много алкохол, знаете как е.Тя се появи също, седна до нас, поговорихме си и тогава отново дойде той.Бях смесил яко бира и водка, но благодарение на тримата, които ме удържаха не направих глупостта, която сигурно щях да извърша.Можех да го смачкам от бой, да го изтрия от лицето на Земята с ръцете, които толкова често бях наранявал заради нея, но после осъзнах, че е по-добре, че бях спрян...
Оттогава я виждам всеки ден, но.... незнам.Всеки ми говори по два начина, почти идентични - "Кажи й всичко и изчакай да видиш какво ще стане", но е трудно, мамка му, трудно е... Всичко свързвам с нея, винаги мисля за нея, като че ли някакво древно проклятие ме е застигнало и ме е обрекло на доживотно страдание...
Излизах с момичета, имах гаджета, дори на няколко пъти почти се стигаше до секс, но аз се отдръпвах и те ме мислеха за луд(гаджетата ми), приятелите също - "Ти си луд, как ще й откажеш"
До болка разбрах какво значат думите - болка, депресия, безизходица...
Незнам дали тя го осъзнава, опитвал съм се да й го намеквам, но като че ли има здраво залепена лепенка на устата ми, когато се опитам да й го призная....
Мечтите ми са като едно голямо кръстовище, но накъдето и да потегля - пътят винаги свършва при нея....
Благодаря, че прочетохте всичко това и натоварихте и себе си с историята ми....
Всичко започна преди четири години, бях тъпо пуберче тогава, обаче като я видях нещо ми се преобърна в корема, зави ми се свят и разбрах, че изглежда ще е тя... Тогава все още бях подвластен на компютърните игри, но понеже нямаш все още компютър вкъщи и играех в една зала.Един ден я видях там, може би беше 1 или 2 месеца след като я видях за първи път, обаче тогава нищо не бях направил по-въпроса.Реших да опитам някой и друг трик и чрез изпускане на стотинки (помня го, сякаш беше вчера) успях да мярна никнейм-а в известната и досега мИРК-а.Следващите месеци я опознавах само виртуално, разбрах, че е с година по-голяма от мен, също и че имаме еднакви мнения по доста въпроси, а и се допълвахме.
Скоро бях поканен на рожден ден на едно момиче, което беше от стария ми випуск, но сега щеше да е от моя клас.... Рожденния ден започна в дискотеката, там я видях отново, оказа се, че са много добри приятелки с моята бъдеща съученичка.Беше толкова божествено красива, поне в моите очи, а и бях започнал да я опознавам душевно и така тя се изскачи още по-нависоко в мечтите ми и остана там на върха и до ден днешен.
Разказах й кой съм аз в дискотеката и тя много се изкефи, а аз се бях спекъл, притесняваше ме (а и още ме) външния ми вид - пълен съм и това ми създава някои комплекси, макар че вече се справям по някакъв начин и се опитвам масата, която да я имам да я правя в мускули.Нея обаче това, че изглеждам така въобще не я вълнуваше.Говорихме си, дори се снимахме и тогава им открадна ума и сърцето... Годините минаваха, аз не спирах да я опознавам и да осъзнавам още повече колко много си допадаме.Тя е различна, различна от всички, облича се различно, говори различно, мисли различно, точно като мен и това ме влудяваше.
Сериозните проблеми започнаха преди половин година.За първи път я видях с момче, гаджето й, спряхме се, поговорихме, но само един поглед към очите му ми беше достатъчен, гледаше все едно казва "Надменен съм, защото тя е с мен", а може би просто така ми се е сторило, бях обзет от ярост.Първия срещнат тогава стълб го изяде, от тази половин година поне 20 пъти съм си посинявал ръката вследствие удари по някакъв предмет, на който да си изкарам яростта.
Много добър мой приятел имаше рожден ден, няколко месеца след случката.Голяма компания, много алкохол, знаете как е.Тя се появи също, седна до нас, поговорихме си и тогава отново дойде той.Бях смесил яко бира и водка, но благодарение на тримата, които ме удържаха не направих глупостта, която сигурно щях да извърша.Можех да го смачкам от бой, да го изтрия от лицето на Земята с ръцете, които толкова често бях наранявал заради нея, но после осъзнах, че е по-добре, че бях спрян...
Оттогава я виждам всеки ден, но.... незнам.Всеки ми говори по два начина, почти идентични - "Кажи й всичко и изчакай да видиш какво ще стане", но е трудно, мамка му, трудно е... Всичко свързвам с нея, винаги мисля за нея, като че ли някакво древно проклятие ме е застигнало и ме е обрекло на доживотно страдание...
Излизах с момичета, имах гаджета, дори на няколко пъти почти се стигаше до секс, но аз се отдръпвах и те ме мислеха за луд(гаджетата ми), приятелите също - "Ти си луд, как ще й откажеш"
До болка разбрах какво значат думите - болка, депресия, безизходица...
Незнам дали тя го осъзнава, опитвал съм се да й го намеквам, но като че ли има здраво залепена лепенка на устата ми, когато се опитам да й го призная....
Мечтите ми са като едно голямо кръстовище, но накъдето и да потегля - пътят винаги свършва при нея....
Благодаря, че прочетохте всичко това и натоварихте и себе си с историята ми....