mnogomili4kata-sf
07-29-2006, 09:28
Съжалявам,че ще ви тормозя с моите словоизлияния...но в момента желанието ми е единствено на вас да кажа какво ми е...имам винаги с кого да споделя,но не знам нещо в мен се преобърна,взех да се затварям в себе си и дори на приятелите си не искам да казвам какво ми е всъщност...сами разбирате,че съм разочарована за пореден път.Отдавна спрях да се обвинявам,че аз съм виновна за края на връзката,въпреки че си знам грешките,но определено не потулих всичко аз.За близо 2 месеца връзка(която имам чувството,че е 6 месеца,не 2) едвам осъзнавам как преди месец ние с това момче не можехме да се отделим,не можехме да дишаме един без друг,а сега стоим хладни един до друг,от ден на ден по-зле.Привързана съм към него,гадно ми е,че изобщо не е онова момче,с което се запознах.Както той сам каза "Всичко хубаво идва бързо и си отива бързо"...да,отиде си...дори желанието ми да го виждам,защото от 2 седмици е винаги в лошо настроение и се даржи ужасно с мен.Всичко беше ясно,че ще стане така и все пак криех една малка частица надежда.Сега отново съм там,където бях преди той да влезне в живота ми- озлобена към повечето мъже(не ми се карайте,знам,че не всички са такива),ставам все по-гадна и съм сигурна,че скоро не бих допуснала никого до себе си...ще ги мачкам както аз мога,въпреки,че не обичам да съм такава...Знам,ще ми мине,до след 2-3 седмици ще се чувствам по-добре,ще се справя,но е гадно :( :( :(