`Sweet`Pandemonium`
07-31-2006, 21:36
Всякакви критики,обиди и т.н. приемам...просто искам да излея чувствата си!
Щастлива съм, защото те обичам,
щастлива съм, защото си до мен.
Защото с твойто име любовта наричам,
защото ти осмисляш моя ден...
Нощта ми е красива и спокойна,
когато с нежността споделя твойта нощ.
Без тебе тя е кораб със пробойна,
във който няма сила, няма мощ,
да плава през безбрежни океани,
да среща залези, лъчи, звезди.
И аз се моля с мене да останеш,
до онзи край – на земните ми дни...
И моля се все тъй да ме обичаш,
така безумно – както досега.
Със мен да страдаш, в мене да се вричаш,
и да откриваш в мен приятелска ръка...
Да бъда, искам, твоя вечен пристан,
когато те измъчва болка, гняв и страх.
В живота ти когато няма смисъл,
да върна позабравен смях...
Сълзите ти със устни ще изпия,
капките кръв от твоето сърце
ще събера и ще ти давам сила,
да станеш и да продължиш напред...
И всичко свое с обич ще ти давам,
ти само стой до мен и замълчи,
че думите понякога раняват,
кажи ми всичко, но ми говори с очи...
Обичай ме със топлите си устни,
целувай моя страх, и той – сломен,
в един – единствен миг ще ме напусне,
учуден, че с любов е победен...
Обичай любовта ми – тя е твоя,
тя теб е търсила в самотните си дни,
измамена, ограбена в пороя
от кървава жестокост и лъжи...
Днес с твойто име любовта наричам,
и съм щастлива с твоята любов до мен.
Щастлива съм, защото точно теб обичам,
защото Ти си смисъла на всеки идващ ден...
Щастлива съм, защото те обичам,
щастлива съм, защото си до мен.
Защото с твойто име любовта наричам,
защото ти осмисляш моя ден...
Нощта ми е красива и спокойна,
когато с нежността споделя твойта нощ.
Без тебе тя е кораб със пробойна,
във който няма сила, няма мощ,
да плава през безбрежни океани,
да среща залези, лъчи, звезди.
И аз се моля с мене да останеш,
до онзи край – на земните ми дни...
И моля се все тъй да ме обичаш,
така безумно – както досега.
Със мен да страдаш, в мене да се вричаш,
и да откриваш в мен приятелска ръка...
Да бъда, искам, твоя вечен пристан,
когато те измъчва болка, гняв и страх.
В живота ти когато няма смисъл,
да върна позабравен смях...
Сълзите ти със устни ще изпия,
капките кръв от твоето сърце
ще събера и ще ти давам сила,
да станеш и да продължиш напред...
И всичко свое с обич ще ти давам,
ти само стой до мен и замълчи,
че думите понякога раняват,
кажи ми всичко, но ми говори с очи...
Обичай ме със топлите си устни,
целувай моя страх, и той – сломен,
в един – единствен миг ще ме напусне,
учуден, че с любов е победен...
Обичай любовта ми – тя е твоя,
тя теб е търсила в самотните си дни,
измамена, ограбена в пороя
от кървава жестокост и лъжи...
Днес с твойто име любовта наричам,
и съм щастлива с твоята любов до мен.
Щастлива съм, защото точно теб обичам,
защото Ти си смисъла на всеки идващ ден...