dead_dream
08-03-2006, 18:05
Ем.. поредната вече сигурно и банална история, но все пак ще ви я разкажа, дано получа отговор на въпросите си.
и така.. от година и половина почти съм с едно наистина невероятно момче. Държи на мен, обича ме, единствения, който ме кара да се чувствам прекрасна. Никога за нищо не сме се лъгали, не сме се наранявали дълбоко.Всичко беше красиво. Затова когато той ми каза, че заминава за една седмица на село, го приех просто като изпитание и знаех, че ще го дочакам. Той ми обеща, че ще ми пише, че ще ми се обажда от време на време. А и преди също се е налагало или аз или той да отсъстваме известно време, но винаги сме се справяли.
Той в първите дни ми написа 2 много топли смс-а, показа ми, че му липсвам и че само чака деня, в който ще се върне. Аз му отговарях..и постоянно бях с телефона в ръка, защото чаках да иззвъни, защото исках да имам вест от него, както правихме винаги. Но на 2 или 3-тия ден той ми писа..от някъде извън селото, където имало обхват, че телефонът му е изключен и да му пиша на картата на братовчед му. През почти целия ден нямаше никакъв сигнал, няма покритие, само към 5-6 следобяд даваше свободно. Вдигаше ми и си говорихме малко. После като дойде време да се връща (след седмица вече) той каза, че трябва да остане още една. Но беше един такъв спокоен, че така или иначе ще се чуваме и ми каза да му се обаждам на домашния там. Но мен ме е страх, че може да ги притеснявам, затова винаги или му звънях преди да му се обадя или му писах смс. И така... още една седмица мина. Чувахме се и си говорихме двойно по-малко. И така седмицата свърши...и той ми каза че е решил да остане още една. Той сам. Тази седмица трябва да свърши утре. Чували сме се 2 пъти. Първия път беше нищо никакъв разговор...и батерията на тела му падна преди да чуя едно "обичам те", а втория аз му казах нещата, които чувствам. Че за тези 2-3 седмици на мен ми е омръзнало постоянно да го чакам...постоянно да се мъча и да страдам. Че незнам дали го обичам още. След разговора осъзнах, че го обичам. Но че това не е достатъчно. Защото през това време той нито веднъж не ми каза че ме обича, така както преди. Не ме накара да се усмихна. Просто нещо липсваше и не е заради разстоянието, но незнам причината.
При последния разговор мисля, че се почувства зле. Винаги е казвал, че не иска да ме губи, и го каза и тогава. Заболя го-да. Но мен не ме болеше така както преди. Просто спря да ми пука, дали ще се обади, дали ще ми каже че ме обича. Всъщност пука ми за 2-3 секунди и после ми минава.
И сега не мога да взема решение какво да правим. След една сецмица заминавам аз. За месец. Незнам той дали ще се върне. Незнам дали ще оправим нещата. Но.. аз незнам какво точно да направя. Да оставя всичко да продължава или да приключа връзка, с любов все още между хората, просто липсва привързаността, поне от моя страна. И доверие...
Това е.
Който иска да пише.. Ще се радвам на отговорите ви, ако прочетете всичко това. Ако нещо не е ясно питайте.
Само да кажа, че все още ме боли, че така се получи, но не така, както ако беше преди един месец. Тогава...щях направо да се разкъсвам. Но го обичам... И ме е страх че по-добър няма да намеря.
и така.. от година и половина почти съм с едно наистина невероятно момче. Държи на мен, обича ме, единствения, който ме кара да се чувствам прекрасна. Никога за нищо не сме се лъгали, не сме се наранявали дълбоко.Всичко беше красиво. Затова когато той ми каза, че заминава за една седмица на село, го приех просто като изпитание и знаех, че ще го дочакам. Той ми обеща, че ще ми пише, че ще ми се обажда от време на време. А и преди също се е налагало или аз или той да отсъстваме известно време, но винаги сме се справяли.
Той в първите дни ми написа 2 много топли смс-а, показа ми, че му липсвам и че само чака деня, в който ще се върне. Аз му отговарях..и постоянно бях с телефона в ръка, защото чаках да иззвъни, защото исках да имам вест от него, както правихме винаги. Но на 2 или 3-тия ден той ми писа..от някъде извън селото, където имало обхват, че телефонът му е изключен и да му пиша на картата на братовчед му. През почти целия ден нямаше никакъв сигнал, няма покритие, само към 5-6 следобяд даваше свободно. Вдигаше ми и си говорихме малко. После като дойде време да се връща (след седмица вече) той каза, че трябва да остане още една. Но беше един такъв спокоен, че така или иначе ще се чуваме и ми каза да му се обаждам на домашния там. Но мен ме е страх, че може да ги притеснявам, затова винаги или му звънях преди да му се обадя или му писах смс. И така... още една седмица мина. Чувахме се и си говорихме двойно по-малко. И така седмицата свърши...и той ми каза че е решил да остане още една. Той сам. Тази седмица трябва да свърши утре. Чували сме се 2 пъти. Първия път беше нищо никакъв разговор...и батерията на тела му падна преди да чуя едно "обичам те", а втория аз му казах нещата, които чувствам. Че за тези 2-3 седмици на мен ми е омръзнало постоянно да го чакам...постоянно да се мъча и да страдам. Че незнам дали го обичам още. След разговора осъзнах, че го обичам. Но че това не е достатъчно. Защото през това време той нито веднъж не ми каза че ме обича, така както преди. Не ме накара да се усмихна. Просто нещо липсваше и не е заради разстоянието, но незнам причината.
При последния разговор мисля, че се почувства зле. Винаги е казвал, че не иска да ме губи, и го каза и тогава. Заболя го-да. Но мен не ме болеше така както преди. Просто спря да ми пука, дали ще се обади, дали ще ми каже че ме обича. Всъщност пука ми за 2-3 секунди и после ми минава.
И сега не мога да взема решение какво да правим. След една сецмица заминавам аз. За месец. Незнам той дали ще се върне. Незнам дали ще оправим нещата. Но.. аз незнам какво точно да направя. Да оставя всичко да продължава или да приключа връзка, с любов все още между хората, просто липсва привързаността, поне от моя страна. И доверие...
Това е.
Който иска да пише.. Ще се радвам на отговорите ви, ако прочетете всичко това. Ако нещо не е ясно питайте.
Само да кажа, че все още ме боли, че така се получи, но не така, както ако беше преди един месец. Тогава...щях направо да се разкъсвам. Но го обичам... И ме е страх че по-добър няма да намеря.