View Full Version : Какво чувствате когато... ?
Какво чувствате когато се сетите че един ден ще си идете ей така ... Изпитвате ли страх или някакво друго чувство и какво е то ? От каква смърт се страхувате ? :shock:
the_o.c_girl
08-11-2006, 21:32
да,страх ме е да умра :?
мен не ме е страх от смъртта по скоро ме е страх от смъртта на близките ми
Luda_krava
08-11-2006, 21:38
страх ли.... от какво... ?! Мене повече ме е страх от живота... обзема ме меланхолия свързна със собствената ми незначителност.... хоп, раждаш се - умираш... обзема ме и яд че може да си отида без да съм направила толкова много неща.... и всичко завършва с една пуста надежда че дори и след себе си ще оставя следа.. и та такива работки..но не и страх...
the_o.c_girl
08-11-2006, 21:39
Whisskas държиш с е тъпо :?
Whisskas държиш с е тъпо :?
И що ? И аз мисля по същия начин...Изобщо не ме е страх от смъртта,не ми пука кога ще умра и по какъв начин,важното е,че сега съм жив и няма смисъл да мисля за тва.
Whisskas държиш с е тъпо :?
И защо да е тъпо?
Dr. Kazimbutt
08-11-2006, 21:45
Когато стана на 80 години и тръгна да мра, въобще няма да ми пука. Тогава картинката ще е изгубила цветовете си и няма да има смисъл да живея повече.
tova 4e ne vi puka na vsi4ki pokazva kolko ste porasnali umstveno...a i ne e kazano 4e 6te trugne6 da mre6 na 80.moje da se slu4i utre ili drugiq mesec ili sledva6tata godina,moje da se razboleete ot nqkakva bolest (ne go pojelavam na nikoi) i togava 6te se zamislite za smurtta dosta seriozno.trqbva da se ceni jivota,za6toto nikoi ne znae kakvo moje da se slu4i i koga 6te umre. [-X
hamilcar
08-11-2006, 21:59
Когато стана на 80 години и тръгна да мра, въобще няма да ми пука. Тогава картинката ще е изгубила цветовете си и няма да има смисъл да живея повече.
Съгласен съм.
ycMuBkaTa
08-11-2006, 22:00
Не ме е страх от смъртта. Вярвам в прераждането и моята философия е , че смъртта е просто едно преходно стъпало към някъде другаде. И мен като Лунно цвете повече ме плаши мисълта как ще изживея живота си и какво ще остане после...
Вярно е че не е гаранция дали човек ще доживее и утрешния ден, но и според мене няма смисал да живееш с страх-а от смърта. Тя все пак си е част от живота и никой незнае какво става след нея. Може човек да утива на по-хубаво място, а може и не. Рано или късно ще всички ще разберем, но до тогава живейте така че да не съжелявате за нищо ,което правите :D
I_love_dead_people
08-11-2006, 22:04
Когато стана на 80 години и тръгна да мра, въобще няма да ми пука. Тогава картинката ще е изгубила цветовете си и няма да има смисъл да живея повече.
Защо си мислиш, че ще умреш след 80?
Не мисля, че има от какво да се страхувам. Всеки умира, ще дойде и моят ред. Ако умра рано ще ме е яд (говоря като че ли след смъртта ще мога да мисля и чувствам), че не съм си поживяла достатъчно, че не съм постигнала нищо... Затова искам да се наслаждавам на живота всеки миг, все пак може всеки момент... да си глътна езика :smt016
tainstvenata
08-11-2006, 22:12
vaob6te ne se zamislqm za smarta .. tova vse nqkoga 6e se slu4i .. na vseki kakto mu e pisano...
SeXtAzYyY
08-11-2006, 22:16
men ne me e strah ot smyrta, a se boq ot tova kakvo shte stane sled tova s men toest kakvo shte ispitvam posle
moonbeam
08-11-2006, 22:19
ne me e strah ot smurtta,vse nqkoga 6te se slu4i vse pak tova e neizbejnata realnost,strah me e ot smurtta na blizkite mi,daje i ne mi se misli za tova :smt010
FiGhtuNTiLTheEnD
08-11-2006, 22:57
Разбира се , че ме е страх.Всеки го е .. въпроса е , че "не ви е опрело до гъзо".
Въпросът за смъртта , както и още доста подобни необясними въпроси , ми се въртат в главата всеки ден .. докато не реша , че няма смисъл да мисля за това . Няма смисъл да губя време от живота в мисъл за това , което ще се случи после .. По -важно е да го изживея - сега. Пука ми дали ще умра , но не мисля , че трябва да се затормозявам постоянно по тоз въпрос . Както и още доста , между впрочем .
И все пак някой преди мен го каза .. Страх ме е от това , че живея .. от друга страна .. толкова незначителен , дали ще оставя диря след себе си или ще съм просто поредния нормален човечец..за когото никой никога не е чувал? Определено не ми се иска.
Както и да е.
angel4e_ot_ada
08-11-2006, 22:57
Когато бях малка ми ставаше доста гадничко,когато мислех че един ден ще трябва да умра.Обаче сега както вече казаха...повече ме е страх дали ще направя с живота си,това което искам преди той да свърши...все пак никой не знае кога ще стане това.Така че си живея без да се страхувам от смъртта.
adDicTeD`tO`yOu
08-12-2006, 13:08
Ем..мисля или не..ще умра все някой ден...ама ми стаа малко гадно... :(
ni6to_ob6to
08-12-2006, 13:23
Страх ме е не толкова от смъртта като момент, а от това след нея.. , защото вярвам, че след като умрем не изчезваме просто така ..
Horata vinagi si otivat 8-[
ne me e strah ot smurtta,vse nqkoga 6te se slu4i vse pak tova e neizbejnata realnost,strah me e ot smurtta na blizkite mi,daje i ne mi se misli za tova :smt010
hm... i az sam tei
no si spestqvam da mislq aza tui
6ot kat se zamislq 4e edin den nqma da me ima nqma da znam kakfo 6te e tuka i ma pobivat trapki :oops:
Мъдрости :)
"Ако бях безсмъртен, щях да измисля смъртта, за да изпитам удоволствие от живота!"
и
"Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх."
не са мое произведение, не съм толкова умен :smt005 -> http://quotes.cult.bg
мен не ме е страх от смъртта по скоро ме е страх от смъртта на близките ми
да и мене много
{LP}FENKA
08-12-2006, 21:40
страх ли.... от какво... ?! Мене повече ме е страх от живота... обзема ме меланхолия свързна със собствената ми незначителност.... хоп, раждаш се - умираш... обзема ме и яд че може да си отида без да съм направила толкова много неща.... и всичко завършва с една пуста надежда че дори и след себе си ще оставя следа.. и та такива работки..но не и страх... И аз така мисля!
Edinstvenoto koeto me pritesnqva e kak taka izvednuj 6te iz4ezne vsi4ko za men.Ne moga da povqrvam 4e nqkoi den 6te umra no tova e fakt.Chestno kazano pritesnqvam se pove4e ot tova da sam nqkva bapka koqto edvam vyrvi ili e izperkala.NAPRAVO UJAS!!!
SeXyTo_f
08-12-2006, 21:53
абе нз...безразлично ми е...знам че тоя ден ще дойде рано или късно... 8-[ не го приемам много на сериозно 8-[
alkobalko
08-13-2006, 08:39
Мисълта не ми е особено приятно. Но много повече се страхувам от смъртта на близките си. А разбира се, че и един ден като си отида повече няма да видя хората, които обичам. :smt010
[B]a[N]D[i]T[k]a
08-15-2006, 11:42
]страх ли.... от какво... ?! Мене повече ме е страх от живота... обзема ме меланхолия свързна със собствената ми незначителност.... хоп, раждаш се - умираш... обзема ме и яд че може да си отида без да съм направила толкова много неща.... и всичко завършва с една пуста надежда че дори и след себе си ще оставя следа.. и та такива работки..но не и страх...
napulno sum suglasna :)
зор ми е на оная раута...всички ще умрат един ден, голяма работа...някф цикъл-раждаш се, живееш, умираш, ражда се нов изрод, живее, умира....
BroKeN^DreAmZ`f
08-15-2006, 12:58
Изпитвам нежелание....неискам да умирам, но знам че рано или късно и тоя ден ще дойде, дано само да не е скоро....просто като си помисля колко много неща ми предстоят и колко неща не съм направила...наистина не ми се ще :?
От самата смърт не ме е страх, плаша се от края на живота. От това, че може да не съм направила това, което искам, че няма да мога отново да срещам любимите си хора и... ще страдат за мен. Това ме притиснява...
macy_day_parade
08-24-2006, 11:07
ne me e strah ot sm1rtta-nqma smis1l!tq taka ili ina4e 6te doide-jelana,nejelana,tova e bez zna4enie...
мен не ме е страх от смъртта по скоро ме е страх от смъртта на близките ми
и мене така..
Няма от какво да ни е страх,защото всички рано или късно ще умрем.
мен не ме е страх от смъртта по скоро ме е страх от смъртта на близките ми
:cry: :roll:
men mn me e strah da ne umra kolkoto i sme6no da zvu4i no kakto kazaha po gore mai pove4e me e strah ot smurta na blizkite mi :cry: :cry: za6toto togav i az prestavam da su6testvuvam
WiNNeR_In_WhItE
08-24-2006, 12:07
Няма за какво да се страхувам, така или иначе тфа се случва някога. Единственото, което не искам да се случи е ако остарея да съм на легло. По-добре бърза смърт, отколкото да измъчвам себе си и близките :D
SweetBunny
08-24-2006, 16:53
Не ме е страх от смъртта. Вярвам в прераждането и моята философия е , че смъртта е просто едно преходно стъпало към някъде другаде. И мен като Лунно цвете повече ме плаши мисълта как ще изживея живота си и какво ще остане после...
Да и аз така мисля... :roll:
psycho_girl
08-24-2006, 17:22
off nqma ot kvo da me e strax, to rano ili kusno 6e stane i ne mojem da sprem vremeto, puk i za6to da se straxuvame kato ne znaem ot kvo se straxuvame, moje tam da e po-qko
trqbva da se jivee den za den, ako se bezspokoim za bude6tetoo, koga 6e umrem ili podobni raboti, ni6to 4udno ot pritesnenie da se gutnem po-rano, ot pritesneniee hvane6 bolest na debeloto 4ervoo i hop
Ъъъ...дядо почина скоро....За пръв път мой близък умира и...беше тъжно,де,но тогава разбрах че и тази смърт не е страшна...
Няма нищо лошо и страшно в това хората които обичаш или самият ти да умреш...Защото е въпрос на биология и химия.Наука..А в нея няма нищо страшно..И после се свиква,ебаси
И на мен ми се случи същото преди година май...и когато ти се случи,разбираш,че не е чак толкова ужасно.Не беше както си го представях-рев в реки,живота ти се скапва,всичко ти става сиво...не,когато се случи просто хващаш смисъла на кръговрата на живота.Той умира,но аз живея,нали?А когато аз умра вече ще живее някой на мое място.
Не мисля за смъртта,като нещо страшно.Просто се случва.Дори ми е интересно,дали ще си спомням неща от живота,ако има наистина дух и душа и такива работи.Или ако има прераждане...супер много ми е интересно.Но щом никой не се е върнал-значи там е прекалено хубаво за да им се тръгва обратно :lol:
Приемайте нещата от добрата страна,защото нямате какво да направите по тоя въпрос.
DiRTy^^SLuT
08-24-2006, 21:20
Аз 10 пъти съм прайла опити да си режа вените ... не ме е страх толкова от смъртта колкото от болката преди нея ... :?
Да, страх ме е. Страх ме е, че просто ще изчезна, няма да мога да бъда вече с хората, които обичам... Страх ме е, че всички спомени, мисли, чувства, които съм имала, абе всичко ще изчезне... Много ми е странно само като си помисля.... :(
RoyTheReaper
08-26-2006, 21:59
страх ме е от смъртта, защото след нея няма нищо. живота е интересен и затова ми се живее.
SweetBunny
08-26-2006, 22:04
Напоследък изпитвам огромен страх да не бъда погребана :cry: :-k
Може да звучи смешно....но имам адската фобия от това...
Искам да съм кремирана :roll:
GLeZoRanA
08-26-2006, 22:05
О да.. какъв страх бе аз направо се парализирам и ха да пукна и не успявам.
krem4et0
08-27-2006, 12:01
да страх ме е.Когато осъзнах,че ще умра плаках в продъжение на месеци.Бях депресирана.не можех да повярвам,че 1 дан няма да ме има,че светът ще забрави,че съм съществувала.Но го преодолях.сега си гледам живота и се старая да не мисля за това.ще стане,но не днес.Така си казвам.Е 1 път ще сбъркам,ама в повечето случаи ще съм права!не знам не ми се мре,но си пожелавам да не стане внезапно,а д имам време да си кажа сбогом с близките.Каквото стане!
Eleonora
08-27-2006, 17:02
Не ме е страх толкова от собствената ми смърт, колкото от смъртта на някоя роднина :smt009 :(
The Goodbye Girl...
08-27-2006, 17:29
От самата смърт не ме е страх. Единственото, пред което изпитвам смътен страх, е болката. Така че бих казала, че физически болезнената смърт ме плаши донякъде.