Малко философска тема :-)

[nqkoisi]

Интересно ми е какво мислите по един въпрос.Наскоро си го зададох обаче сега трябва да го формулирам правилно за да не се получават двусмислици.

Смятате ли че например ако един човек опознае първо характера на даден човек без да го е виждал може да го хареса и на външен вид след като го е харесал вътрешно,а при същите обстоятелства при същите двама човека,същият човек да не хареса другият ако първо се запознаят лично и той не е вникнал във "вътрешният свят" на човека?

И зависи ли от самочувсвието на даден човек това как ще се приема сам себе си и как ще го приемат околните.Например един и същ човек,но единият с ниско самочувствие,другият със средно и третият с високо?

Може да е малко неразбрано написано,но се надявам да го разберете.

[Legally_Blonde]

Хмм :-k Птрвото го разбрах,но второто не...та за това с характера и вунщността мисля,че е възможно,ноо сигурно стаа въпрос за някакви глупави запознанства в мирк...затоваа...не е възможно според мен! :roll: човек...можеш да опознаеш ако си говорите...по тел,по скаип,на живо...но не с някакво проклето блъскане по клавиатурата!По този начин можеш да разговаряш с хора,но не и да ги опознаеш! [-X

Имам впредвид:Дали понякога външността може да излъже двама човека,който иначе си пасват идеално да не се опознаят изобщо?

А за второто питах дали от самочувствието зависи това как ще те възприемат и ще се възприемаш?Например някой твой черти може ако ти е ниско самочувсвието да ги приемаш като недостатъци,а ако ти е по високо като чар.И може ли ако самооцнката ти е по добра и другите да те оценяват по-високо или просто така ти се струва,защото се чувсваш по добре?

[summer_04]

Имам впредвид:Дали понякога външността може да излъже двама човека,който иначе си пасват идеално да не се опознаят изобщо?

А за второто питах дали от самочувствието зависи това как ще те възприемат и ще се възприемаш?Например някой твой черти може ако ти е ниско самочувсвието да ги приемаш като недостатъци,а ако ти е по високо като чар.И може ли ако самооцнката ти е по добра и другите да те оценяват по-високо или просто така ти се струва,защото се чувсваш по добре?
po purvototo ponqkoga taka se polu4ava,4e dvama du6i moje idelano da si pasnat kato harakteri prosto na purviq moment izob6to da ne se haresat!
a za vtoriq tova da ima6 visoko samo4uvstvie vuob6te ne moje da e garanciq ,4e i drugite 6te te haresat ponqkoga e minus,ponqkoga -plus!
ii v kraina smetka vajnoto e kak ti 6te se 4uvstav6 dobre,a ne kak drugite go 4uvstvat!

[iiirish]

за да се влюбиш в един човек не е нужно само той да има визия. отношението, държанието му към теб и характера са от изключително важно значение. така че - да, можеш да се влюбиш в човек ако само си опознал същноста му, без да сте се виждали лично.

колкото до втория ти въпрос, той е относително същия като първия. външността може и да не те впечатли, но след време, опознал душата на човека, напълно вероятно е да изпиташ чувства на любов към него :-k самочувствието играе важна роля в общуването ни с хората и оказва влияние върху начина ни на приемане от околните. ако ние не се харесваме, защо тогава очакваме някой друг да ни хареса. никой не обича хора, забили подгеди в земята! но всеки за сметка на това се сефи на весели и шеметни характери.

дано съм успяла да отговоря на въпросите ти

[ycMuBkaTa]

За първото съм абсолютно съгласна. Случи ми се да харесам момче, което не бях виждала, но в разговорите с него перфектно опознах "вътрешния му свят". Разбрах какво се крие под "опаковката" и хич не ми пукаше после, когато се запознахме, че приятелките ми мислят, че съм луда, че контактувам с него. и той се превърна в най-прекрасния приятел на света.
Но ако не го бях опознала ме съмнява, че щеше да се случи това...
От друга гледна точка случвало се е, ако в отношенията ми с някой е водеща визията да се разочаровам по-късно от него и всичко да изчезна за миг...
Хм...за самочувствието - да. Принципно, ако не харесваш себе си и не знаеш "сам цената си" няма как да очакваш, че другите ще те оценят. Мисля, че хората, които имат самочувствие и се "обичат" им върви много повече в живота и във всяко едно отношение.

[CrazyWitch]

Еми по първия въпрос. Да, може дори да се влюбиш в човек който дори не си виждал. Имам приятел от 10 месеца. С него се запознахме от чата. Говорих безплатно с мтел от 21 часа до 5 сутринта и така насъбрахме около 200-300 часа телефонни разговори. Решихме да се видим. Аз не съм кой знае каква по външност нито той. Дори си бяхме признали, че ако не беше чата, а се бяхме запознали на живо сигурно нямаше да си обърнем такова внимание понеже визуалното тогава е много по-важно. В момента сме си заедно без много да ни пука :) кой от къде... кой що и така...

А за втория въпрос --> Ще ти дам пример за грозно момиче със самочувствие. Една позната .. около 150кг. има много ама мнооооого голямо самочувствие което я прави смешна, a с това нещо за мен тя си прикрива комплексите. Последния път като я видях я питам: "Какво става с тебе ве", а тя ми вика : "Еми на! Едни ме свалят, аз ги зарязвам те пак по мен." Моля споделете мнението ми, че това е смешно и е само за прикриване на комплекси. Предпочитам средното самочувствие. Било при не много красив човек или при доста красив.

P.S. --> Дано да съм ти разбрала правилно въпросите ;-) :-)

[ycMuBkaTa]

Crazy`Witch, и аз говорех за самочувствие с покритие естествено. Не върви да си някакъв нещастник, а да си мислиш, че си най-великия човек-ставаш смешен и жалък. Но от друга страна самочувствието може да ти помогне да прикриеш някой малки недостатъци.

[`Death`Whore`]

Смятате ли че например ако един човек опознае първо характера на даден човек без да го е виждал може да го хареса и на външен вид след като го е харесал вътрешно,а при същите обстоятелства при същите двама човека,същият човек да не хареса другият ако първо се запознаят лично и той не е вникнал във "вътрешният свят" на човека?
Не разбрах много...възможно е единият да хареса другия, но е възможно и да не го хареса. Зависи от живия контакт, даже не толкова от външността.



И зависи ли от самочувсвието на даден човек това как ще се приема сам себе си и как ще го приемат околните.Например един и същ човек,но единият с ниско самочувствие,другият със средно и третият с високо?
Естествено, че златната среда е най-добра. Човек трябва да се чувства добре в кожата си, да се харесва, но не да се мисли за секс символ.

[e_l_i_z_a]

Разбрах въпроса ти.Ще се опитам да отговоря,като обясня моята гледна точка.Според мен ако двама човека се "опознаят" без да се виждат и се харесат като душевност,щом се видят на външен вид,но не се харесат ..на изцяло физически план...хмм..не става.Просто,как да ти го кажа,ако няма физическо привличане,една връзка според мен е невъзможна.Не е възможно да гледаш с други очи човек,когото за пръв път виждаш,въпреки и "да го познаваш"..по чата примерно.Друг е въпросът,че по чата всеки има свободата да бъде такъв какъвто си пожелае и това допълнително променя нещата в отрицателена посока.Т.е. искам да ти кажа,че един човек или ти харесва на външен вид,или не ти харесва.И това е!Но знай,че красотата е различна и всеки различен вид красота бива забелязан от различни типове хора или въобще от различни хора.Затова е и поговорката "за всеки влак си има пътник" :wink: .Когато двама души се видят за пръв път и се харесат физически,какъв е проблемът да изявят желание да се опознаят и ...душевно например? :lol: ...Просто едни взаимоотношения между един и друг човек не са с нормален старт,ако преди всичко не са установили зрителен контакт,не са усетили тръпката..Чатът в повечето случаи ни кара да си пишем с хора,с които в естествена среда(на улицата например) не бихме забелязали,че съществуват..колкото и брутално да звучи,така е и никой не може да противоречи на това!Сега за самочувствието...самочувст� �ието определя поведението,постъпките и съзнанието на един човек.Затова то играе важна роля при това как другите възприемат този човек.То променя излъчването му.Човек трябва да има самочувствие.Но то трябва да е на средно ниво.Защото хората с прекалено високо самочувствие понякога остават слепи за заобикалящия ги свят,защото са прекалено заети да се занимават със себе си.. :wink:

[krem4et0]

Абе,ако е грозен,ама прекрасен като характер няма как да го харесам на външен вид.но кото човек мога.Ще дам себе си за пример.Аз се запознах с приятеля си в МИРК.Чатехме 2 месеца,всеки божи ден.и беше нещо нормално-съвсем обикновени неща си говорехме чисто приятелски.И 1 ден реших,че е време да се видим.Бях виждала снимки,но то не е същото.и се влюбих-от първия миг.не че е най-красивият мъж на света,а просто открих,че характер и външност си пасват идеално.Даже не исках да се запознаем,защото съм го харесвала по този начин-до тогава в 1 друг пич бях влюбена,а просто любопитство.А сетга друг пример-страхотно ми привличаше по чата,просто имаше тръпка и прхане на пеперуди,когато си говорехме.Когато ми каза,че си има приятелка страдах-исках да харесва мен.а в последствие се запознахме и се отвратих.живият контакт е важен,независимо как сте се запознали.без него нищо не може да стане и той изменя виждането за другата страна.
А за самочувствието-ами вжно е да-аз харесвам срамежливите,не знам страшно ме привличат.Мразя мъже с високо самочувствие-ненавиждам ги.Руменината по бузите и нещото,което ме привлича неудържимо в 1 мъж!

[miloto_girl_4e]

Смятате ли че например ако един човек опознае първо характера на даден човек без да го е виждал може да го хареса и на външен вид след като го е харесал вътрешно,а при същите обстоятелства при същите двама човека,същият човек да не хареса другият ако първо се запознаят лично и той не е вникнал във "вътрешният свят" на човека?

Напълно съм съгласна с това :!: То в чата често така става, двама души си говорят, не се виждат, пасват си идеално, приятно им е да споделят един с друг, после се виждат..единият се оказва не чак такъв хубавец.., но понеже другият го е опознал, знае, че има невероятен характер, някакси почва да гледа по друг начин относно външният му вид, да го приема такъв, какъвто е, защото знае, че на характер е супер :!:



И зависи ли от самочувсвието на даден човек това как ще се приема сам себе си и как ще го приемат околните.Например един и същ човек,но единият с ниско самочувствие,другият със средно и третият с високо?


Разбира се, че зависи :!: Не сте ли чували приказката, че каквото ти е настроението, по какъвто начин се възприемаш, по такъв начин ще те виждат и околните :!: Естествено става дума да имаш самочувствие с покритие, а не да си някакъв надут тъпак...

[`Death`Whore`]

Милото гърлче, ами ако съм невероятно красива и имам невероятно голямо самочувствие, няма ли да е гадно? Не е важно да е с покритие, важно е да не се мислиш за нещо повече като човек от другия, ако си красив.

[miloto_girl_4e]

Милото гърлче, ами ако съм невероятно красива и имам невероятно голямо самочувствие, няма ли да е гадно? Не е важно да е с покритие, важно е да не се мислиш за нещо повече като човек от другия, ако си красив.


Да ти кажа предпочитам да съм красива и да се мисля и чувствам като такава, отколкото да съм красива и да се мисля за грозна, а оттам и другите да ме приемат като такава...

[`Death`Whore`]

Оффф, някой няма ли да се помъчи да разбере какво съм написала?

[miloto_girl_4e]

Оффф, някой няма ли да се помъчи да разбере какво съм написала?



Напиши го по просто ... не съм виновна, че не мога да вникна във философското ти изречение :mrgreen: Може би имаше впредвид, че човек като е красив, не значи, че има по-добри качества от другия?Че има много хора, които не се славят с красота, но са много по-стойностни личности от някоя красавица?
Еми..ако пак не съм те разбрала.. сори, явно трябва да избягвам философските теми.... :oops: :mrgreen: