Любов от разстояние - възможна ли е?

[t1jno momi4e]

Доста отдавна не съм писала, вероятно съм нова за повечето от вас?

НО ИМАМ СЛЕДНИЯ ПРОБЛЕМ ПОСЛЕДНИТЕ МЕСЕЦИ, за което ви моля за съвета ви...!

3 години си имах моето момче, обичах го много, но последната година не бях толкова доволна и щастлива във връзката ни - беше ми скучно, не излизахме кой знае къде (дискотеки или извън София), винаги бяхме само двамата без друга компания, вечер гледахме филм и си лягахме. Правехме секс все по-рядко. Понякога се и карахме доста злобно - веднъж на 2-3 месеца, което също оказа психо натиск за решението ми.

Така назря желанието да го сменя и наистина открих сродна душичка по интернет. Проблемът беше че момчето живее в чужбина и не можехме да се видим. След около месец Скайп разговори с новата ми тръпка, той си взе билет за БГ и дойде на хотел, за да ме види.
Влюбих се в него още на 1вия час прекаран заедно на живо и споделихме една седмица с него тук.

2 дни преди да дойде се разделих със старото си момче, но не му разясних причини.

Следващия месец и половина не бях в България и аз и времето мина по-бързо, не се сещах толкова за старата изгора.

Но от месец отново съм в София, отново скучното ежедневие ме полази...
Не издържах и на 3тия ден се обадих на бившия да се видим приятелски.
Виждахме се няколко пъти - разказах му че си имам нов приятел и подробностите - беше студено, беше тъжно, не издържахме и двамата и се целунахме. След няколко дни и преспахме отново.
Не мога да крия и казах и на новото си гадже че не мога да бъда сама в София, не искам докато съм млада да стоя и чакам и живота ми да е прекаран в близките 2-3г пред Скайп и АйСиКю.
Прецених че това е по-добре за мен, да бъда с някой, които все още обичам, макар и не лудо влюбено, без тази страст на началната връзка, просто за да имам сигурност.
И скоро разбрах че май съм сгрешила, като не спирах да мисля за него. Не бе редно да се видя с него, все пак вече се бях върнала при предишното си гадже, но не издържах. Намерих си повод да ида до Варна (градът от който бе родом момчето от интернет и се бе върнал там за месец през лятото) и отидох да го видя. И той все още мислеше за мен, беше ми простил грешката, че се върнах при бившия, искаше пак да сме заедно. Останах на морето седмица и пак трябваше да се прибера.
Бившият бе разбрал вече за изневярата ми и ме бе скъсал, но при идването ми отново в София искаше още вечерта да се видим.
Така и направихме - видяхме се с 3годишната ми връзка - разбира се пак сълзи и много тъга и дълги разговори. Накрая пак нещата завършиха с няколко "тека" :(

Сега пак съм в същата задъдена улица - обещах след 3 дни пак да ида във Варна на единия и да бъда с другия, защото все още се обичаме и имаме нужда един от друг, толкова сме свикнали да сме неразделни.

Не мога повече така, не знам дали ще издържа да чакам момчето от чужбина 2г, а може и повече да се върне, не искам да бъда сама докато го чакам и емоцията на деня ми да е телефонния разговор. Знам го че няма да издържа да чакам толкова... обичам действието около мен, не пасивността. Дори не знам дали това момче е за мен, като сме били само няколко седмици заедно и винаги е било страхотно. По това не се определя една връзка, вижда се дали хората си пасват с времето прекарано заедно.

Но не искам и да предавам това чувство, което изпитах за първи път в живота - да се влюбя от пръв поглед, да е споделено, момчето да е момчето на мечтите ми като външност и като характер.
Ако му кажа че пак "съм сгазила лука" сигурно вече ще се откаже от мен.
Ако отида при него във Варна, бившия ме заплашва че това е краят между нас...
Не знам как е правилно да постъпя и при кой да ида - сърцето ми казва едно, разсъдъкът и чувството за съхранение - друго.
Няма да успея да дочакам.... знам си го... не искам да съм сама .... но искам да съм пълноценно щастлива!!! С кого?

Моля ви посъветвайте ме какво да правя, какво бихте направили и вие?

[РеНиТо]

не може така да живееш. Във вечна лъжа за околните. Не е редно, лицемерно е, долно е, подло е.
Подиграваш се с доверието, което са ти гласували и двамата мъже.
Ние няма как да ти кажем какво да правиш.
На всеки му се иска всичко да му е уредено и да не се бори за щастието си, да му е безоблачно, розово и сладко, но тези неща рядко се получават без да имаш представа какво искаш.
Въпросът ти звучи малко като "Как да направя така, че да имам и двамата, защото ми носят различни тръпки, но да ги убедя, че така е по-добре за всички?"
Извинявай, но е много грозна постъпка.
Простили са ти веднъж...И ти злоупотребяваш с тяхното доверие отново...Чудя се с каква съвест си все още с тях? Но ти си знаеш най-добре. По темата за това колко долно постъпваш само толкова ще напиша.
А иначе основен проблем ти е, че не знаеш какво искаш. Или знаеш прекалено добре, а не ти стиска...или осъзнаваш, че никой нормален човек няма да приеме смахнатите ти виждания за връзки...
Връщането ти при стария приятел ми се струва, че е продиктувано от навик и желание да имаш някой до себе си, без значение дали той те прави щастлива. Като не те прави щастлива защо си с него? Потърси нещо нов(ти си потърсила), отдай енергията си на нова връзка. Или се опитай да разнообразиш старата. След толкова време заедно е ясно, че нещата малко се променят и не са както в самото начало, но няма как да ви е интересно, ако не желаете да си го направите.
И за последиците от действията си трябваше да мислиш преди да разиграваш хората. Най-лесно е да направиш нещо, а после да питаш по форумите как да го поправиш. По-трудно е да направиш необходимото, да премислиш, да избереш най-правилното, дори да има риск да изгубиш някаква емоция заради която после ще се жалваш във форумите.
Както и да го погледна, както и да се опитвам да те оправдая...ами не става, мацка.
Пред всеки има изкушения, не са само пред теб. Толкова много жени са устояли, че ти ли не успя? А да не говорим, че си имала и ясна представа, че постъпката ти не би се харесала. Било ти е показано, знаела си и пак си го направила. Ти би ли простила? Постави се на мястото първо на едното момче, а после и на другото. Едва ли ще ти е приятно така да те разиграват, нали?
Ами спри с тези идиотизми и реши какво ще правиш. И си носи последиците, защото си голям човек и трябва да си носиш кръста.

А то имало и въпрос какво ще направим в подобна ситуация.
Ами какво...имам съвест и тя няма да ми позволи така да мамя. Ще се опитам да намеря за себе си отговор на някои въпроси, ще се опитам да поговоря с мъжете, ще се опитам да запазя последната си капчица достойнство пред тях като бъда максимално откровена, ще ми бият шута, който аз и без друго бих си била, защото явно и от двете неща не съм доволна и ще се чудя за какъв цървул съм с тези мъже...И ще си нося отговорност за действията. Лесното всеки го може, но в трудното е истината. Или ще избера единия и ще спра да се гавря с доверието им.
Но да не забравяме, че чак толкова долнопробно не бих постъпила. И аз съм правила издънка, но след нея си понесох последиците, загубеното доверие и не се скрих, а поне си запазих достойнството да чуя/видя осъдителните погледни на любимия. Не е лесно, но е с достойнство. А да...забравих да спомена, че не ми минават никакви мисли за повторение, защото знам, че е долнопробно.
Не може ти да си живееш на воля и да правиш всичко, което ти кефне. Всички искаме така, повярвай ми. Но се съобразяваме.

[[BG]Fen`]

awe kak moje da pi6ete takiva dulgi temi koi 6te gi 4ete ?

[MiRaCuLiXbb]

То мани че дълги, ами авторката като я гледам не може си държи краката затворени и за една седмица. Кат ти е толкова скучно ходи на магистралата. :evil:

ти казваш, че си свикнала с бившия и затова все се връщаш към него. но, мила, това не е любов. има ли смисъл да бъдеш с човек само защото си посветила 3 години на него?! вие не сте женени, че да изпитваш подобна привързаност и да се чудиш и маеш какво да правиш. не смятам, че с това момче ще бъдеш щастлива оново, защото вече любовта е отстъпила място на навика.

колкото до другото момче, не мислиш ли, че е безмислено и загубено времето в което ще го чакаш да се върне?! може да минат 2 год, може и повече... а ти все така ли ще го чакаш и ще тичаш при него щом се върне за малко! не се оповавай на довода, че някоя ден ще се върне във българия.

остави и двете момчета - забрави новия и изтрий от живота си бившия. намери си момче, което хем ще обичаш, хем ще бъдете близо един до друг. защото хиляди пъти съм казвала, че една връзка е различна когато е от растояние и когато хората са непрекъснато заедно

[iiirish]

ти казваш, че си свикнала с бившия и затова все се връщаш към него. но, мила, това не е любов. има ли смисъл да бъдеш с човек само защото си посветила 3 години на него?! вие не сте женени, че да изпитваш подобна привързаност и да се чудиш и маеш какво да правиш. не смятам, че с това момче ще бъдеш щастлива оново, защото вече любовта е отстъпила място на навика.

колкото до другото момче, не мислиш ли, че е безмислено и загубено времето в което ще го чакаш да се върне?! може да минат 2 год, може и повече... а ти все така ли ще го чакаш и ще тичаш при него щом се върне за малко! не се оповавай на довода, че някоя ден ще се върне във българия.

остави и двете момчета - забрави новия и изтрий от живота си бившия. намери си момче, което хем ще обичаш, хем ще бъдете близо един до друг. защото хиляди пъти съм казвала, че една връзка е различна когато е от растояние и когато хората са непрекъснато заедно

това бях аз

[[BG]Fen`]

auuuuuuuuuuuuuuuu mluk :smt006

[BaMBOocHa]

ако трябва искрено да си изразя мнението,ето-НИТО ЕДИН ОТ ДВАМАТА НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА Е С ТЕБ!!!не за друго...просто никой не заслучава да го правят на идиот!
Стегни се!

[cskamoni4ka]

Миличка и ти незнаеш какво искаш,избери един от двамата и бъди само с него,според мен остани с три годишната си любов и зарежи интернет връзката с човека от Варна!

[[BG]Fen`]

kato iska6 tolkova da te tup4at,ima si specilani mesta za tova.....
kato naprimer------> SPORTNOTO v gr. PLD :smt016

[KoTuTy]

Темата ми напомня за едно доста стара историйка, която бях чела из нета... Прочети я, ако не си я чела, може и да ти помогне. А ето я и нея:

"Хей, момче, сещаш ли се за шамара, който ти ударих когато се опита да ме целунеш? Сещаш се сигурно, беше прекалено, за да забравиш.

Хей, момче, сещаш ли се, когато ми донесе първото цвете - синьо беше и ме подсещаше за твойте очи. Но цветето падна. Аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя, но нито едно от тях нямаше такъв цват, които да напомня за твоите очи.

Хей, момче, сещаш ли се, когато един ден се опитах да те целуна, а ти се дръпна и ми каза:
- Мъничка, не те обичам вече, обичм друга и няма смисъл да бъдем заедно.
Тогава те погледнах и казах: "Сбогом!!!"
Обърнах се и откаснах един лист от дървото до мен и започнах да го гриза. Тогава усетих горчивия вкус на листото. Мислех, че то ще намали болката, но тогава чух твоя топъл и нежен глас:
- Мъничка, може ли аз друга да обичам?
Тогава се обърнах и започнах да те целувам. Колко беше мил света в тези ми мигове.

На другата сутрин отидох при теб, но ти бе блед, тъжен. Не говореше... и когато поисках да си ходя ти каза:
- Мъничка, днес заминавам за Америка! Може би повече няма да се видим.
Аз бях потресена от твойте думи!

На първо време си писахме, но после разбрах, че не трябва да се разпалва любов без перспектива и че любовта чрез писма не е любов.
В последното си писмо му написах няколко реда от една стара японска поговорка: "Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край!"

Един ден, когато се върнах от училище видях писмо адресирано до мен и веднага познах неговия почерк. Питах се дали да го отворя или да го оставя в шкафа, както другите неотворени. Двоумях се. С треперещи ръце го отворих, в него пишеше: " Мъничка, на 12ти вечерта тръгвам от Америка. На 13ти вечерта ще бъда в София. Връщам се завинаги. Когато чуеш моя глас, ако не ме искаш затвори слушалката. Ако ме искаш, ще поговорим и ще бъде както по-рано.
И кой казва, че "няма песен без край"? "

Това писмо е намерено до момичето с прерязани вени, а до нея е намерен вестник на 13та страница на която пишеше: "...Самолет, който през нощта тръгна от САЩ до Белград, експлодира близо до Югославска граница. Живи няма.... още не е открита причина за експлозията..."

В допълнението на писмото е написано с кървави букви: " Да обичаш е също като песен да пееш, но няма песен без край... "