08-23-2006, 15:01
Оф хора,много си мразя късмета...
Винаги се получава,че супер трудно си намирам подходящо момче,което да е способно да ме обича такава,каквато съм и аз да го обичам самоя него.Трудно ми е,защото съм прекалено контрастна личност...в смисъл,че един ден съм настроена супер романтично,лаская се от комплименти,искам само да си стоим прегърнати и да се целуваме,а на другия ден ми се дивее,комплиментите,които са ма радвали преди,сега ми се струват лицемерни и леки,не ми се седи на едно място,искам да пия,да пуша и да си правя кефа.И за сега не съм намерила момче като мен-да съчетава двете противоположности-грубост и нежност...или е едното или не другото.И ето,срещам един(най-често срещам първо милия и леко скучния),допада ми,и тръгваме.И точно тогава се появява другия.Не чака нещата да приключат с първия и да бъда свободна да бъда с него...просто идва от нищото в най-неподходящото време и ме разколебава и обърква по няй-бруталния начин.
И ето-пак.Отново подходящите дойдоха в комплект.Естествено,пак първо срещнах милия,добрия,романтичния и леко скучния.Тръгнахме.Той изглежда супер хлътнал по мен,и аз бях така,докато не срещнах този,с който ми е супер забавно,този-купонджията,по-лошата страна от личността ми.И ето-пак не знам какво да правя.Предишните пъти просто отрязвах и двамата, за да не се чудя постоянно какво би било с другия.
Сега виждам ясно предимствата и недостатъците и на двамата...
Романтичният-2 години разлика,не слуша музиката,по която аз си падам(не,че това е важно,но ще напиша всичко,за което се сещам),не чете книгите,които аз харесвам,някой път става става супер скучно и зациклящо с него,не знаем къде да ходим и какво да правим,само седим и гледаме като пукали,нямаме особено много общи теми за разговор(поне за сега,може да е заради ваканцията-нищо интересно не става)не разбира хумора ми,не правим нищо кой знае колко интересно.Това са най-набилите ми се в очите недостатъци...предимства-разбира,когато му кажа,че няма да мога да изляза с него,не ме ограничава,не е някой смахнат,който да не ми дава да говоря с други момчета,напротив.Супер мил е,супер любезен.От малкото останали кавалери е,плаща сметката,дори не ми позволява да си бръкна в джоба,отрича по всякакъв начин хората,готови да ударят момиче...влюбен е в мен,но е "разгонен :lol: ",сам ми е казвал,че иска да ме има и в буквалния и преносния смисъл,а аз по куп причини,чието място не е тук,не искам да губя девствеността си още.
Печеният-ами почти 8 години разлика :smt012 ...слуша музика близка до моята,и оценява красотоата й.В неговата компания ми е страшно приятно,чупим се от хилене,разбира ме,влюбен е в мен и ясно ми го е казвал и доказвал,само ме притеснява,че няма да иска да стои на сухо и да се задоволява само с мляскане а ще иска секс(не ми е говорил за такива работи,но предполагам,че няма да е различно от подозренията ми),а аз нито съм готова,нито ми изглежда добре момиче да започне половия си живот преди 16-17 години.Та с него си лафим за всякакви простотии,за всичко,което можете да се сетите,страхотно се чувствам,когато съм с него,винаги измисляме някоя простотия да направим...абе сякаш съм на мястото си,ест и той е супер добре възпитан в уважение към нежния пол-сметки,билети,глупости...
но нищо не може да наклони везните в ничия страна...а аз не искам пак да остана сама,омръзна ми да няма на кого да разчитам за подкрепа и любов.Но не искам да нараня никой от двамата,защото ми станаха много близки,не ми се иска никой да страда заради мен.
Пиша тук повече за да си изясня мислите,не очаквам кой знае какви отговори или мнения,защото знам,че само аз мога да реша,само аз ги познавам,само аз знам какво имам в сърцето и душата и само аз мога да преценя кой е по-добрия...
Но какво бихте избрали вие-по-малкия(по-моралния от обществена гледна точка),романтика,малко лигавата страна на нещата,или по-големия,забавния,купонджия та,смахнатия?
Винаги се получава,че супер трудно си намирам подходящо момче,което да е способно да ме обича такава,каквато съм и аз да го обичам самоя него.Трудно ми е,защото съм прекалено контрастна личност...в смисъл,че един ден съм настроена супер романтично,лаская се от комплименти,искам само да си стоим прегърнати и да се целуваме,а на другия ден ми се дивее,комплиментите,които са ма радвали преди,сега ми се струват лицемерни и леки,не ми се седи на едно място,искам да пия,да пуша и да си правя кефа.И за сега не съм намерила момче като мен-да съчетава двете противоположности-грубост и нежност...или е едното или не другото.И ето,срещам един(най-често срещам първо милия и леко скучния),допада ми,и тръгваме.И точно тогава се появява другия.Не чака нещата да приключат с първия и да бъда свободна да бъда с него...просто идва от нищото в най-неподходящото време и ме разколебава и обърква по няй-бруталния начин.
И ето-пак.Отново подходящите дойдоха в комплект.Естествено,пак първо срещнах милия,добрия,романтичния и леко скучния.Тръгнахме.Той изглежда супер хлътнал по мен,и аз бях така,докато не срещнах този,с който ми е супер забавно,този-купонджията,по-лошата страна от личността ми.И ето-пак не знам какво да правя.Предишните пъти просто отрязвах и двамата, за да не се чудя постоянно какво би било с другия.
Сега виждам ясно предимствата и недостатъците и на двамата...
Романтичният-2 години разлика,не слуша музиката,по която аз си падам(не,че това е важно,но ще напиша всичко,за което се сещам),не чете книгите,които аз харесвам,някой път става става супер скучно и зациклящо с него,не знаем къде да ходим и какво да правим,само седим и гледаме като пукали,нямаме особено много общи теми за разговор(поне за сега,може да е заради ваканцията-нищо интересно не става)не разбира хумора ми,не правим нищо кой знае колко интересно.Това са най-набилите ми се в очите недостатъци...предимства-разбира,когато му кажа,че няма да мога да изляза с него,не ме ограничава,не е някой смахнат,който да не ми дава да говоря с други момчета,напротив.Супер мил е,супер любезен.От малкото останали кавалери е,плаща сметката,дори не ми позволява да си бръкна в джоба,отрича по всякакъв начин хората,готови да ударят момиче...влюбен е в мен,но е "разгонен :lol: ",сам ми е казвал,че иска да ме има и в буквалния и преносния смисъл,а аз по куп причини,чието място не е тук,не искам да губя девствеността си още.
Печеният-ами почти 8 години разлика :smt012 ...слуша музика близка до моята,и оценява красотоата й.В неговата компания ми е страшно приятно,чупим се от хилене,разбира ме,влюбен е в мен и ясно ми го е казвал и доказвал,само ме притеснява,че няма да иска да стои на сухо и да се задоволява само с мляскане а ще иска секс(не ми е говорил за такива работи,но предполагам,че няма да е различно от подозренията ми),а аз нито съм готова,нито ми изглежда добре момиче да започне половия си живот преди 16-17 години.Та с него си лафим за всякакви простотии,за всичко,което можете да се сетите,страхотно се чувствам,когато съм с него,винаги измисляме някоя простотия да направим...абе сякаш съм на мястото си,ест и той е супер добре възпитан в уважение към нежния пол-сметки,билети,глупости...
но нищо не може да наклони везните в ничия страна...а аз не искам пак да остана сама,омръзна ми да няма на кого да разчитам за подкрепа и любов.Но не искам да нараня никой от двамата,защото ми станаха много близки,не ми се иска никой да страда заради мен.
Пиша тук повече за да си изясня мислите,не очаквам кой знае какви отговори или мнения,защото знам,че само аз мога да реша,само аз ги познавам,само аз знам какво имам в сърцето и душата и само аз мога да преценя кой е по-добрия...
Но какво бихте избрали вие-по-малкия(по-моралния от обществена гледна точка),романтика,малко лигавата страна на нещата,или по-големия,забавния,купонджия та,смахнатия?