PDA

View Full Version : Предизвикателството да бъдеш свободен



Sophie
08-25-2006, 00:25
Вижте моите истини и кажете какво мислите. Според мен си струва да се прочете, при наличие на време и желание естествено. Have fun

Предизвикателството да бъдеш свободен . . . ,
...когато си затворен в собственото си отчаяние
и апатия към живота, който зрелищно кипи около теб.


....или как мечтите ти дават крила.

Из дневника на една смъртно болна

Днес е най-лошият ден в живота ми. Не. Всъщност днес не е живот. Днес е като тежък кошмар, който така упорито те преследва и въпреки свръх усилията си, все не се събуждаш. Днес е края за мен. Съдбата ми даде урок как за няколко секунди може да се преобърне целият ти свят. Как за едно мигване прозираш цялата истина, за която с години си бил сляп, но също така разбираш, че твърде късно си осъзнал какво си струва в този кратък, нищожно кратък живот. Днес разбрах, че умирам. Съобщиха ми няколкото думи, които те попарват като вряща лава, и които секват и без това плахия ти дъх. Няколко думи, които незнайно дори за мен как срутиха всчко, което съм творила и градила цял живот – мен самата. Странно е как винаги оценяваш нещо, когато го загубиш. Как приемаш за даденост наглед съвсем нищожни и маловажни неща, а разбираш колко много значат за теб едва, когато ги загубиш. Как разбираш цената на живота едва, когато го загубиш. Не знам дали е вярно, че на границата между живота и смъртта виждаш като на лента всички скъпи спомени, но в мига, когато докторът каза „съжалявам....”, пред мен бликнаха картини и звуци от най-скъпи мигове в изминалия ми живот. Дори не исках да чувам какво казва. Започнах да усещам как секундите ми оставащ живот се изнизват като песъчинките в пясъчния часовник, само дето като свършат няма как да се обърна и всичко да започне отначало. Началото... Ах, как искам всичко да започне отначало. Как искам втори шанс, който за нищо на света не бих пропиляла. Как искам да мога да преживея отново всяка минута и без да губя капка време да бъда с хората, които ме обичат и да им засвидетелствам моята безгранична любов. Ала втори шанс няма. Това е наказанието, че съм пропиляла живота си, самосъжалявайки се и негодувайки срещу трудностите и проблемите. Господи колко наивна съм била. Та тези трудности и проблеми са солта на живота. Те ти показват, че си жив, когато всеки ден се бориш с тях и те мотивират да се развиваш и усъвършенстваш. Но кой да помисли затова вчера...Чувствам една голяма болка, една тежест в гърдите, и сякаш искам да изригна в сълзи, горчиво да се разридая по погубената младост...но някак си нещо ме спира. Едно вътрешно гласче, което се впива все по-дълбоко в затормозеното ми съзнание. Дали пък може днес да не е краят?? Дали може днес да е едно ново начало? Дали пък съдбата не е била благосклонна към мен и да ми е дала шанс да изживея ако не целия си живот стойностно, то поне оставащите, макар и малко мигове? Дали не ми отправя едно предизвикателство да се освободя от оковите на отчаянието и страданието, и да заживея по-свободна от всякога?? Далеч от оковите на рутината, еднаквото мислене и традиционното ежедневие, в което губим границите между дните, които са толкова еднакви...Като се замисля колко неща съм копнеела да сторя, колко мечти съм пропуснала да осъществя, потънала в своя затворен свят...Като се замисля как съм искала да живея на пълни обороти и да усещам как животът кипи покрай мен. Ах как съм искала да гледам изгрева, потънала в обятията на любимия човек. Как съм мечтала да прекарам един вълшебен Св. Валентин в града на влюбение – Париж, и да усещам аромата на любов във въздуха, разхождайки се с Моята Любов по знаменития Шанзе Лизе. Как съм искала да отброявам секундите до новата година в топъл семеен кръг и след това с наздравица да ознаменуваме още една година съвместен живот. Как съм мечтала да усещам вятъра в косите си, пронизвайки морската шир на някой величествен кораб. Как съм фантазирала да видя най-дивните гледки от девствената природа на някоя красива гора и да сляза в дебрите на океана, сливайки се с неземнокрасивите флора и фауна. Господи, благодаря ти, че с онези тъжни думи ти ми каза „не умирай днес”. Каза ми „живей сега, и прекарай всяка минута, сякаш ти е последна, понеже може да няма утре”. Благодаря ти за този втори шанс. Благодаря ти, че ми отправи предизвикателството да бъда свободна в своя свят, да разбия оковите на тесногръдието и черногледството. Благодаря ти, че ми позволи да полетя на крилата на мечтите и да живея ДНЕС. Пожелавам на всеки да открие в себе си гласа, който да му каже „не умирай днес, живей сега, ,рискувай сегар дори да знаеш, че грешиш, защото тръпката те кара да се чувстваш жив” !

sherry
08-25-2006, 10:40
Ааа,мила,кажи ми,че не е по действителен случай :(
Много хубави мисли,трябва да осмислим всеки свой ден,да се радваме на това,което имаме,да се наслаждаваме на всяка искрица радост,на всяка топлина,всеки миг,който ни е предоставен

Boot
08-25-2006, 10:42
Принципно не е лошо.
Обаче от известно време изпитвам непоносимост към подобни текстове, които се предполага, че трябва да те надъхват за живот. Някфо тъпо ми се струва.

sherry
08-25-2006, 10:51
Принципно не е лошо.
Обаче от известно време изпитвам непоносимост към подобни текстове, които се предполага, че трябва да те надъхват за живот. Някфо тъпо ми се струва.
Аз мисля, че няма нищо лошо в тези текстове, в последно време все по - труден става животът, все повече разочарования, лъжи, болести, проблеми застават на пътя на един човек, че са в състояние да сломят и най - силният...Затова мисля, че е хубаво да има такива писания, може пък да помогнат на някого... Или ако не друго, поне показват, че все още има хора, които пазят надеждата за по - щастливо бъдеще :D

Boot
08-25-2006, 10:59
Еми аз говоря за себе си. Дразнят ме. Мотивацията за живот ми идва от вътре, не от някфи прочувствени текстове.
Който го кефят да чете...