Cold
08-25-2006, 10:55
Историята ми е много заплетена. Не знам какво да правя... Имах доскоро приятел. Отначало много го харесвах. Но той ме обичаше и се лигавеше. Това ме дразнеше. После разбрах, че е било просто увлечение. После не стига, че не споделях чувстатвата му ами и ми стана неприятен този човек. Не можех да продалжавам така. Исках да скъсам с него. Но ме възпираха няколко неша. Щях да го нараня. Това добре, любов без болка не може. Но също така щях да загубя приятелката си. Тя ми каза в началото, че няма да се получи. Каза да не го карам да страда. Но аз не я послушах. Тя е много добра приятелка и с него. Сега като скасахме тя ме мрази, че го нараних. Освен това ние бяхме от една компания. Компания, която изключително много обичах. Без тия хора не мога да живея. Но той е там отпреди мен. Тия хора ценят него повече от мен. Като скъсахме станаха едни вражди. Цепихме се. Задружната ни компания се цепи заради мен. Мразя се. Знам, че и те ме мразят. Но какво да направя като чувствата ни не бяха споделени. Акио останех с него чувствата му щяха да станат по силни. Щях да го нараня повече! Да, можех да се престоря, че го обичам. Но това нямаше да е честно нито към мен, нито към него. Щях да го лъжа през цялото време, а той заслужава човек, който да го обича така както той може да обича. Да не говорим, че аз щях да съм нещастна и въпреки фалшивите усмивки той щеше да усети и щеше да му е кофти... Защото той наистина ме обича. И така аз скъсах с него. Което ме докара до състояние на необятна меланхолия. Не минаваше и вечер без да се моля времето да се върне назад. Никога не съм го искала толкова силно. Имах нужда само от приятел, който да ме гушне и да ме успокои и да ми каже, че всичко ще е наред. И го открих в лицето на един много готин човек. Той е мил, забавен и много спокоен и внимателен. Умее да изслушва. И дори без да дава съвети само като съм до него ми става по леко. Като види, че ми е кофти просто ме гушва и ми минава. И така за известно време си бях щастлива. Но, естествено, е решено, че аз трябва да съм вечно нещастна. Между другото не казах, че той също е от нашата компания, но е от хората които не ме намразиха. С бившата му се имахме. Като той започна да стои по-близо до мен, за да ме успокоява, защото ми беше зле, тя ми обърна гръб. Каза, че няма повече да ми проговори ако тръгна с него. Чакай бе кой ще тръгва с него?! Не може ли просто да има едно нормално приятелство между момиче и момче?! Старата ми приятелка дето ме намрази ми опява, че ще стане същото. Най-ме нараниха думите й- "Всички те мислят за лека жена. Омръзнало ти е от стария и тичаш при нов, който да нараниш жестоко. Оплиташ ги в мрежите си и после съжаляваш." Не стига това ами и заради техните приказки сега съм още по-объркана. Вече не съм сигурна в чувствата си. Не знам какво да правя. ЗА БОГА НЕ ИСКАМ ТОВА! Аз не съм такъв човееек... Искам да избягам някъде... да се махна... Няма с кой да споделя... Съжалявам за дългия роман, но имам чувството, че вие сте единствените които можете да ме разберете. Даже и да не отговаряте. Искам просто да споделя. Не знам какво да правя...
П.П: В този форум е включено единственото момиче, което би могло да ме изслуша. Благодаря й, че я има и се радвам, че ми е останал все някой в тоя свят (който ме познава) и не гледа на мен с черни очи... Но точно сега тя е в другия край на града и няма как да дофтасам до там и да си я гушна... :smt010
П.П: В този форум е включено единственото момиче, което би могло да ме изслуша. Благодаря й, че я има и се радвам, че ми е останал все някой в тоя свят (който ме познава) и не гледа на мен с черни очи... Но точно сега тя е в другия край на града и няма как да дофтасам до там и да си я гушна... :smt010