miminia
09-04-2006, 10:03
Когато фактите говорят опонентите мълчат! Мълчат дълго. Мълчат сгушени някъде там, в тъмното. Знам, че живеем на Балканите, а тук тишината не е на особена почит. Но…Всички трябва да признаем, че най-популярният роден футболен клуб Левски е №1 в България! Това е.
И ако някой продължава да си мисли различно, значи не разбира много нещо от великата игра. И понеже казах, че тишината не е на почит на Балканите се сетих за една случка от преди няколко години. Ден преди Литекс да отпадне от Зимбру бяхме в един хотел с отбора на Цървена звезда в Кишинев. Сърбите ги очакваше протоколен реванш с един от местните отбори, но всички в тяхната делегация бяха повече от напрегнати.
Оказа се, че проблем на звездашите беше … Партизан. Малко преди полунощ стана ясно, че воденият от Матеус тим се класира за групите в лигата. Просто ужас в щаба на Звезда. Славолюб Муслин (той водеше бившия европейски шампион тогава) и помощниците му с часове обикаляха хотела сякаш беше църква по Великден. Много трудно им беше да преглътнат успеха на Партизан. Това са Балканите. Ала да оставим настрана проблемите на сърбите и на тези, които снощи са се пукали от яд.
Най-важното е, че България има повече от достоен участник в Шампионската лига. Един тим, който попадна в семейството на големите (там, където исторически е неговото място) не по принципите на случайността. Левски мина по най-трудния път за да стигне до върха. А много помогнаха с поведението си всички “синини” ръководители през последните 15 години.
Когато Стоян Хранов лансира Томас Лафчис за президент, малко след промените през 1989 година, феновете възкликнаха “Не. Нищо общо с МВР”. Но не бяха прави. Именно Лафчис направи най-трудното. Той постави още тогава основите на сегашния триумф. Гъркът не разполагаше с финансова мощ, ала успя по-най-бързия и правилен начин да преобразува клуба от тоталитарен в организация, която може да се развива още по-добре при законите на пазарната икономика (у нас е пазарен хаос, но все пак).
Разбира се без пари нищо не става и логично дойдоха Чорни и Грашнов. И те сториха много. Или най-малкото след техния опит за пробив на международната сцена се разбра, че не всичко е пари на този свят. Това сигурно си го е натяквал снощи и Абрамович след резила на Челси на “Ривърсайд”. Така логично диригентската палка на “Герена” пое друг тип ръководител.
Адвокат Батков може да е голям запалянко, но със сигурност разбира от управление. А това означава не само влагане на пари. Та било то и разумно. Батков потърси силата в самия клуб. Там, където тя е най-голяма. И се получи. Един млад треньор, който 23,50 часа в денонощието мисли за Левски. Двама изключителни футболисти за негови помощници. И един … велик Сираков. Ключовата фигура в успеха.
В същото време Батков може много да говори ( в интерес на истината, това, което е казал все е ставало досега), но очевидно може и да слуша. Да слуша Сираков и треньорите и да не се изхвърля с безсмислени скъпи трансфери. Да залага на школата и на доказани играчи. Вярно – имаше пробойни с Бандаловски и Ивелин Попов. И още нещо важно – Батков не се полакоми да продаде при първото позвъняване нито Домовчийски, нито Топузаков (той пък показа, че е истинския капитан, предпочел Левски пред торбите с пари в руската тайга), нито дори Емил Ангелов.
По-важното е, че Батков позволи на Мъри да се развие като голям треньор. Защото само един треньор с огромен потенциал може да направи това, което стори Стоилов за две години и половина. Но наставникът имаше спокойствието да реализира своите идеи. Имаше спокойствието промени манталитета на доказани играчи, да вдъхне сила на младите, да приземи звездобройците, да върне към големия футбол бижутера от Своге, да направи от Бабангида международен играч… Мъри имаше спокойствието и времето да наложи тактиката на сериозните отбори.
За пореден път казвам, че Левски единствен в България се доближава до международните стандарти като поведение на терена! И това не е от вчера. Само един стойностен отбор може да направи тази серия вече от 18 качествени мача в Европа за година. Снощи беше истинско удоволствие да се наблюдава играта на “сините” във Верона. Това е всичко друго, но не и игра на случаен тим.
Така ще бъде и в Шампионската лига. Сигурен съм. Просто защото Левски вече не може да играе по друг начин. Левски е №1, защото постигна грандиозния успех без да има зад гърба си мощта на държавния апарат. Това е истинският Левски – отборът на милиони българи по свеeta
И ако някой продължава да си мисли различно, значи не разбира много нещо от великата игра. И понеже казах, че тишината не е на почит на Балканите се сетих за една случка от преди няколко години. Ден преди Литекс да отпадне от Зимбру бяхме в един хотел с отбора на Цървена звезда в Кишинев. Сърбите ги очакваше протоколен реванш с един от местните отбори, но всички в тяхната делегация бяха повече от напрегнати.
Оказа се, че проблем на звездашите беше … Партизан. Малко преди полунощ стана ясно, че воденият от Матеус тим се класира за групите в лигата. Просто ужас в щаба на Звезда. Славолюб Муслин (той водеше бившия европейски шампион тогава) и помощниците му с часове обикаляха хотела сякаш беше църква по Великден. Много трудно им беше да преглътнат успеха на Партизан. Това са Балканите. Ала да оставим настрана проблемите на сърбите и на тези, които снощи са се пукали от яд.
Най-важното е, че България има повече от достоен участник в Шампионската лига. Един тим, който попадна в семейството на големите (там, където исторически е неговото място) не по принципите на случайността. Левски мина по най-трудния път за да стигне до върха. А много помогнаха с поведението си всички “синини” ръководители през последните 15 години.
Когато Стоян Хранов лансира Томас Лафчис за президент, малко след промените през 1989 година, феновете възкликнаха “Не. Нищо общо с МВР”. Но не бяха прави. Именно Лафчис направи най-трудното. Той постави още тогава основите на сегашния триумф. Гъркът не разполагаше с финансова мощ, ала успя по-най-бързия и правилен начин да преобразува клуба от тоталитарен в организация, която може да се развива още по-добре при законите на пазарната икономика (у нас е пазарен хаос, но все пак).
Разбира се без пари нищо не става и логично дойдоха Чорни и Грашнов. И те сториха много. Или най-малкото след техния опит за пробив на международната сцена се разбра, че не всичко е пари на този свят. Това сигурно си го е натяквал снощи и Абрамович след резила на Челси на “Ривърсайд”. Така логично диригентската палка на “Герена” пое друг тип ръководител.
Адвокат Батков може да е голям запалянко, но със сигурност разбира от управление. А това означава не само влагане на пари. Та било то и разумно. Батков потърси силата в самия клуб. Там, където тя е най-голяма. И се получи. Един млад треньор, който 23,50 часа в денонощието мисли за Левски. Двама изключителни футболисти за негови помощници. И един … велик Сираков. Ключовата фигура в успеха.
В същото време Батков може много да говори ( в интерес на истината, това, което е казал все е ставало досега), но очевидно може и да слуша. Да слуша Сираков и треньорите и да не се изхвърля с безсмислени скъпи трансфери. Да залага на школата и на доказани играчи. Вярно – имаше пробойни с Бандаловски и Ивелин Попов. И още нещо важно – Батков не се полакоми да продаде при първото позвъняване нито Домовчийски, нито Топузаков (той пък показа, че е истинския капитан, предпочел Левски пред торбите с пари в руската тайга), нито дори Емил Ангелов.
По-важното е, че Батков позволи на Мъри да се развие като голям треньор. Защото само един треньор с огромен потенциал може да направи това, което стори Стоилов за две години и половина. Но наставникът имаше спокойствието да реализира своите идеи. Имаше спокойствието промени манталитета на доказани играчи, да вдъхне сила на младите, да приземи звездобройците, да върне към големия футбол бижутера от Своге, да направи от Бабангида международен играч… Мъри имаше спокойствието и времето да наложи тактиката на сериозните отбори.
За пореден път казвам, че Левски единствен в България се доближава до международните стандарти като поведение на терена! И това не е от вчера. Само един стойностен отбор може да направи тази серия вече от 18 качествени мача в Европа за година. Снощи беше истинско удоволствие да се наблюдава играта на “сините” във Верона. Това е всичко друго, но не и игра на случаен тим.
Така ще бъде и в Шампионската лига. Сигурен съм. Просто защото Левски вече не може да играе по друг начин. Левски е №1, защото постигна грандиозния успех без да има зад гърба си мощта на държавния апарат. Това е истинският Левски – отборът на милиони българи по свеeta