cS_LaMeRkA
09-09-2006, 16:38
Ето едно мое, което го бях пускала преди в тема ама в няква за смс, не беше мно0о подходящо... :roll: но както и да е :) Та сега реших да го метна е тука да видим да ли ще ви хареса :oops:
<<<Любов>>>
Има любов, която не забелязваме, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка. Има любов, която върхлита като турнадо и след нея остава само разбити мечти и остатаците на съществуване. Има любов, която чакаш с дни, седмици, месеци, години а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване! Има любов, която се колебае дали да промени прага на настоящето и понякога го прави, а друг пък си остава в бъдещето...много чесно завинаги! Има обаче, такава любов, която независимо дали ще се случи или не променя съзнанието, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а понякога е сляпа, понякога те убива, за да те възкраси, или да те погуби завинаги. Такава любов неможеш да предизвикаш, нито да търсиш или пренебрегнеш. Неможе да я пуснеш край себе си незабелязано...Когато се случи ти просто знаеш, че това е Тя...знаеш, че животът ти тръгва по нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както в било преди...знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...Това е Истинската Любов - тази, която дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някой от пукнатините на сърцето и напомня за себе си. Остава в погледа и влагата на очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето!
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеги дъх от краткото ни съществуване.
Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги... Тази любов идва, за да остане и за да ни промени и oт нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Търся това истиснко усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли..., но аз знам, че си струва, защото да изгубиш от това е непростимо! Може да го чакаш дълго, да го преследваш със седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... Може дори да боли непоносимо, но аз..., знам, че това е усмивката на Любовта!
Ще чакам онзи ден, в който Тя - Истинската Любов, ще дойде до мен и ще остане... Не знам къде и кога ще бъде това, не знам колко път ще сме извървяли заедно или по отделно! Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издъхание, значи е имало смисъл и не съм изживяла живота си напразно!
Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя, за да го заслужа!
П.С > 10х, че сте си направили труда да го прочетете, и искам да поясна, че аз в житова си намерих тази любов, пожелазам на тези който са я намерили да я пазят дълго време в сърцата си, а тези който не са да я намерят по скоро! :)
<<<Любов>>>
Има любов, която не забелязваме, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка. Има любов, която върхлита като турнадо и след нея остава само разбити мечти и остатаците на съществуване. Има любов, която чакаш с дни, седмици, месеци, години а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване! Има любов, която се колебае дали да промени прага на настоящето и понякога го прави, а друг пък си остава в бъдещето...много чесно завинаги! Има обаче, такава любов, която независимо дали ще се случи или не променя съзнанието, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а понякога е сляпа, понякога те убива, за да те възкраси, или да те погуби завинаги. Такава любов неможеш да предизвикаш, нито да търсиш или пренебрегнеш. Неможе да я пуснеш край себе си незабелязано...Когато се случи ти просто знаеш, че това е Тя...знаеш, че животът ти тръгва по нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както в било преди...знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...Това е Истинската Любов - тази, която дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някой от пукнатините на сърцето и напомня за себе си. Остава в погледа и влагата на очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето!
За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеги дъх от краткото ни съществуване.
Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги... Тази любов идва, за да остане и за да ни промени и oт нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Търся това истиснко усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли..., но аз знам, че си струва, защото да изгубиш от това е непростимо! Може да го чакаш дълго, да го преследваш със седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... Може дори да боли непоносимо, но аз..., знам, че това е усмивката на Любовта!
Ще чакам онзи ден, в който Тя - Истинската Любов, ще дойде до мен и ще остане... Не знам къде и кога ще бъде това, не знам колко път ще сме извървяли заедно или по отделно! Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издъхание, значи е имало смисъл и не съм изживяла живота си напразно!
Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя, за да го заслужа!
П.С > 10х, че сте си направили труда да го прочетете, и искам да поясна, че аз в житова си намерих тази любов, пожелазам на тези който са я намерили да я пазят дълго време в сърцата си, а тези който не са да я намерят по скоро! :)