CSKA evropeiski
09-12-2006, 10:20
Успехите на ЦСКА и ЛЕВСКИ - сами решете кой е по велик.
Успехите на ЦСКА и Левски в Европа:
Полу-финал:
ЦСКА 3
1966-67 КЕШ
1981-82 КЕШ
1988-89 КНК
1/4-финал:
ЦСКА 3
1973-74 КЕШ
1980-81 КЕШ
1989-90 КЕШ
Левски 4
1969-70 КНК
1975-76 УЕФА
1976-77 КЕШ
1986-87 КЕШ
Елиминирани отбори в една година:
4 - ЦСКА - 1967
3 - ЦСКА - 3 пъти, Левски (веднъж)
2 - ЦСКА & Левски 3 пъти
Елиминирани (най-силни) отбори:
ЦСКА:
ЦДНА - Ювентус 4:1 1:2 КЕШ 1960
ЦСКА - Аякс 2:0 0:1 КЕШ 1973
ЦСКА - Ливърпул 2:0 0:1 КЕШ 1981
ЦСКА - Монако 2:0 0:0 КЕШ 1982
ЦСКА - Монако 2:1 2:2 УЕФА 1984
Левски:
Левски-Спартак - Аякс 2:1 1:2 УЕФА 1975
++++++++++++++++++++++++++++++++
"A" група в цифри (1948-2004)
Най-много пъти шампион на "А" група: ЦСКА (София) - 30 пъти
Най-много вкарани голове в един сезон в "А" група: ЦСКА (София) - 95
Най-малко допуснати голове в един сезон в "А" група: ЦСКА (София) - 7
Най-много пъти шампион на "А" група: Манол Манолов (ЦСКА) - 11 пъти
Най-много голове в "А" група: Петър Жеков - 253 гола [8 за Димитровград, 101 - Берое (Стара Загора), 144 - ЦСКА (София)]
Най-много голове в един сезон на "А" група: Христо Стоичков (ЦСКА) - 38 гола (сезон 1989/90)
Най-много голове в една среща в "А" група: 6 гола - Петър Михайлов (за ЦДНА срещу Торпедо Русе през сезон 1951)
Най-много победи в един сезон в "А" група: Левски (София) - 27 (от 36 срещи през сезон 2001/2002)
ЦСКА - Левски (Статистика, цифри, факти)
« Отговор #1 -: Септември 11, 2004, 02:06:03 pm »
--------------------------------------------------------------------------------
ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ СИНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СА ОТБЕЛЯЗАЛИ САМО ДВА (!?) ГОЛА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ НА СВЕТОВНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАЛИ
Когато новината, че Христо Стоичков ще стане селекционер на националния отбор, стана факт, мнозина журналисти и така наречените анализатори започнаха да разясняват с нескрита неприязън колко минимални са шансовете му за успех Един от основните аргументи в техните словоизлияния бе, че видите ли, Стоичков ще се сблъска със "синята България", която вижда в него смъртен враг. В някаква степен това може би е вярно, но едва ли има особено значение, защото поне в последните 15 години “синята България"има твърде малко пресечни точки с националния отбор, като приносът и за неговата кауза е твърде скромен Впрочем цифрите най-добре демонстрират каква е относителната тежест на Левски в представителния тим.
1990-2004: жестока суша в Подуяне...
Направихме си труда ла изследваме представянето на България през последните "демократични" 15 години (от 1940 г. насам) и на бял свят излязоха някои доста интересни тенденции. За целта разделихме футболистите на три категории - играчи на ЦСКА. играчи на Левски и неутрални. Като основен критерий при това систематизиране служи клубът, който е лансирал съответния състезател в сериозния футбол. Така например, приемаме,че Здравко Лазаров, Илиян Стоянов и Георги Иванов са формирани като футболисти на Левски, въпреки че са юноши на други отбори, а първите двама имат и престой в ЦСКА. По същия начин Костадин Видолов попада в категорията "неутрални", тъй като, макар и да е минал през ЦСКА и Левски, е оформен в пловдивските Локомотив и Ботев.
114 "червени" срещу 50 "сини"гола за България
Когато накрая се тегли чертата, се оказва, че състезателите с марка "ЦСКА" са отбелязали 114 от всичките 196 гола на националния тим за съответния период. В процентно изражение това са 58%. При Левски показателите са два пъти по-ниски - 50 гола, което в проценти означава 26%. Още по-интересни неща излизат на пял свят, ако се направи разбивка на мачовете според това дали става въпрос за контроли, квалификации и т.н. Тогава се вижда, че "синята България е най-добре представена във възможно най-незначителните срещи – контролите. Там играчите на Левски имат 26 попадения, които отново са по-малко, но все пак са относително близко до постижението на червените от 33 гола.
Не така изглеждат нещата, когато става въпрос за по-сериозни изпитания. В европейските квалификации например възпитаниците на Герена" могат да се похвалят с 13 гола срещу 36 на ЦСКА, тоест три пъти по-малко. Още по-трагична за Левски е ситуацията в световните квалификации. Там приносът на "армейците” е наистина впечатляваш 32 от общо 51 гола - почти 2/3- За сметка на това в "синята сметка" има едва 9 гола.
Стоичков вкарваше, Сираков прегръщаше
Тук е мястото да се освети с истината един мит, който хората от Левски обичат да разпространяват. Обяснява ни се, че най-големият успех в историята на националния тим - четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 е г., е постигнат с решаващото съдействие на "сините рожби". Цитират се цифри от порядъка на 8 и повече (според случая) състезатели. На практика това обаче е нагла манипулация. Двама от тези 8 души - вратарят Пламен Николов и Николай Илиев, бяха абсолютни резерви. От останалите шестима - Борислав Михайлов, Златко Янков, Наско Сираков, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов и Емил Кременлиев само първите двама (с известни уговорки при Златко Янков) могат да бъдат считани за решаващи фигури. Да се твърди, че десният и левият бек са от жизненоважно значение за който и да е отбор, е меко казано преувеличено.
Когато се погледне головата "разпечатка" от САЩ, нещата си идват по местата. Срещу 8-те гола на Стоичков и Лечков групичката от Левски може да предложи само 2 - Наско Сираков срещу Аржентина и Даниел Боримиров срещу Гърция. Общото при двете "сини" попадения отвъд океана е,че те нямаха никакво значение за развръзката в съответните срещи, тъй като дотогава Стоичков си беше свършил работата. Така че за Наско останаха най-вече прегръдките...
Византийски саботаж преди "Парк де Пренс"
И като става дума за Наско Сираков е редно да се каже, че именно футболен клуб Левски направи всичко възможно, за да осуети класирането на България за световното първенство преди десет години. И то не заради някакви пъклени планове, а поради дълбок провинциализъм и махленски манталитет. Дали си спомняте, но точно два дни преди решаващата квалификация с Франция на „Парк де Пренс" Левски трябваше да гостува в Пловдив на Ботев в мач от "А" група. Тогавашният президент на "сините" Томас Лафчис директно заплаши, че няма да освободи националите си за двубоя с франция, ако БфС не промени датата на "историческото гостуване" под тепетата. В крайна сметка БфС не промени програмата, мачът в Пловдив се игра, а Лафчис не изпълни заканите си.
Тимът на България игра и победи в Париж , а по-късно Сираков се присламчи към колесницата на златния отбор на Димитър Пенев, като много бързо забрави заплахите и шантажите в стил "Подуяне", пуснати в употреба, когато още ги нямаше головете на "Свети Емил"...
ГОЛОВЕ В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ:
КОНТРОЛИ:
ЦСКА - 33
Левски - 26
Неутрални - 14
ЕВРОПЕЙСКИ КВАЛИФИКАЦИИ:
ЦСКА - 36
Левски - 13
Неутрални - 8
ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАЛИ:
ЦСКА - 4
Левски - 0
Неутрални - 0
СВЕТОВНИ КВАЛИФИКАЦИИ:
ЦСКА - 32
Левски - 9
Неутрални - 10
СВЕТОВНИ ФИНАЛИ:
ЦСКА - 9
Левски - 2
Неутрални - 0
ОБЩО:
ЦСКА - 114
Левски - 50
Неутрални - 32
Европейските клубни турнири водят началото си от 1955 г., когато по инициатива на журналиста от френския “Екип” Габриел Ано започва първият турнир за Купата на европейските шампиони (КЕШ). ЦСКА (тогава под името ЦДНА) записва първото си участие във втория турнир - 1956/57 г., това е и първо участие на български отбор в европейски клубен турнир. Дебютът на армейците е на 21 октомври. Тогава в осминафинален мач те разгромяват Динамо (Букурещ) с 8:1 и след загуба в Румъния с 2:3 се класират за четвъртфинал. Досега футболистите на ЦСКА са достигали три пъти до полуфинал (2 за КЕШ и 1 за КНК) и четири пъти до четвъртфинал (и четирите за КЕШ) в евротурнирите. Когато се говори за това кой е най-популярният отбор в България, трябва да се знае, че първият “европейски” мач на ЦСКА, на който стадион “Васил Левски” не е пълен “до дупка”, е чак през 1960 г. срещу шведския Малмьо. Всъщност може би точно международните мачове на ЦСКА бяха причината за реконструкцията на националния стадион и за повишаването на неговия капацитет от 50 на 70 хиляди зрители.
Въпреки това на мачовете с Интер, Байерн, Аякс, Нотингам, Бенфика, Спортинг имаше недостиг на билети. Зрителите идваха да гледат големите “червени” артисти - най-успелият източноевропейски футболист Христо Стоичков, първия българин, включен в десетката на “Франс Футбол” - Иван Колев, европейският голмайстор Петър Жеков, най-добрите централни защитници в историята на българския футбол - Манол Манолов, Димитър Пенев, Георги Димитров и Трифон Иванов, извънземните спасявания на Джони Велинов, магьосника Димитър Якимов, Георги Денев и още много други.
За разлика от “артистите на зеления терен”, футболните режисьори - треньорите често остават извън светлините на прожекторите. Нещо повече - понякога те биват уволнявани въпреки успехите на своите отбори. В края на 1973 г. Манол Манолов (Симолията) беше заменен с Никола Ковачев (Тулата) по-малко от два месеца след историческата победа на ЦСКА над трикратния европейски шампион Аякс. В края на 1982 г. армейците уволниха Аспарух Никодимов въпреки, че отборът беше лидер в шампионата, а през март същата година ЦСКА елиминира носителя на Купата на европейските шампиони - Ливърпул.
В своята история ЦСКА е елиминарал 38 отбора в европейските клубни турнири. Ето с кои треньори “червените” са постигнали своите победи:
Треньор…………брой на елиминираните отбори
Аспарух Никодимов - 10
Димитър Пенев - 9
Манол Манолов - 6
Стоян Орманджиев - 4
Крум Милев - 3
Стойчо Младенов - 2
Григорий Пинайчев - 1
Апостол Чачевски - 1
Божел Колев - 1
Енрико Катуци - 1
Гьоко Хаджиевски - 1
Едно такова подреждане не казва много неща. Като това, че полуфиналните двубои с Интер през 1967 г. бяха едни от върховете в историята на ЦСКА, въпреки загубата или това, че Димитър Пенев беше помощник на Аспарух Никодимов в една част от неговите успехи. Не казва и това, че през 1980 г. и 1981 г. отборът воден от Паро постигна успехите си въпреки изключително тежкия жребий. И все пак не може да не направи впечатление фактът, че от общо 38 елиминирани от ЦСКА отбори, в 28 случая треньор е бил бивш футболист на отбора. Осем пъти армейците са били водени от бивш футболист на Локомотив (София), като не се взема предвид, че Димитър Пенев също е играл в Локото. И още нещо любопитно. При трите най-резултатни успеха ЦСКА два пъти е бил воден от чужденци:
1970 г. - 1/16 финал КНК
ЦСКА - Валкеакоскен Хака (Фин)
9:0 и 2:1
треньор Манол Манолов;
1993 г. - 1/16 финал КНК
ЦСКА - Балцерс (Лихт.)
8:0 и 3:1
треньор Гьоко Хаджиевски;
2000 г. - предварителен кръг
ЦСКА - Конструктурул 3:2 и 8:0
Треньор Енрико Катуци.
Аспарух Никодимов - Паро
Роден през 1945 г. Паро има 34 мача за ЦСКА в евротурнирите като футболист, в това число и преиграният мач с Панатинайкос през 1972 г. Първият му евромач е на 24 ноември 1965 г. - ЦСКА - Борусия (Дортмунд) 4:2 - за КНК, а последният на 18 септември 1974 г. - Динамо (Киев) - ЦСКА 1:0. В този период Никодимов е играл във всички мачове на червените от евротурнирите, при това без смяна. В тези 34 мача е отбелязал 4 гола.
Паро е треньор №1 в България по международни клубни успехи.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Нотингам, Шомберки, Реал Сосиедад, Гленторан, Ливърпул, Монако, Акурейри, Парма, Шахтьор (Солигорск), Шахтьор (Донецк)
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал 1982 г.; четвъртфинал 1981 г. за КЕШ;
Топмачове на Никодимов като треньор на ЦСКА
1 октомври 1980 г.
Нотингам - ЦСКА 0:1
(Керимов)
17 март 1982 г.
ЦСКА - Ливърпул 2:0
(Младенов - 2)
17 септември 1980 г.
ЦСКА - Нотингам 1:0
(Йончев)
1 октомври 1980 г.
Нотингам - ЦСКА 0:1
Няколко дена преди този мач ЦСКА загуби от Локо (Сф) с 0:2 след много груба игра на “железничарите”. Когато армейците проведоха своята тренировка на “Сити граунд”, Паро Никодимов събра футболистите в центъра и им каза: “Искам да забравите всички предишни победи и загуби и да знаете, че утре можете да спечелите”. На другия ден ЦСКА имаше пълно превъзходство и спечели с 1:0 след гол на Керимов. За съотношението на силите в този мач говори и статистиката:
…………………ЦСКА Нотингам
общо удари 9 ……2
във вратата 6……1
греди ……….0…….1
корнери …..7….…2
Никога европейски шамион не е бил елиминиран, след като е бил категорично надигран на собствения си стадион.
Димитър Пенев - Пената
Роден през 1945 г. Пената има 40 мача за ЦСКА в евротурнирите като футболист, в това число и преиграния мач с Панатинайкос през 1972 г.Първият му евромач е на 7 октомври 1965 г. - Лимерик - ЦСКА 1:2, а последният на 1 октомври 1975 г. - Ювентус - ЦСКА 2:0. В този период Пената е играл във всички мачове на “червените” от евротурнирите само с една смяна. В тях той е отбелязал един гол.
Пената е избран за треньор №1 за ХХ век. Най-големият му успех е четвъртото място на СП в САЩ през 1994 г.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Интер (Братислава), Панатинайкос, Рода, Рух (Хожув), Спарта (Прага), Белшина, Мьолде, Сервет (Женева), Портадаун
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал за КНК, четвъртфинал за КЕШ - 1990 г.
Топмачове на Пенев като треньор на ЦСКА
9 ноември 1988 г.
ПАО - ЦСКА 0:1
(Пенев)
1 ноември 1989 г.
ЦСКА - Спарта (Прага) 3:0
(Стоичков - 2, Костадинов)
29 септември 1998 г.
ЦСКА - Сервет 1:0
(Станчев)
29 септември 1998 г.
ЦСКА - Сервет 1:0
След мача в Женева се разбра, че на реванша в София левият бек Вальо Найденов няма да играе заради натрупани жълти картони. Журналистите веднага установиха, че в ЦСКА няма заместник на поста на Вальо. На една пресконференция, няколко дена преди реванша те съвсем сериозно убеждаваха Пената, че няма човек, който да играе в лявата част на армейската защита. “Спокойно! Лев бек ще има” - отговори стратегът от Мировяне. И най-неочаквано като такъв излезе … плеймейкърът Георги Йорданов - Ламята. Ламята се справи чудесно с дясното крило на швейцарците Варела и за пръв път след идването на демокрацията български отбор се класира за 1/16 финал за Купата на УЕФА.
Манол Манолов - Симолията
Роден през 1925 г. Симолията има 17 мача като футболист за ЦСКА в евротурнирите. Първият му евромач е на 21 октомври 1956 г. ЦСКА - Динамо (Букурещ) 8:1, а последният на 13 септември 1961 г. - Дукла (Прага) - ЦСКА 2:1. Всички мачове на бате Симо са за КЕШ.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Хака Валкеакоскен, Партизани (Тирана), Панатинайкос, Свароски-Тирол, Аякс, Монако
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал за КЕШ 1973/74 г.
Топмачове на Манолов като треньор на ЦСКА
7 ноември 1973 г.
ЦСКА - Аякс 2:0
(Марашлиев, Михайлов)
26 октомври 1972 г.
ПАО - ЦСКА 0:2
(Жеков, Колев)
3 октомври 1984 г.
ЦСКА - Монако 2:1
(Младенов, Здравков)
26 октомври 1972 г.
ПАО - ЦСКА 0:2
През 1972 г. ЦСКА имаше тежък противник на 1/16 финал за КЕШ. Панатинайкос беше достигнал финала през 1971 г. и там отстъпи с 2:0 на непобедимия тогава Аякс. В състава им освен гръцките национали Елефтеракис, Домазос и Антониадис играеха и аржентинците Верон (баща на Хуан Верон) и Демело. В София ЦСКА спечели много трудно с 2:1, а в Атина гърците още в 20-та минута водеха с 2:0. Тогава Симо пусна в игра жокера Трънков. Трънката обърна играта и резултата и се стигна до изпълнение на дузпи. При дузпите, армейците бяха безкомпромисни и точно, когато надеждата на ПАО беше почти угаснала съдията Липатов от СССР обърка броенето и се стигна до преиграване. Треньор на Панатинайкос тогава беше големият унгарски футболист Ференц Пушкаш, който наляво и надясно демонстрираше своята увереност в крайния успех. Манолов не му остана длъжен: “ С Пушкаш сме приятели от времето, когато бяхме футболисти. Но както той не можеше да пипне топката, когато го пазех аз, така и неговите футболисти няма да я видят в предстоящия мач”. И наистина на преиграването на 26 октомври “червените” не дадоха никакви шансове на гръцкия шампион.
Когато се говори за победи на български отбори, които играят на чужд терен в мач от турнира за КЕШ (сега Шампионска лига), трябва да се знае, че в тях Левски има само една победа - срещу Дюделанж (Люксембург) през 2000 г.
Стоян Орманджиев
Роден е през 1920 г. Като футболист играе във Владислав (Варна) и Локо (Сф). Орманджиев е първият български треньор, който успява да изведе своя отбор на полуфинал за КЕШ (1967 г.). Той държи рекорда за най-много мачове (76) като старши треньор на националния отбор. Заедно с Крум Милев печели трето място като треньор на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Слиема Уондърърс (Малта), Олиампиакос (Гърция), Гурник (Полша), Линфийлд (Северна Ирландия)
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал за КЕШ 1967 г.
Топмачове на Орманджиев като треньор на ЦСКА
19 април 1967 г.
Интер - ЦСКА 1:1
(Цанев)
26 април 1967 г.
ЦСКА - Интер 1:1
(Радлев)
23 ноември 1966 г.
ЦСКА - Гурник (Забже) 4:0
(Марашлиев-2, Цанев, Василев)
26 април 1967 г.
ЦСКА - Интер
В този мач ЦСКА е “на милиметри“ от участие на финал за КЕШ. Причината да не го достигне е шансът на италианците и испанският съдия Закариеги, който отмени гол на Цанев. Един от най-добрите играчи на ЦСКА в този мач е дясното крило Цецо Атанасов, който многократно пробива в зоната на най-добрия ляв защитник в света по това време Джачинто Факети. Като юноша Цецо играеше централен защитник и полузащитник. През 1966 и 1967 г. Стоян Орманджиев провеждаше многократно разговори с Атанасов, като го убеждаваше, че най-добре за него ще е да заиграе като дясно крило. “Цецо, виждаш, че централен защитник е Пената”. “Какво Пената, какво Пената?” - отвръщаше нахаканият младеж, който се обръщаше към всички с “бате”. В крайна сметка с търпение и такт Орманджиев успя да постигне своето. И след Факети и Руди Крол, и Паул Брайтнер гледаха гърба на Цецо след неговия прословут финт.
Крум Милев - Чичето
Роден е през 1915 г. Играл е в Ботев (Сф), Славия и Локомотив (Сф). С Крум Милев ЦСКА става шампион девет пъти поред и записва първите си участия в евротурнирите. Заедно със Стоян Орманджиев печели трето място като треньор на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. Починал през 2000 г.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Динамо (Букурещ), Ювентус (Торино), Партизан (Белград)
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал за КЕШ 1957 г.
Топмачове на Милев като треньор на ЦСКА
12 октомври 1960 г.
ЦСКА - Ювентус 4:1
(Ковачев-2, Панайотов, Цанев)
3 октомври 1962 г.
Партизан - ЦСКА 1:4
(Цанев, Якимов, Ковачев, Панайотов)
26 октомври 1958 г.
ЦСКА - Атлетико (М) 1:0
(Панайотов)
21 октомври 1956 г.
ЦСКА - Динамо (Букурещ) 8:1
(Колев-3, Миланов-2, Панайотов-2, Димитров)
Първият противник на ЦСКА в евротурнирите е румънският шампион Динамо (Букурещ). Преди този мач българските армейци имат два приятелски мача срещу Динамо и две загуби. Първата е през 1949 г. с 2:6, а втората през 1955 г. с 2:3. Въпреки това треньорът Милев заявява пред журналистите: “Момчетата са в отлично състояние. Надявам се да отидем в Букурещ за реванша спокойни”. А на разбора преди мача Чичето настройва футболистите на ЦСКА така: “Днес ще имате възможност да вкарате повече голове, не се жалете…” Резултатът е известен - още в първия мач ЦСКА си осигурява място в четвъртфинала на турнира за КЕШ, сред осемте най-силни отбора в Европа. А това и досега не е постигано от друг български отбор освен ЦСКА.
Красивите загуби
ЦСКА има много победи в евротурнирите. Но има и загуби, които са се превърнали в легенди, защото и тогава “червените” футболисти и треньори са демонстрирали своите изключителни качества.
18 декември 1958 г.
Атлетико (М) - ЦДНА 3:1
(гол за ЦДНА на Крум Янев)
Това е трети допълнителен мач между испанския и българския шампион, игран в швейцарския град Женева. Въпреки по-добрата си игра, ЦСКА губи след многобройни грешки на съдията Меле и 120 минутна борба. След мача армейците подават контестация с мотивите, че е отменен редовен гол на Иван Колев и, че Вава е останал в игра след като е бил отстранен. Контестацията е отхвърлена на 5 януари 1959 г.
Треньорът на ЦСКА Крум Милев изказва съмнения за употреба на допинг от страна на испанците, но това е недоказуемо.
3 май 1967 г.
Интер - ЦСКА 1:0
(трети допълнителен мач)
Преди полуфиналните двубои с Интер помощник-треньорът на италианците Дезидерио Шолти заяви: “В четвъртфиналните мачове ЦСКА игра по-добре и от Селтик и от Дукла… Отдавна имам слабост към Якимов, който между българите има най-голяма класа”. След мачовете наставникът на Интер Хеленио Херера сподели : “ ЦСКА е тим с големи възможности, където личи почеркът на колегата Орманджиев”.
Може би ЦСКА щеше да играе на финала в Лисабон, ако третият мач не беше в италианския град Болоня (продаден от сините говеда в БФС и БКП - бел.Attack).
24 ноември 1965 г.
ЦСКА - Борусия (Дортмунд) 4:2
(голмайстори: Романов-3, Василев)
Тази победа беше равносилна на загуба, защото в първия мач Борусия побеждава с 3:0. Според тогавашния регламент при 5:2 трябва да се играе трети допълнителен мач. След четвъртия гол на Иван Василев, реализиран в 75-та минута, тази цел изглеждаше съвсем близко. Армейците не успяха, но остана удовлетворението от великолепната игра срещу противник, в редиците на който личаха националите на ФРГ Тилковски, Хелд, и Либуда. Хеттрикът на Васко Романов в този мач и досега остава единственият хеттрик на българин срещу германски клубен отбор.
Треньор на ЦСКА в този мач беше руснакът Григорий Пинайчев.
Григорий Пинайчев
Григорий Пинайчев е роден през 1913 г. Треньор на ЦСКА е от средата на 1964 г. до края на 1965 г. На първата си тренировка на стадион “Народна армия” поздравява футболистите с думите: “Здравейте, бъдещи шампион”.
20 март 1974 г.
ЦСКА - Байерн 2:1
(Колев, Денев)
В първия мач ЦСКА губи с 1:4 (гол на Марашлиев), след многобройни съдийски грешки - червен картон, дузпа, гол от засада и т.н. Три минути преди края при резултат 1:3, Тошко Симов - Желанието, от десетина метра на празна врата стреля силно в гредата. След няколко дена на тренировка в София треньорът Ковачев показва на Симов как в такива ситуации да отправи лек удар в мрежата. Тошко се засилва и … отново бие в гредата.
Резултатът от мача в София не говори достатъчно за напрежението на стадион “Васил Левски”. След като в 46-та минута най-добрият на терена Георги Денев покачи на 2:1, ЦСКА упражни такъв натиск, че немците се почувстваха като в Стгалингра. Най-добрия голмайстор в целия свят за всички времена Герд Мюлер се беше върнал в зоната на левия бек, за да помага на Паул Брайтнер в борбата срещу Цецо Атанасов. С два леви бека футболистите на Байерн устискаха благоприятния за тях резултат, а мнозина от привържениците на ЦСКА и досега мислят, че тогава армейците бяха най-близко до европейската титла.
Никола Ковачев - Тулата
Роден е през 1934 г. Има 18 мача и три гола за ЦСКА в европейските клубни турнири. Първият му мач е на 21 октомври 1956 г. - ЦСКА - Динамо (Букурещ) 8:1, а последният на 14 ноември 1962 г. - Андерлехт - ЦСКА 2:0.
ЦСКА създава звезди, Левски - митове
Емоциите са лично дело, а фактите са универсални.
Във водопада от всевъзможни статистики, паралели и сравнения вчера прочетох едно юношеско есе, в което освен, че се твърдеше, че "армията била репресивният апарат (!?) на тоталитарния режим " (б.а. - подобно "прозрение" не съм чул нито от д-р Желю Желев, нито от Филип Димитров или Иван Костов, които винаги са визирали бившата Държавна сигурност и МВР преди 10 ноември 1989 г.) се прави опит да се изопачат реалностите в българския и международния футбол.
И така, за пореден път се налага да си изясним кой кой е във великата игра. Нека да оставим настрана за миг лични симпатии, легенди и митове от типа "отбор на народа" или "евробоец" и да погледнем към свещените ФАКТИ.
Да се издигнем за малко над инфантилното надприказване по темата кой е по-популярен или по-симпатичен, а да поговорим за това кой как се е реализирал в Европа и света. От тази изходна позиция превъзходството на ЦСКА спрямо Левски е космическо. И тук не става въпрос за трите европейски полуфинала на "червените", които както е известно са единствените на континента, елиминирали три действащи носителя на КЕШ - Аякс, Нотингам и Ливърпул. Извън сметката оставям и нормалните за ЦСКА успехи през годините срещу Интер, Ювентус, Байерн, Монако, Парма, Панатинайкос, Спарта (Прага), Шахтьор (Донецк) и т.н., които са утопия за всеки друг наш отбор.
Най-важното за историята е, че от половин век насам ЦСКА е единствената легитимна българска футболна марка. И това се дължи не на партия или армия, а на таланта и труда на "червените" играчи като се почне от Нако Чакмаков през 1948 г. и се стигне до Владимир Манчев в началото на XXI век.
За тези пет десетилетия и половина светът разбра, че у нас има футбол благодарение на първия класиран в челната десетка за "Златната топка" - Иван Колев, чрез головете на носителя на "Златната обувка" - Петър Жеков, за да се стигне до апотеоза през 1994 г., когато Христо Стоичков се извиси до номер едно в Европа.
Опитите за майтап с историята ме принуждават да припомня спирките , до които се стига от началната гара в Борисовата градина: Георги Димитров и Георги Славков (Сент Етиен), Пламен Марков (Метц), Любо Пенев (Валенсия, Атлетико-Мадрид), Христо Стоичков (Барселона, Парма), Емил Костадинов (Порто, Ла Коруня, Байерн, Фенербахче), Трифон Иванов (Бетис, Рапид-Виена), Данчо Лечков (Хамбургер, Марсилия, Бешикташ), Димитър Бербатов (Леверкузен), Стилян Петров (Селтик), Мартин Петров (Волфсбург), Милен Петков (АЕК), Владимир Манчев (Лил, Леванте)...
И тези блестящи футболисти не просто присъстваха и присъстват на международната галасцена, а по правило са сред главните герои в спектакъла. Неслучайно представителите на ЦСКА имат в сметката си десетина европейски клубни финала.И още нещо от сферата на сухата статистика - 75 процента от головете в официални срещи на националния отбор през последните 15 години са отбелязани от играчи, произлезли или минали през "Армията". Без да се коментира кой и как е класирал България за САЩ-94, Англия-96, Франция-98 и Португалия-2004...
Какво става в същото време с "огледалните образи" от Левски?
Прекрасни "сини" футболисти като Божидар Искренов, Наско Сираков, Николай Илиев, Боби Михайлов получиха шанс да излязат навреме на Запад, но всички до един се провалиха извън "обетованата земя" в Подуене.
Може би заради контузии и малшанс, но може би и заради нещо друго от сферата на клубния ген и манталитет? Същата е съдбата в по-нови времена и на Георги Иванов, който бе поставен в идентични условия с "червения" Манчев, но стана поредната жертва на "синия комплекс" за европейска малоценност.
Единственият играч, тръгнал от Левски и направил международна кариера от А до Я е Мариан Христов (Кайзерслаутерн). Нещо подобно може да се каже и за Даниел Боримиров, въпреки че той прекара половината от деветте си сезона в Мюнхен 1860 на резервната скамейка, както и за достойното, макар и не бляскаво, присъствие на Петър Хубчев (Хамбургер и Ахнтрахт).
В крайна сметка всеки клуб има своя социална среда, корени, традиция, психология и идеология. Именно затова футболът е любимо развлечение на планетата. Когато обаче става дума за факти, емоциите би трябвало да замълчат и да дадат път на разума.За да се разбере веднъж завинаги защо ЦСКА произвежда звезди, а Левски - митове...
Визитка на Христо Стоичков:
Ако има запалянко който не е респектиран при тези успехи, значи той не е Българин. Или е говедо...
Прекланям се пред паметта и таланта на Георги Аспарухов, но да се "предъвква" името му толкова дълго от сини фенове е нелепо...!
Не може един отбор над 40 години да не може да създаде конкурентно способен футболист достоен да заиграе в Европа...!!!
Успехи: 3 титли на България, 4 купи на България, 4 купи на Съветската армия, Суперкупа на България, Голмайстор на България 1989 - 23 гола, 1990 - 38 гола, Полуфинал КНК 1989, Голмайстор КНК 1989 - 7 гола, "Златна обувка" на "Франс футбол" 1990 - 38 гола
Барселона (Испания) - (1990 - 1995, 1996-1998) 252 мача 117 гола
Успехи: 4 титли на Испания, 1 КЕШ, 1 Суперкупа на Европа, 4 Суперкупи на Испания
Парма (Италия) - (1995-1996) 30 мача 7 гола
Ал Насър (Саудитска Арабия) - (1998) 2 мача 1 гол
Успехи: Носител на КНК на Азия
Кашива Рейсол (Япония) - (1998 - 1999) 28 мача 13 гола
Ди Си Юнайтед (САЩ) - (2002-2003) 21 мача 5 гола
Национален отбор на България като футболист 83 мача 37 гола
Индивидуални награди:
Футболист номер 1 на България (1989, 1990, 1991, 1992, 1994)
Спортист номер 1 на България (1994)
Спортист номер 1 на Балканите (1994)
"Златна обувка" за голмайстор на Европа (1990 - 38 гола
"Златна топка" на Франс футбол (1994)
"Сребърна топка" на Франс футбол (1992)
"Златен онз" на "Онз Мондиал" (1992)
"Сребърен Онз" на "Онз Мондиал" (1994)
"Бронзова топка" за играч от СП САЩ'94 (1994)
Голмайстор на СП САЩ'94 (1994 - 6 гола
ЗЛАТНА ТОПКА - Трофей-награда, връчена от френсия спортен седмичник "Франс футбол" за най-добър футболист за годината в Европа, определен от спортни журналисти на Европа.
ЗЛАТНА ОБУВКА - Награда на френския спортен седмичник "Франс футбол" за европейския футболист , отбелязал най-много голове в националните шампионати (независивмо от броя на мачовете).
+ (1968/69 Петър Жеков ЦСКА (София) 36 гола - "Златна Обувка")
Успехите на ЦСКА и Левски в Европа:
Полу-финал:
ЦСКА 3
1966-67 КЕШ
1981-82 КЕШ
1988-89 КНК
1/4-финал:
ЦСКА 3
1973-74 КЕШ
1980-81 КЕШ
1989-90 КЕШ
Левски 4
1969-70 КНК
1975-76 УЕФА
1976-77 КЕШ
1986-87 КЕШ
Елиминирани отбори в една година:
4 - ЦСКА - 1967
3 - ЦСКА - 3 пъти, Левски (веднъж)
2 - ЦСКА & Левски 3 пъти
Елиминирани (най-силни) отбори:
ЦСКА:
ЦДНА - Ювентус 4:1 1:2 КЕШ 1960
ЦСКА - Аякс 2:0 0:1 КЕШ 1973
ЦСКА - Ливърпул 2:0 0:1 КЕШ 1981
ЦСКА - Монако 2:0 0:0 КЕШ 1982
ЦСКА - Монако 2:1 2:2 УЕФА 1984
Левски:
Левски-Спартак - Аякс 2:1 1:2 УЕФА 1975
++++++++++++++++++++++++++++++++
"A" група в цифри (1948-2004)
Най-много пъти шампион на "А" група: ЦСКА (София) - 30 пъти
Най-много вкарани голове в един сезон в "А" група: ЦСКА (София) - 95
Най-малко допуснати голове в един сезон в "А" група: ЦСКА (София) - 7
Най-много пъти шампион на "А" група: Манол Манолов (ЦСКА) - 11 пъти
Най-много голове в "А" група: Петър Жеков - 253 гола [8 за Димитровград, 101 - Берое (Стара Загора), 144 - ЦСКА (София)]
Най-много голове в един сезон на "А" група: Христо Стоичков (ЦСКА) - 38 гола (сезон 1989/90)
Най-много голове в една среща в "А" група: 6 гола - Петър Михайлов (за ЦДНА срещу Торпедо Русе през сезон 1951)
Най-много победи в един сезон в "А" група: Левски (София) - 27 (от 36 срещи през сезон 2001/2002)
ЦСКА - Левски (Статистика, цифри, факти)
« Отговор #1 -: Септември 11, 2004, 02:06:03 pm »
--------------------------------------------------------------------------------
ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ СИНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СА ОТБЕЛЯЗАЛИ САМО ДВА (!?) ГОЛА БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ НА СВЕТОВНИ И ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАЛИ
Когато новината, че Христо Стоичков ще стане селекционер на националния отбор, стана факт, мнозина журналисти и така наречените анализатори започнаха да разясняват с нескрита неприязън колко минимални са шансовете му за успех Един от основните аргументи в техните словоизлияния бе, че видите ли, Стоичков ще се сблъска със "синята България", която вижда в него смъртен враг. В някаква степен това може би е вярно, но едва ли има особено значение, защото поне в последните 15 години “синята България"има твърде малко пресечни точки с националния отбор, като приносът и за неговата кауза е твърде скромен Впрочем цифрите най-добре демонстрират каква е относителната тежест на Левски в представителния тим.
1990-2004: жестока суша в Подуяне...
Направихме си труда ла изследваме представянето на България през последните "демократични" 15 години (от 1940 г. насам) и на бял свят излязоха някои доста интересни тенденции. За целта разделихме футболистите на три категории - играчи на ЦСКА. играчи на Левски и неутрални. Като основен критерий при това систематизиране служи клубът, който е лансирал съответния състезател в сериозния футбол. Така например, приемаме,че Здравко Лазаров, Илиян Стоянов и Георги Иванов са формирани като футболисти на Левски, въпреки че са юноши на други отбори, а първите двама имат и престой в ЦСКА. По същия начин Костадин Видолов попада в категорията "неутрални", тъй като, макар и да е минал през ЦСКА и Левски, е оформен в пловдивските Локомотив и Ботев.
114 "червени" срещу 50 "сини"гола за България
Когато накрая се тегли чертата, се оказва, че състезателите с марка "ЦСКА" са отбелязали 114 от всичките 196 гола на националния тим за съответния период. В процентно изражение това са 58%. При Левски показателите са два пъти по-ниски - 50 гола, което в проценти означава 26%. Още по-интересни неща излизат на пял свят, ако се направи разбивка на мачовете според това дали става въпрос за контроли, квалификации и т.н. Тогава се вижда, че "синята България е най-добре представена във възможно най-незначителните срещи – контролите. Там играчите на Левски имат 26 попадения, които отново са по-малко, но все пак са относително близко до постижението на червените от 33 гола.
Не така изглеждат нещата, когато става въпрос за по-сериозни изпитания. В европейските квалификации например възпитаниците на Герена" могат да се похвалят с 13 гола срещу 36 на ЦСКА, тоест три пъти по-малко. Още по-трагична за Левски е ситуацията в световните квалификации. Там приносът на "армейците” е наистина впечатляваш 32 от общо 51 гола - почти 2/3- За сметка на това в "синята сметка" има едва 9 гола.
Стоичков вкарваше, Сираков прегръщаше
Тук е мястото да се освети с истината един мит, който хората от Левски обичат да разпространяват. Обяснява ни се, че най-големият успех в историята на националния тим - четвъртото място на световното първенство в САЩ през 1994 е г., е постигнат с решаващото съдействие на "сините рожби". Цитират се цифри от порядъка на 8 и повече (според случая) състезатели. На практика това обаче е нагла манипулация. Двама от тези 8 души - вратарят Пламен Николов и Николай Илиев, бяха абсолютни резерви. От останалите шестима - Борислав Михайлов, Златко Янков, Наско Сираков, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов и Емил Кременлиев само първите двама (с известни уговорки при Златко Янков) могат да бъдат считани за решаващи фигури. Да се твърди, че десният и левият бек са от жизненоважно значение за който и да е отбор, е меко казано преувеличено.
Когато се погледне головата "разпечатка" от САЩ, нещата си идват по местата. Срещу 8-те гола на Стоичков и Лечков групичката от Левски може да предложи само 2 - Наско Сираков срещу Аржентина и Даниел Боримиров срещу Гърция. Общото при двете "сини" попадения отвъд океана е,че те нямаха никакво значение за развръзката в съответните срещи, тъй като дотогава Стоичков си беше свършил работата. Така че за Наско останаха най-вече прегръдките...
Византийски саботаж преди "Парк де Пренс"
И като става дума за Наско Сираков е редно да се каже, че именно футболен клуб Левски направи всичко възможно, за да осуети класирането на България за световното първенство преди десет години. И то не заради някакви пъклени планове, а поради дълбок провинциализъм и махленски манталитет. Дали си спомняте, но точно два дни преди решаващата квалификация с Франция на „Парк де Пренс" Левски трябваше да гостува в Пловдив на Ботев в мач от "А" група. Тогавашният президент на "сините" Томас Лафчис директно заплаши, че няма да освободи националите си за двубоя с франция, ако БфС не промени датата на "историческото гостуване" под тепетата. В крайна сметка БфС не промени програмата, мачът в Пловдив се игра, а Лафчис не изпълни заканите си.
Тимът на България игра и победи в Париж , а по-късно Сираков се присламчи към колесницата на златния отбор на Димитър Пенев, като много бързо забрави заплахите и шантажите в стил "Подуяне", пуснати в употреба, когато още ги нямаше головете на "Свети Емил"...
ГОЛОВЕ В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 15 ГОДИНИ:
КОНТРОЛИ:
ЦСКА - 33
Левски - 26
Неутрални - 14
ЕВРОПЕЙСКИ КВАЛИФИКАЦИИ:
ЦСКА - 36
Левски - 13
Неутрални - 8
ЕВРОПЕЙСКИ ФИНАЛИ:
ЦСКА - 4
Левски - 0
Неутрални - 0
СВЕТОВНИ КВАЛИФИКАЦИИ:
ЦСКА - 32
Левски - 9
Неутрални - 10
СВЕТОВНИ ФИНАЛИ:
ЦСКА - 9
Левски - 2
Неутрални - 0
ОБЩО:
ЦСКА - 114
Левски - 50
Неутрални - 32
Европейските клубни турнири водят началото си от 1955 г., когато по инициатива на журналиста от френския “Екип” Габриел Ано започва първият турнир за Купата на европейските шампиони (КЕШ). ЦСКА (тогава под името ЦДНА) записва първото си участие във втория турнир - 1956/57 г., това е и първо участие на български отбор в европейски клубен турнир. Дебютът на армейците е на 21 октомври. Тогава в осминафинален мач те разгромяват Динамо (Букурещ) с 8:1 и след загуба в Румъния с 2:3 се класират за четвъртфинал. Досега футболистите на ЦСКА са достигали три пъти до полуфинал (2 за КЕШ и 1 за КНК) и четири пъти до четвъртфинал (и четирите за КЕШ) в евротурнирите. Когато се говори за това кой е най-популярният отбор в България, трябва да се знае, че първият “европейски” мач на ЦСКА, на който стадион “Васил Левски” не е пълен “до дупка”, е чак през 1960 г. срещу шведския Малмьо. Всъщност може би точно международните мачове на ЦСКА бяха причината за реконструкцията на националния стадион и за повишаването на неговия капацитет от 50 на 70 хиляди зрители.
Въпреки това на мачовете с Интер, Байерн, Аякс, Нотингам, Бенфика, Спортинг имаше недостиг на билети. Зрителите идваха да гледат големите “червени” артисти - най-успелият източноевропейски футболист Христо Стоичков, първия българин, включен в десетката на “Франс Футбол” - Иван Колев, европейският голмайстор Петър Жеков, най-добрите централни защитници в историята на българския футбол - Манол Манолов, Димитър Пенев, Георги Димитров и Трифон Иванов, извънземните спасявания на Джони Велинов, магьосника Димитър Якимов, Георги Денев и още много други.
За разлика от “артистите на зеления терен”, футболните режисьори - треньорите често остават извън светлините на прожекторите. Нещо повече - понякога те биват уволнявани въпреки успехите на своите отбори. В края на 1973 г. Манол Манолов (Симолията) беше заменен с Никола Ковачев (Тулата) по-малко от два месеца след историческата победа на ЦСКА над трикратния европейски шампион Аякс. В края на 1982 г. армейците уволниха Аспарух Никодимов въпреки, че отборът беше лидер в шампионата, а през март същата година ЦСКА елиминира носителя на Купата на европейските шампиони - Ливърпул.
В своята история ЦСКА е елиминарал 38 отбора в европейските клубни турнири. Ето с кои треньори “червените” са постигнали своите победи:
Треньор…………брой на елиминираните отбори
Аспарух Никодимов - 10
Димитър Пенев - 9
Манол Манолов - 6
Стоян Орманджиев - 4
Крум Милев - 3
Стойчо Младенов - 2
Григорий Пинайчев - 1
Апостол Чачевски - 1
Божел Колев - 1
Енрико Катуци - 1
Гьоко Хаджиевски - 1
Едно такова подреждане не казва много неща. Като това, че полуфиналните двубои с Интер през 1967 г. бяха едни от върховете в историята на ЦСКА, въпреки загубата или това, че Димитър Пенев беше помощник на Аспарух Никодимов в една част от неговите успехи. Не казва и това, че през 1980 г. и 1981 г. отборът воден от Паро постигна успехите си въпреки изключително тежкия жребий. И все пак не може да не направи впечатление фактът, че от общо 38 елиминирани от ЦСКА отбори, в 28 случая треньор е бил бивш футболист на отбора. Осем пъти армейците са били водени от бивш футболист на Локомотив (София), като не се взема предвид, че Димитър Пенев също е играл в Локото. И още нещо любопитно. При трите най-резултатни успеха ЦСКА два пъти е бил воден от чужденци:
1970 г. - 1/16 финал КНК
ЦСКА - Валкеакоскен Хака (Фин)
9:0 и 2:1
треньор Манол Манолов;
1993 г. - 1/16 финал КНК
ЦСКА - Балцерс (Лихт.)
8:0 и 3:1
треньор Гьоко Хаджиевски;
2000 г. - предварителен кръг
ЦСКА - Конструктурул 3:2 и 8:0
Треньор Енрико Катуци.
Аспарух Никодимов - Паро
Роден през 1945 г. Паро има 34 мача за ЦСКА в евротурнирите като футболист, в това число и преиграният мач с Панатинайкос през 1972 г. Първият му евромач е на 24 ноември 1965 г. - ЦСКА - Борусия (Дортмунд) 4:2 - за КНК, а последният на 18 септември 1974 г. - Динамо (Киев) - ЦСКА 1:0. В този период Никодимов е играл във всички мачове на червените от евротурнирите, при това без смяна. В тези 34 мача е отбелязал 4 гола.
Паро е треньор №1 в България по международни клубни успехи.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Нотингам, Шомберки, Реал Сосиедад, Гленторан, Ливърпул, Монако, Акурейри, Парма, Шахтьор (Солигорск), Шахтьор (Донецк)
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал 1982 г.; четвъртфинал 1981 г. за КЕШ;
Топмачове на Никодимов като треньор на ЦСКА
1 октомври 1980 г.
Нотингам - ЦСКА 0:1
(Керимов)
17 март 1982 г.
ЦСКА - Ливърпул 2:0
(Младенов - 2)
17 септември 1980 г.
ЦСКА - Нотингам 1:0
(Йончев)
1 октомври 1980 г.
Нотингам - ЦСКА 0:1
Няколко дена преди този мач ЦСКА загуби от Локо (Сф) с 0:2 след много груба игра на “железничарите”. Когато армейците проведоха своята тренировка на “Сити граунд”, Паро Никодимов събра футболистите в центъра и им каза: “Искам да забравите всички предишни победи и загуби и да знаете, че утре можете да спечелите”. На другия ден ЦСКА имаше пълно превъзходство и спечели с 1:0 след гол на Керимов. За съотношението на силите в този мач говори и статистиката:
…………………ЦСКА Нотингам
общо удари 9 ……2
във вратата 6……1
греди ……….0…….1
корнери …..7….…2
Никога европейски шамион не е бил елиминиран, след като е бил категорично надигран на собствения си стадион.
Димитър Пенев - Пената
Роден през 1945 г. Пената има 40 мача за ЦСКА в евротурнирите като футболист, в това число и преиграния мач с Панатинайкос през 1972 г.Първият му евромач е на 7 октомври 1965 г. - Лимерик - ЦСКА 1:2, а последният на 1 октомври 1975 г. - Ювентус - ЦСКА 2:0. В този период Пената е играл във всички мачове на “червените” от евротурнирите само с една смяна. В тях той е отбелязал един гол.
Пената е избран за треньор №1 за ХХ век. Най-големият му успех е четвъртото място на СП в САЩ през 1994 г.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Интер (Братислава), Панатинайкос, Рода, Рух (Хожув), Спарта (Прага), Белшина, Мьолде, Сервет (Женева), Портадаун
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал за КНК, четвъртфинал за КЕШ - 1990 г.
Топмачове на Пенев като треньор на ЦСКА
9 ноември 1988 г.
ПАО - ЦСКА 0:1
(Пенев)
1 ноември 1989 г.
ЦСКА - Спарта (Прага) 3:0
(Стоичков - 2, Костадинов)
29 септември 1998 г.
ЦСКА - Сервет 1:0
(Станчев)
29 септември 1998 г.
ЦСКА - Сервет 1:0
След мача в Женева се разбра, че на реванша в София левият бек Вальо Найденов няма да играе заради натрупани жълти картони. Журналистите веднага установиха, че в ЦСКА няма заместник на поста на Вальо. На една пресконференция, няколко дена преди реванша те съвсем сериозно убеждаваха Пената, че няма човек, който да играе в лявата част на армейската защита. “Спокойно! Лев бек ще има” - отговори стратегът от Мировяне. И най-неочаквано като такъв излезе … плеймейкърът Георги Йорданов - Ламята. Ламята се справи чудесно с дясното крило на швейцарците Варела и за пръв път след идването на демокрацията български отбор се класира за 1/16 финал за Купата на УЕФА.
Манол Манолов - Симолията
Роден през 1925 г. Симолията има 17 мача като футболист за ЦСКА в евротурнирите. Първият му евромач е на 21 октомври 1956 г. ЦСКА - Динамо (Букурещ) 8:1, а последният на 13 септември 1961 г. - Дукла (Прага) - ЦСКА 2:1. Всички мачове на бате Симо са за КЕШ.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Хака Валкеакоскен, Партизани (Тирана), Панатинайкос, Свароски-Тирол, Аякс, Монако
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал за КЕШ 1973/74 г.
Топмачове на Манолов като треньор на ЦСКА
7 ноември 1973 г.
ЦСКА - Аякс 2:0
(Марашлиев, Михайлов)
26 октомври 1972 г.
ПАО - ЦСКА 0:2
(Жеков, Колев)
3 октомври 1984 г.
ЦСКА - Монако 2:1
(Младенов, Здравков)
26 октомври 1972 г.
ПАО - ЦСКА 0:2
През 1972 г. ЦСКА имаше тежък противник на 1/16 финал за КЕШ. Панатинайкос беше достигнал финала през 1971 г. и там отстъпи с 2:0 на непобедимия тогава Аякс. В състава им освен гръцките национали Елефтеракис, Домазос и Антониадис играеха и аржентинците Верон (баща на Хуан Верон) и Демело. В София ЦСКА спечели много трудно с 2:1, а в Атина гърците още в 20-та минута водеха с 2:0. Тогава Симо пусна в игра жокера Трънков. Трънката обърна играта и резултата и се стигна до изпълнение на дузпи. При дузпите, армейците бяха безкомпромисни и точно, когато надеждата на ПАО беше почти угаснала съдията Липатов от СССР обърка броенето и се стигна до преиграване. Треньор на Панатинайкос тогава беше големият унгарски футболист Ференц Пушкаш, който наляво и надясно демонстрираше своята увереност в крайния успех. Манолов не му остана длъжен: “ С Пушкаш сме приятели от времето, когато бяхме футболисти. Но както той не можеше да пипне топката, когато го пазех аз, така и неговите футболисти няма да я видят в предстоящия мач”. И наистина на преиграването на 26 октомври “червените” не дадоха никакви шансове на гръцкия шампион.
Когато се говори за победи на български отбори, които играят на чужд терен в мач от турнира за КЕШ (сега Шампионска лига), трябва да се знае, че в тях Левски има само една победа - срещу Дюделанж (Люксембург) през 2000 г.
Стоян Орманджиев
Роден е през 1920 г. Като футболист играе във Владислав (Варна) и Локо (Сф). Орманджиев е първият български треньор, който успява да изведе своя отбор на полуфинал за КЕШ (1967 г.). Той държи рекорда за най-много мачове (76) като старши треньор на националния отбор. Заедно с Крум Милев печели трето място като треньор на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Слиема Уондърърс (Малта), Олиампиакос (Гърция), Гурник (Полша), Линфийлд (Северна Ирландия)
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал за КЕШ 1967 г.
Топмачове на Орманджиев като треньор на ЦСКА
19 април 1967 г.
Интер - ЦСКА 1:1
(Цанев)
26 април 1967 г.
ЦСКА - Интер 1:1
(Радлев)
23 ноември 1966 г.
ЦСКА - Гурник (Забже) 4:0
(Марашлиев-2, Цанев, Василев)
26 април 1967 г.
ЦСКА - Интер
В този мач ЦСКА е “на милиметри“ от участие на финал за КЕШ. Причината да не го достигне е шансът на италианците и испанският съдия Закариеги, който отмени гол на Цанев. Един от най-добрите играчи на ЦСКА в този мач е дясното крило Цецо Атанасов, който многократно пробива в зоната на най-добрия ляв защитник в света по това време Джачинто Факети. Като юноша Цецо играеше централен защитник и полузащитник. През 1966 и 1967 г. Стоян Орманджиев провеждаше многократно разговори с Атанасов, като го убеждаваше, че най-добре за него ще е да заиграе като дясно крило. “Цецо, виждаш, че централен защитник е Пената”. “Какво Пената, какво Пената?” - отвръщаше нахаканият младеж, който се обръщаше към всички с “бате”. В крайна сметка с търпение и такт Орманджиев успя да постигне своето. И след Факети и Руди Крол, и Паул Брайтнер гледаха гърба на Цецо след неговия прословут финт.
Крум Милев - Чичето
Роден е през 1915 г. Играл е в Ботев (Сф), Славия и Локомотив (Сф). С Крум Милев ЦСКА става шампион девет пъти поред и записва първите си участия в евротурнирите. Заедно със Стоян Орманджиев печели трето място като треньор на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г. Починал през 2000 г.
Елиминирани отбори като треньор на ЦСКА
Динамо (Букурещ), Ювентус (Торино), Партизан (Белград)
Най-високо класиране в евротурнирите като треньор
полуфинал за КЕШ 1957 г.
Топмачове на Милев като треньор на ЦСКА
12 октомври 1960 г.
ЦСКА - Ювентус 4:1
(Ковачев-2, Панайотов, Цанев)
3 октомври 1962 г.
Партизан - ЦСКА 1:4
(Цанев, Якимов, Ковачев, Панайотов)
26 октомври 1958 г.
ЦСКА - Атлетико (М) 1:0
(Панайотов)
21 октомври 1956 г.
ЦСКА - Динамо (Букурещ) 8:1
(Колев-3, Миланов-2, Панайотов-2, Димитров)
Първият противник на ЦСКА в евротурнирите е румънският шампион Динамо (Букурещ). Преди този мач българските армейци имат два приятелски мача срещу Динамо и две загуби. Първата е през 1949 г. с 2:6, а втората през 1955 г. с 2:3. Въпреки това треньорът Милев заявява пред журналистите: “Момчетата са в отлично състояние. Надявам се да отидем в Букурещ за реванша спокойни”. А на разбора преди мача Чичето настройва футболистите на ЦСКА така: “Днес ще имате възможност да вкарате повече голове, не се жалете…” Резултатът е известен - още в първия мач ЦСКА си осигурява място в четвъртфинала на турнира за КЕШ, сред осемте най-силни отбора в Европа. А това и досега не е постигано от друг български отбор освен ЦСКА.
Красивите загуби
ЦСКА има много победи в евротурнирите. Но има и загуби, които са се превърнали в легенди, защото и тогава “червените” футболисти и треньори са демонстрирали своите изключителни качества.
18 декември 1958 г.
Атлетико (М) - ЦДНА 3:1
(гол за ЦДНА на Крум Янев)
Това е трети допълнителен мач между испанския и българския шампион, игран в швейцарския град Женева. Въпреки по-добрата си игра, ЦСКА губи след многобройни грешки на съдията Меле и 120 минутна борба. След мача армейците подават контестация с мотивите, че е отменен редовен гол на Иван Колев и, че Вава е останал в игра след като е бил отстранен. Контестацията е отхвърлена на 5 януари 1959 г.
Треньорът на ЦСКА Крум Милев изказва съмнения за употреба на допинг от страна на испанците, но това е недоказуемо.
3 май 1967 г.
Интер - ЦСКА 1:0
(трети допълнителен мач)
Преди полуфиналните двубои с Интер помощник-треньорът на италианците Дезидерио Шолти заяви: “В четвъртфиналните мачове ЦСКА игра по-добре и от Селтик и от Дукла… Отдавна имам слабост към Якимов, който между българите има най-голяма класа”. След мачовете наставникът на Интер Хеленио Херера сподели : “ ЦСКА е тим с големи възможности, където личи почеркът на колегата Орманджиев”.
Може би ЦСКА щеше да играе на финала в Лисабон, ако третият мач не беше в италианския град Болоня (продаден от сините говеда в БФС и БКП - бел.Attack).
24 ноември 1965 г.
ЦСКА - Борусия (Дортмунд) 4:2
(голмайстори: Романов-3, Василев)
Тази победа беше равносилна на загуба, защото в първия мач Борусия побеждава с 3:0. Според тогавашния регламент при 5:2 трябва да се играе трети допълнителен мач. След четвъртия гол на Иван Василев, реализиран в 75-та минута, тази цел изглеждаше съвсем близко. Армейците не успяха, но остана удовлетворението от великолепната игра срещу противник, в редиците на който личаха националите на ФРГ Тилковски, Хелд, и Либуда. Хеттрикът на Васко Романов в този мач и досега остава единственият хеттрик на българин срещу германски клубен отбор.
Треньор на ЦСКА в този мач беше руснакът Григорий Пинайчев.
Григорий Пинайчев
Григорий Пинайчев е роден през 1913 г. Треньор на ЦСКА е от средата на 1964 г. до края на 1965 г. На първата си тренировка на стадион “Народна армия” поздравява футболистите с думите: “Здравейте, бъдещи шампион”.
20 март 1974 г.
ЦСКА - Байерн 2:1
(Колев, Денев)
В първия мач ЦСКА губи с 1:4 (гол на Марашлиев), след многобройни съдийски грешки - червен картон, дузпа, гол от засада и т.н. Три минути преди края при резултат 1:3, Тошко Симов - Желанието, от десетина метра на празна врата стреля силно в гредата. След няколко дена на тренировка в София треньорът Ковачев показва на Симов как в такива ситуации да отправи лек удар в мрежата. Тошко се засилва и … отново бие в гредата.
Резултатът от мача в София не говори достатъчно за напрежението на стадион “Васил Левски”. След като в 46-та минута най-добрият на терена Георги Денев покачи на 2:1, ЦСКА упражни такъв натиск, че немците се почувстваха като в Стгалингра. Най-добрия голмайстор в целия свят за всички времена Герд Мюлер се беше върнал в зоната на левия бек, за да помага на Паул Брайтнер в борбата срещу Цецо Атанасов. С два леви бека футболистите на Байерн устискаха благоприятния за тях резултат, а мнозина от привържениците на ЦСКА и досега мислят, че тогава армейците бяха най-близко до европейската титла.
Никола Ковачев - Тулата
Роден е през 1934 г. Има 18 мача и три гола за ЦСКА в европейските клубни турнири. Първият му мач е на 21 октомври 1956 г. - ЦСКА - Динамо (Букурещ) 8:1, а последният на 14 ноември 1962 г. - Андерлехт - ЦСКА 2:0.
ЦСКА създава звезди, Левски - митове
Емоциите са лично дело, а фактите са универсални.
Във водопада от всевъзможни статистики, паралели и сравнения вчера прочетох едно юношеско есе, в което освен, че се твърдеше, че "армията била репресивният апарат (!?) на тоталитарния режим " (б.а. - подобно "прозрение" не съм чул нито от д-р Желю Желев, нито от Филип Димитров или Иван Костов, които винаги са визирали бившата Държавна сигурност и МВР преди 10 ноември 1989 г.) се прави опит да се изопачат реалностите в българския и международния футбол.
И така, за пореден път се налага да си изясним кой кой е във великата игра. Нека да оставим настрана за миг лични симпатии, легенди и митове от типа "отбор на народа" или "евробоец" и да погледнем към свещените ФАКТИ.
Да се издигнем за малко над инфантилното надприказване по темата кой е по-популярен или по-симпатичен, а да поговорим за това кой как се е реализирал в Европа и света. От тази изходна позиция превъзходството на ЦСКА спрямо Левски е космическо. И тук не става въпрос за трите европейски полуфинала на "червените", които както е известно са единствените на континента, елиминирали три действащи носителя на КЕШ - Аякс, Нотингам и Ливърпул. Извън сметката оставям и нормалните за ЦСКА успехи през годините срещу Интер, Ювентус, Байерн, Монако, Парма, Панатинайкос, Спарта (Прага), Шахтьор (Донецк) и т.н., които са утопия за всеки друг наш отбор.
Най-важното за историята е, че от половин век насам ЦСКА е единствената легитимна българска футболна марка. И това се дължи не на партия или армия, а на таланта и труда на "червените" играчи като се почне от Нако Чакмаков през 1948 г. и се стигне до Владимир Манчев в началото на XXI век.
За тези пет десетилетия и половина светът разбра, че у нас има футбол благодарение на първия класиран в челната десетка за "Златната топка" - Иван Колев, чрез головете на носителя на "Златната обувка" - Петър Жеков, за да се стигне до апотеоза през 1994 г., когато Христо Стоичков се извиси до номер едно в Европа.
Опитите за майтап с историята ме принуждават да припомня спирките , до които се стига от началната гара в Борисовата градина: Георги Димитров и Георги Славков (Сент Етиен), Пламен Марков (Метц), Любо Пенев (Валенсия, Атлетико-Мадрид), Христо Стоичков (Барселона, Парма), Емил Костадинов (Порто, Ла Коруня, Байерн, Фенербахче), Трифон Иванов (Бетис, Рапид-Виена), Данчо Лечков (Хамбургер, Марсилия, Бешикташ), Димитър Бербатов (Леверкузен), Стилян Петров (Селтик), Мартин Петров (Волфсбург), Милен Петков (АЕК), Владимир Манчев (Лил, Леванте)...
И тези блестящи футболисти не просто присъстваха и присъстват на международната галасцена, а по правило са сред главните герои в спектакъла. Неслучайно представителите на ЦСКА имат в сметката си десетина европейски клубни финала.И още нещо от сферата на сухата статистика - 75 процента от головете в официални срещи на националния отбор през последните 15 години са отбелязани от играчи, произлезли или минали през "Армията". Без да се коментира кой и как е класирал България за САЩ-94, Англия-96, Франция-98 и Португалия-2004...
Какво става в същото време с "огледалните образи" от Левски?
Прекрасни "сини" футболисти като Божидар Искренов, Наско Сираков, Николай Илиев, Боби Михайлов получиха шанс да излязат навреме на Запад, но всички до един се провалиха извън "обетованата земя" в Подуене.
Може би заради контузии и малшанс, но може би и заради нещо друго от сферата на клубния ген и манталитет? Същата е съдбата в по-нови времена и на Георги Иванов, който бе поставен в идентични условия с "червения" Манчев, но стана поредната жертва на "синия комплекс" за европейска малоценност.
Единственият играч, тръгнал от Левски и направил международна кариера от А до Я е Мариан Христов (Кайзерслаутерн). Нещо подобно може да се каже и за Даниел Боримиров, въпреки че той прекара половината от деветте си сезона в Мюнхен 1860 на резервната скамейка, както и за достойното, макар и не бляскаво, присъствие на Петър Хубчев (Хамбургер и Ахнтрахт).
В крайна сметка всеки клуб има своя социална среда, корени, традиция, психология и идеология. Именно затова футболът е любимо развлечение на планетата. Когато обаче става дума за факти, емоциите би трябвало да замълчат и да дадат път на разума.За да се разбере веднъж завинаги защо ЦСКА произвежда звезди, а Левски - митове...
Визитка на Христо Стоичков:
Ако има запалянко който не е респектиран при тези успехи, значи той не е Българин. Или е говедо...
Прекланям се пред паметта и таланта на Георги Аспарухов, но да се "предъвква" името му толкова дълго от сини фенове е нелепо...!
Не може един отбор над 40 години да не може да създаде конкурентно способен футболист достоен да заиграе в Европа...!!!
Успехи: 3 титли на България, 4 купи на България, 4 купи на Съветската армия, Суперкупа на България, Голмайстор на България 1989 - 23 гола, 1990 - 38 гола, Полуфинал КНК 1989, Голмайстор КНК 1989 - 7 гола, "Златна обувка" на "Франс футбол" 1990 - 38 гола
Барселона (Испания) - (1990 - 1995, 1996-1998) 252 мача 117 гола
Успехи: 4 титли на Испания, 1 КЕШ, 1 Суперкупа на Европа, 4 Суперкупи на Испания
Парма (Италия) - (1995-1996) 30 мача 7 гола
Ал Насър (Саудитска Арабия) - (1998) 2 мача 1 гол
Успехи: Носител на КНК на Азия
Кашива Рейсол (Япония) - (1998 - 1999) 28 мача 13 гола
Ди Си Юнайтед (САЩ) - (2002-2003) 21 мача 5 гола
Национален отбор на България като футболист 83 мача 37 гола
Индивидуални награди:
Футболист номер 1 на България (1989, 1990, 1991, 1992, 1994)
Спортист номер 1 на България (1994)
Спортист номер 1 на Балканите (1994)
"Златна обувка" за голмайстор на Европа (1990 - 38 гола
"Златна топка" на Франс футбол (1994)
"Сребърна топка" на Франс футбол (1992)
"Златен онз" на "Онз Мондиал" (1992)
"Сребърен Онз" на "Онз Мондиал" (1994)
"Бронзова топка" за играч от СП САЩ'94 (1994)
Голмайстор на СП САЩ'94 (1994 - 6 гола
ЗЛАТНА ТОПКА - Трофей-награда, връчена от френсия спортен седмичник "Франс футбол" за най-добър футболист за годината в Европа, определен от спортни журналисти на Европа.
ЗЛАТНА ОБУВКА - Награда на френския спортен седмичник "Франс футбол" за европейския футболист , отбелязал най-много голове в националните шампионати (независивмо от броя на мачовете).
+ (1968/69 Петър Жеков ЦСКА (София) 36 гола - "Златна Обувка")