dead_dream
09-12-2006, 18:16
Тези, които са ми дадоха неоценимите съвети, сигурно помнят историята ми, но все пак, аз искам да разкажа накратко за какво ставаше дума. Съжалявам, че не давам линкове, но нямам време да търся.
Значи... имах (или имам) приятел от година и половина... Силни чувства, искреност, привързаност, доверие, разбиране...всичко това присъсътваше в нашата връзка. Докато той не замина на село това лято, уж за една седмица, която по с течение на обстоятелствата(както той казваше в началото) се превърна в 4 седмици, демек месец без него. Чаках, чаках...в деня, в който той се върна, аз заминах за месец в чужбина и така и не се видяхме 2 ужасни месеца. Оказа се, че през това време е срещнал момиче, което уж било просто увлечение, но все повече го привличало..но всичко е свършило там още, защото не е от нашия град. Но мен все още ме обичал... с тези думи по телефона се разделихме.
През цялото това време аз преживявах кошмар...болеше ме неизразимо много. Превъзмогнах, че е бил с друга, че сигурно няма вече чувства към мен, но не мога да му простя, това че ме предаде и разочарова, защото съм преживяла доста неща, заради които съм изгубила вяра в хората и той го знаеше прекрасно. Бях решила, че като се върна, ще си кажа всичко. В деня, преди да се върна, получих смс-и, в които той казваше "осъзнах, че никой не ме е обичал така, както ти, и че дори и теб загубих сега. но искам да знаеш, че винаги те обичам и винаги съм го правил". Не му повярвах.. помислих го за поредния бъзик. Но като се върнах...се оказа, че има нещо вярно...и започнах да се разколебавам в решението си да го оставя и да си продължа живота окончателно без него.
И естествено се показах като слабохарактерна и му дадох втори шанс, защото чувствата не свършват..и само малко да ги подтикне някой и те изплуват с пълна сила. Това стана с мен, но въпреки това, с него се държа гадно, връщам му го и го иронизирам посотянно. От което, както той сам ми каза, той незнае как да се дъжи с мен. Демек...от него получавам, само кратки отговори на всичко което кажа, от време на време по една целувка и само в чата ми казва по-откровени неща.
Няма време за мен, защото техните постоянно го викат..с много хора от доста време не се бил виждал... и аз от очакваното внимание, съжаление и любов, както и искам малко или много да се бори за мен, не получавам нищо. А само безразличие. И се чувствам някаква унижена, неоценена .. но искам да се разберем с него, но не се получава.
Незнам... не мога да го оставя, защото знам, че пак ще се получи същото..ще ми каже че ме обича, и пак ще се върна. Искам да се върне хубавото време.. искам да ме обича, да ме нарича "моето момиче" и да ме кара да се чувствам, така както никой друг не може. Искам отново той да си заслужава всичко което му давам.. но и да го оцени. Защото от друга страна..аз знам какво представлявам и знам, че не трябва така да се отнася със мен... а трябва да е откровен. От време на време да ме нарече "миличка" и да ми каже "обичам те" не е достатъчно.
Това е... обичам го... но... много неща ми липсват. И не знам какво да правя. Нямам кураж да го оставя, но и нямам силата да променя сегашното положение към по-добро.
Благодаря предварително за помощта!
Значи... имах (или имам) приятел от година и половина... Силни чувства, искреност, привързаност, доверие, разбиране...всичко това присъсътваше в нашата връзка. Докато той не замина на село това лято, уж за една седмица, която по с течение на обстоятелствата(както той казваше в началото) се превърна в 4 седмици, демек месец без него. Чаках, чаках...в деня, в който той се върна, аз заминах за месец в чужбина и така и не се видяхме 2 ужасни месеца. Оказа се, че през това време е срещнал момиче, което уж било просто увлечение, но все повече го привличало..но всичко е свършило там още, защото не е от нашия град. Но мен все още ме обичал... с тези думи по телефона се разделихме.
През цялото това време аз преживявах кошмар...болеше ме неизразимо много. Превъзмогнах, че е бил с друга, че сигурно няма вече чувства към мен, но не мога да му простя, това че ме предаде и разочарова, защото съм преживяла доста неща, заради които съм изгубила вяра в хората и той го знаеше прекрасно. Бях решила, че като се върна, ще си кажа всичко. В деня, преди да се върна, получих смс-и, в които той казваше "осъзнах, че никой не ме е обичал така, както ти, и че дори и теб загубих сега. но искам да знаеш, че винаги те обичам и винаги съм го правил". Не му повярвах.. помислих го за поредния бъзик. Но като се върнах...се оказа, че има нещо вярно...и започнах да се разколебавам в решението си да го оставя и да си продължа живота окончателно без него.
И естествено се показах като слабохарактерна и му дадох втори шанс, защото чувствата не свършват..и само малко да ги подтикне някой и те изплуват с пълна сила. Това стана с мен, но въпреки това, с него се държа гадно, връщам му го и го иронизирам посотянно. От което, както той сам ми каза, той незнае как да се дъжи с мен. Демек...от него получавам, само кратки отговори на всичко което кажа, от време на време по една целувка и само в чата ми казва по-откровени неща.
Няма време за мен, защото техните постоянно го викат..с много хора от доста време не се бил виждал... и аз от очакваното внимание, съжаление и любов, както и искам малко или много да се бори за мен, не получавам нищо. А само безразличие. И се чувствам някаква унижена, неоценена .. но искам да се разберем с него, но не се получава.
Незнам... не мога да го оставя, защото знам, че пак ще се получи същото..ще ми каже че ме обича, и пак ще се върна. Искам да се върне хубавото време.. искам да ме обича, да ме нарича "моето момиче" и да ме кара да се чувствам, така както никой друг не може. Искам отново той да си заслужава всичко което му давам.. но и да го оцени. Защото от друга страна..аз знам какво представлявам и знам, че не трябва така да се отнася със мен... а трябва да е откровен. От време на време да ме нарече "миличка" и да ми каже "обичам те" не е достатъчно.
Това е... обичам го... но... много неща ми липсват. И не знам какво да правя. Нямам кураж да го оставя, но и нямам силата да променя сегашното положение към по-добро.
Благодаря предварително за помощта!