PDA

View Full Version : Продължение на историята...



dead_dream
09-12-2006, 18:16
Тези, които са ми дадоха неоценимите съвети, сигурно помнят историята ми, но все пак, аз искам да разкажа накратко за какво ставаше дума. Съжалявам, че не давам линкове, но нямам време да търся.
Значи... имах (или имам) приятел от година и половина... Силни чувства, искреност, привързаност, доверие, разбиране...всичко това присъсътваше в нашата връзка. Докато той не замина на село това лято, уж за една седмица, която по с течение на обстоятелствата(както той казваше в началото) се превърна в 4 седмици, демек месец без него. Чаках, чаках...в деня, в който той се върна, аз заминах за месец в чужбина и така и не се видяхме 2 ужасни месеца. Оказа се, че през това време е срещнал момиче, което уж било просто увлечение, но все повече го привличало..но всичко е свършило там още, защото не е от нашия град. Но мен все още ме обичал... с тези думи по телефона се разделихме.
През цялото това време аз преживявах кошмар...болеше ме неизразимо много. Превъзмогнах, че е бил с друга, че сигурно няма вече чувства към мен, но не мога да му простя, това че ме предаде и разочарова, защото съм преживяла доста неща, заради които съм изгубила вяра в хората и той го знаеше прекрасно. Бях решила, че като се върна, ще си кажа всичко. В деня, преди да се върна, получих смс-и, в които той казваше "осъзнах, че никой не ме е обичал така, както ти, и че дори и теб загубих сега. но искам да знаеш, че винаги те обичам и винаги съм го правил". Не му повярвах.. помислих го за поредния бъзик. Но като се върнах...се оказа, че има нещо вярно...и започнах да се разколебавам в решението си да го оставя и да си продължа живота окончателно без него.
И естествено се показах като слабохарактерна и му дадох втори шанс, защото чувствата не свършват..и само малко да ги подтикне някой и те изплуват с пълна сила. Това стана с мен, но въпреки това, с него се държа гадно, връщам му го и го иронизирам посотянно. От което, както той сам ми каза, той незнае как да се дъжи с мен. Демек...от него получавам, само кратки отговори на всичко което кажа, от време на време по една целувка и само в чата ми казва по-откровени неща.
Няма време за мен, защото техните постоянно го викат..с много хора от доста време не се бил виждал... и аз от очакваното внимание, съжаление и любов, както и искам малко или много да се бори за мен, не получавам нищо. А само безразличие. И се чувствам някаква унижена, неоценена .. но искам да се разберем с него, но не се получава.
Незнам... не мога да го оставя, защото знам, че пак ще се получи същото..ще ми каже че ме обича, и пак ще се върна. Искам да се върне хубавото време.. искам да ме обича, да ме нарича "моето момиче" и да ме кара да се чувствам, така както никой друг не може. Искам отново той да си заслужава всичко което му давам.. но и да го оцени. Защото от друга страна..аз знам какво представлявам и знам, че не трябва така да се отнася със мен... а трябва да е откровен. От време на време да ме нарече "миличка" и да ми каже "обичам те" не е достатъчно.
Това е... обичам го... но... много неща ми липсват. И не знам какво да правя. Нямам кураж да го оставя, но и нямам силата да променя сегашното положение към по-добро.


Благодаря предварително за помощта!

Obitax
09-12-2006, 18:23
ami napravi si4ko vazmojno i sabero sili i go zareji tova e edinstvenoto razumno re6enie spored men. nqma smisal da ti razpravqm banalnite prototii "6te sre6ne6 drug " , "za vseki vlak si ima patnici " i tem podobni bozi.

Good Luck

drawers
09-12-2006, 18:36
Oбикновено не чета толкова дълги текстове в този раздел, но нещо ме накара да прочета твоята история- не знам дали близостта до един мой "случай" или правописа, думите, които си подбрала... не знам.
Какво ли бих могла да те посъветвам... поговори с него и му кажи да ти каже всичко, което чувства в очите- дори и да боли. Ако той ти каже, че те обича и т.н и ти повярваш наистина в думите му, ако ти се струва искрен, продължете, но му кажи, че ако те обича трябва да ти го доказва. В случай, че чувствата му са се поизстудили и ти го каже, остави го! Дори и след това да те моли, не го съжалявай, а мисли за себе си- дали искаш да се чувстваш неоценена (не използвам подходящата дума) с неговото студено поведение или въпреки всичко да продължиш без него... Просто не мога да те посъветвам друго...

dead_dream
09-12-2006, 18:54
Знам, че трябва да си поговорим и много пъти съм правила отчаяни опити, но получавам отговори от рода "аха" "мхм", и аз като му кажа да говори по-адекватно, получавам само неразбиращ поглед и "какво искаш да ти кажа".
Имам чувството, че цята тая мисия, да си изясня, какво изпитва и какво изобщо иска от мен, е обречена на провал. Въпреки че знам, че понякога, в най-неочаквания момент, започва да ми се изповядва и дори става толкова чувствителен, че ми се иска да го съжаля и да не го нараня никога вече.
Дали е тактика или си е такъв по природа...май нямам шанс да узная.

Nightmare
09-12-2006, 19:05
Имах подобен случай да се събера с момче, с което се бях разделила по ред причини. И да ти кажа и аз нищо хубаво не видях. Може да прозвучи грубо, но хубавото, което сте преживели е почти невъзможно да се върне. Избирай или ще го оставиш, ще страдаш известно време може би доста и ще потърсиш щастието си другаде, или ще продължиш да се мъчиш с него, с безброй въпроси и спомени, които няма да се върнат Бог знае колко още време.

захаринка
09-12-2006, 19:32
И естествено се показах като слабохарактерна и му дадох втори шанс, защото чувствата не свършват..и само малко да ги подтикне някой и те изплуват с пълна сила. Това стана с мен, но въпреки това, с него се държа гадно, връщам му го и го иронизирам посотянно. От което, както той сам ми каза, той незнае как да се дъжи с мен.

това в голяма степен описва предишната ми връзка... приятелят ми ми изневери, скъсахме. После аз му простих и се събрахме, но таях някаква горчивина и се държах по-различно, ако не си му простила напълно вероятно ще ви трябва повече време, за да се сближите отново... въпреки че с мен не се случи така! Честно казано само страдах повече като му дадох втори шанс, а той пропиля и него, разделихме се с думите, че вече не му давам "това от което има нужда". Разбирам колко те боли и аз мн съм се измъчвала по тая ми любов, но понякога е по-добре да започнеш на чисто! И все пак ти усещаш нещата по-добре от нас във форума, помисли добре.

Успех!

zoben_pitbul
09-13-2006, 08:18
Вероятно много те боли,но едно мога да ти кажа-той може и да те харесва,но със сигурност не те обича!И ако държиш да имаш пълноценна връзка се раздели с него,защото изневярата е опустошила връзката ви и за жалост вече нищо не може да се направи.Ако ти е ЧАК толкова скъп дръж се добре 1 седмица с него.Ако и той започне да се държи така си остани с него,но имай едно предвид-щом ти е изневерил веднъж ще му е много по-лесно да го направи и втори път.

IKisseDAGirL
09-13-2006, 11:00
веднъж нещата в една връзка объркат ли се, няма връщане назад.. а като оставаш с него и търпиш това отношение, само удължаваш страданието си :roll:
колкото по-дълго време стоиш и не правиш нищо по въпроса, толкова по-трудно и по-трудно ще става

а това, което трябва да направиш, е да спреш да таиш напразни надежди за промяна и да продължиш напред :)

koalka
09-13-2006, 11:13
Вероятно много те боли,но едно мога да ти кажа-той може и да те харесва,но със сигурност не те обича!И ако държиш да имаш пълноценна връзка се раздели с него,защото изневярата е опустошила връзката ви и за жалост вече нищо не може да се направи.Ако ти е ЧАК толкова скъп дръж се добре 1 седмица с него.Ако и той започне да се държи така си остани с него,но имай едно предвид-щом ти е изневерил веднъж ще му е много по-лесно да го направи и втори път.Напълно съм съгласна с теб!