Защо съм такъв/а добре ли е това

[eskimo]

защо съм такъв? имам чувството че хората около мен са някакви идиоти,когато някои ми каже нещо аз дори не го чувам чувствам се по голям от другите някак си по надменен прегазвам всичко по пътя си не ме интересуват чувствата на другите гледам да постигна това което искам

а преди небеше така но изведнъж откакто се случи нещо неискма да споделям какво станах такъв имам чувството че ще имам успех във всичко вс което се захвана

дали е добре това или не

п.п незнам дали е за тук темата но и ми е все тая

[LunaTriCk]

на колко си години ?

[Bonbonenata]

Положителен е фактът, че осъзнаваш какъв си и какво става. Без да ни кажеш какво е станало, нищо няма излезе. Можем ли въобще да помогнем без да знаем точната история? Все пак имам беглото предположение, че някой те е прецакал и ти съзнателно или подсъзнателно се опасяваш, че може да се случи пак и пак. Загубил си вярата в хората. Стремежът към амбициите е нещо хубаво, но не бива да е "с цената на всичко". Повярвай отново в искреността, добротата и предаността на хората, спри да си толкова мнителен и се опитай да се отпуснеш. В никакъв случай не "гледай от високо" - това само ще утежни положението. Опитай се да се приобщиш като приемеш себе си и другите, като не се мислиш за Господ-Бог. Опитай да промениш себе си. Естествено, според мен е станало така, не знам каква е точната история, само предполагам.